Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маршът на Турецки (9)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Девочка для шпиона, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Фридрих Незнански

Заглавие: Момиче за шпионина

Преводач: Марин Гинев

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: „Атика“, ЕТ „Ангел Ангелов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1997

Тип: Роман

Националност: Руска

Печатница: „Атика“

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3390

История

  1. — Добавяне

3.

ПРОТОКОЛ ОТ РАЗПИТА НА ЗАПОДОЗРЕНИЯ ФЕДУЛКИН

гр. Москва 2 декември 1994 година

 

Старши инспекторът от криминалния отдел на градското управление на МВР в Москва майор В. Л. Грязнов разпита в сградата на управлението заподозрения Сергей Иванович Федулкин, роден през 1969 година, руски гражданин, образование средно, неженен.

Разяснено ми е, че съм заподозрян в изнудване с крупни парични суми на гражданките В. Скворцова и Д. Ткачова с помощта на компрометиращи ги снимки.

Федулкин

 

 

Въпрос: Показани са ви снимки на голи мъж и жена по време на интимна среща. Вие ли сте направили тези снимки?

Отговор: Тези снимки са направени от мен с дългофокусен обектив от прозореца на апартамент №35 в четвърти блок, вход №2.

Въпрос: В кой апартамент се намираха заснетите от вас мъж и жена?

Отговор: Те бяха в четиринайсети апартамент, първия вход на блок №4.

Въпрос: Познавате ли тези хора?

Отговор: Жената познавам добре. Това е Дина Ткачова, с която учихме заедно. Мъжа съм виждал няколко пъти, но лично не го познавам. Знам, че е американец, според мен се казва Джон.

Въпрос: Когато снимахте вашата позната и американеца в такива деликатни обстоятелства, имахте ли вече намерение да поискате откуп за фотографиите?

Отговор: Не, в първия момент нямах. Просто Дина Ткачова ми харесва още от девети клас. Аз нееднократно се опитвах да й предложа дружбата и любовта си, но тя беше много горда и красива, за да ми обърне внимание. След завършването на училище известно време не се срещахме. Тя кандидатства в институт, аз учех за фотограф… Да, още в училище аз много пъти съм я снимал, тоест фотографирах я. Снимките й подарявах, а негативите си оставях, някои снимки също. После, значи, служих в армията, попътувах и срещнах Ткачова съвсем случайно.

Въпрос: При какви обстоятелства?

Отговор: Директорът на фирма „Еделвайс“ ме покани да снимам няколко от неговите момичета за хубава цветна реклама.

Въпрос: Често ли се случваше да изпълнявате такива поръчки?

Отговор: Не много често. Честно казано, момичетата не искаха много да се снимат при мен, макар че специалността ми е художествена фотография, аз не съм „щрак Марийке на портрет“ в стил снимка за спомен. Но Петрушин е човек, който разбира от красивото, затова ми поръча задачата. Там и видях Дина. Разбира се, бях доста изненадан. В училище тя беше най-чистата и целомъдрената… И изведнъж масажистка при солиден сутеньор…

Въпрос: Тоест вие веднага решихте, че Ткачова се занимава с проституция?

Отговор: Е, вие по-добре от мен знаете какво значи масажистка на повикване?

Въпрос: Защо?

Отговор: Ами защото водите на отчет всички курви.

Въпрос: Добре, да се върнем към фирмата „Еделвайс“…

Отговор: Срещнах я там и питам: Дина, какво правиш тук? Тя ми отвръща: аз ясно какво, ами теб какъв вятър те довя? Изобщо, казах й, че ако захвърли тоя занаят и се съберем — ще я приема и ще забравя всичко. Тя ми се разсмя в лицето и каза: при теб, значи, само след като изпадна до курва по гарите. Знаете ли, до този момент мислех, че тя е при тоя Петрушин като в робство, жалех я дори след такива обидни думи. А после я срещнах пак случайно на улицата. Беше в нов кабриолет, покривът отворен и оня американец зад волана. Това вече ме засегна. Позвъних на Петрушин, измислих някакъв повод, научих адреса й… Отначало исках само да погледам, а после сякаш дяволът ме хвана за ръката — започнах да снимам.

Въпрос: Тогава ли ви дойде идеята да я шантажирате?

Отговор: Не, по-късно… Не знам защо почнах да го правя. Мислех си, клин клина избива. И така ми беше болно на душата, като направя нещо по-кофти — дано ми мине. Не стана… Отначало исках да го проследя, да го хвана с нещо и да му отнема с шантаж Дина. Само че той не вършеше нищо противозаконно, макар че аз се мотаех постоянно край него. Веднъж чух по телефона някакъв адрес, той щеше да ходи в Кунцево, американецът де…

Въпрос: На кой телефон се обади?

Отговор: Звънна на някого и каза, че трябва да дойде там. Аз отидох по-рано, пресметнах кой апартамент го интересува и направих засада. Но американецът не се появи, а дойде някакъв офицер. Те пийнаха, после се започна… е, това, което става винаги. Аз исках да си тръгна, после не се сдържах и започнах да снимам.

Въпрос: С цел изнудване?

Отговор: Не… не още. Просто като че ме подтикваше дяволът. После дежурех поред ту край четиринадесети апартамент, ту в Кунцево, исках да заловя американеца с друго маце и да дам после на Дина снимките, за да види как я мами приятелчето й. Но разбрах, че каквото и да правя, нищо няма да се получи. Един път, като дежурех в Кунцево, видях как полковникът брои долари. Тогава и си помислих, че от тази работа може да паднат пари.

Въпрос: Кога беше това? На коя дата?

Отговор: Не много отдавна. В началото на ноември.

Въпрос: Колко пъти снимахте в Кунцево и в четиринадесети апартамент?

Отговор: В Кунцево два пъти, а в четиринайсети — три. И един път в апартамента, където работят момичетата от „Еделвайс“. Исках да снимам там жените на босовете. От тях можеше да падне зелено! Но сега вече всичко свърши, нали?

 

 

След прочитане удостоверявам, че показанията ми са записани правилно.

Федулкин

 

 

Провел разпита: майор Грязнов

До следователя по дела от особена важност при Генералния прокурор на Русия А. Б. Турецки, съветник от правосъдието
СПЕЦДОНЕСЕНИЕ

Във връзка с разследването по криминалното дело за убийството на гражданина на САЩ Керуд и руската гражданка Екатерина Мешчерякова, което по ваша заповед ми беше възложено, организирах външно наблюдение над гражданката Дина Ткачова, преводач-екскурзовод от фирмата „Вестиитур“. От преведеното мероприятие бе установено следното: На 1 и 2 декември Ткачова си стоя предимно вкъщи. На първи от 10,00 до 11,30 беше в офиса на фирма „Вестинтур“. На втори в 19,45 Ткачова влезе в ресторант „Рига“ 16 на Волгоградски проспект, където седна на масата на някакъв мъж, около 35-37-годишен. Пиха шампанско, ядоха сладолед, като повече разговаряха, отколкото пиха. За какво се отнасяше разговорът, не стана възможно да установим, тъй като по технически причини не проработи подслушвателното устройство, но беседваха за нещо важно и като че ли се караха или спореха.

В 21,20 двамата излязоха от ресторанта, седнаха в кола „Волво“, регистрационен номер М 1392 ОН, с която мъжът откара до вкъщи Ткачова. Ако се съди по номера на колата и описанието на мъжа, има основание да смятаме, че Ткачова се е срещнала със служителя от СВР Ю. В. Андриевски.