Фридрих Незнански
Момиче за шпионина (21)

6

Когато Петров-Бодила разбра, че делото се води от следователя по особено важни дела при Прокуратурата на Русия Турецки, направо го заболя сърцето. За него се носеше мълва, че е педантичен и неподкупен, дълбае здраво и подробно. Сърцето го заболя още повече, когато до него стигнаха сведения, че са започнали да привикват в прокуратурата за показания служителите от жилищните отдели на районите, където действаше с апартаментите фирма „Геронт-сервиз“, а също данъчните инспектори и служителите от държавния финансов контрол. Някои от чиновниците, които Меншов подхранваше, пропяха и скоро Турецки започна да си представя нагледно как се е осъществявало документалното завладяване на апартаментите. По този въпрос фирмаджиите си признаваха с половин уста, че да, имало е и нарушения, да, заради печалбата, но нали сега такова е времето, гражданино следовател! И следователят не можеше да направи нищо. Юридически казус — няма труп, няма и убийство. А подследствените твърдяха в хор, че просто изгонвали пияниците, изгубили своите жилища, на улицата и те смирено тръгвали да скитат като бездомници.

После изникна трупът на бабичката от Кунцево, скрит в черен пластмасов чувал, но небрежно изхвърлен в канализационна шахта. Хитрият следовател Турецки, беседвайки поред с бившите членове на благотворителното общество, като че ли случайно подхвърляше пред всеки снимка на мястото, където бе открит трупът, и питаше: какво можете да кажете по този повод?

Измъченият от затворническия бит Меншов пребледня, размърда беззвучно устни и помоли да го върнат в килията, за да помисли. Жена му не показа никакви чувства, освен гнусливост. Генка изпадна в истерия, плачеше и крещеше, че той не е убивал. Това вече даде основание на Турецки да предположи, че намереното тяло със следи от насилствена смърт има пряка връзка с фирмата „Геронт-сервиз“. Игор Баловнев по прякор Крушата повъртя снимката в ръцете си и каза:

— Пишете — аз удуших бабичката…

После, просто за всеки случай, следователят от републиканската прокуратура показа снимката и на Петров.

Той разпозна и чувала, и — малко по-трудно — жертвата.

— Какво е това? — попита Петров. — В шахтата ли са я хвърлили?

— А вие не знаехте ли? — изгледа го следователят.

— Че откъде? — сви рамене Петров. — Моята работа беше да разнасям мляко на престарелите старци. А ако трябваше да свърша нещо такова, щях да го скрия по-дълбоко.

Следственият затвор има вътрешно дворче за разходки. Към него гледат прозорчетата на много килии. Вечер някои отчаяни глави си говорят не чрез почукване или прословутия „кон“ — писмено съобщение, предавано от килия в килия по канализационните тръби. Тези глави, рискувайки да си навлекат наказание, се хвърлят на високото зарешетено прозорче, отворено през цялото време заради горещината, и крещят във вътрешността на затвора всичко, което искат да съобщят.

Сред разговора със следователя Петров дълго мисли как и къде са могли да намерят мъртвата старица. Ако беше на сметището, щяха да го преровят цялото и да открият и останалите. На сметището няма канализационни шахти. Излиза, че са захвърлили старицата на улицата. И го е направил Крушата, защото той провеждаше кунцевския вариант.

Петров се изкатери по масата до прозорчето. Играещите върху нея домино подследствени помърмориха от немай-къде, но не прекалено, защото се страхуваха. Все пак тоя тип бе член на банда, очистила за някаква си половин година петнадесет души.

Константин се прилепи до навяващото свежест прозорче и закрещя:

— Ей, слушай ме!

На двора, където от отворените прозорци се сипеше еднообразен шум, сякаш стана по-тихо.

— Крушата в коя дупка е?

След минута се дочу слабият, заглушен от разстоянието глас на Крушата:

— Двайсет и осма.

— Козел си ти и локомотив! — излая Петров и се спусна надолу, където върху масата вече го чакаше чаят му.

„Козел“, както е известно на много хора, сред престъпниците е една от най-страшните обиди, които може да се измият само с кръв. Подмятането за локомотива означаваше, че Петров поръчва, заповядва или просто осведомява Крушата за факта, че ще му се наложи на следствието и процеса да поеме върху себе си цялата тежест на обвинението, както и всички убийства, които ще фигурират в обвинителния акт.

След известен размисъл Петров реши, че независимо от всичко ще им набият максималните присъди. И ще намерят всички трупове. Щом главната прокуратура се е набъркала в това дело — не чакай нищо добро. Ще притиснат примерно Генка, палето, или директора — той също не си е търкал досега задника по наровете — и ще се скапят, идиотите! Единственият му шанс е да изчезне оттук.

Петров тъжно огледа дебелите външни стени на затвора. Не можеш ги проби даже с динамит. А трябва да бяга, това е главното — да бяга, после иди го търси! Да зачезне някъде из Кавказ, там който има автомат, той е законът… Сети се за Людмила, добра жена, проста и задушевна. Обича си го като куче. А и напоследък съвсем добре си живееха. Той беше пълен с пари и не скиташе бог знае къде цели седмици, а като чиновник — в шест вечерта вече си беше вкъщи. Людка от любов допусна малка женска хитрост и наскоро след бурна нощ стеснително му призна, че е бременна. Петров изруга полугласно — но не от злоба, а от объркване. Не беше предполагал, че някога ще стане баща, другояче се развиваше животът му.

— Абе ти кво? — каза й той. — Аз съм престъпник, не мога без това, а с моята работа рано или късно изгърмяваш…

— Е и? — умиротворено се усмихна тя. — Сама ще го отгледам. А ти, като се върнеш, ще ни видиш и ще завиеш другояче…

— Глупачка! — беззлобно, по-скоро с непривична за него нежност каза Константин.

Петров не спа до разсъмване, обмисляйки плана за спасение.