Фридрих Незнански
Момиче за шпионина (87)

1.

Началникът на Службата за външно разузнаване очакваше своя заместник Пермитин — човек, на когото не вярваше и от когото се страхуваше. Той знаеше, донесоха му, че Пермитин презира новия шеф, смята го за любител и въобще за не особено умен човек.

Какво пък, възможно е той да не се оправяше съвсем в тънкостите на шпионския занаят, но с шпионаж се занимават все пак хора, а с хората началникът беше работил през целия си живот. Когато дойде анонимката срещу служителя от информационно-аналитичния отдел Юрий Андриевски, началникът не си отказа удоволствието да я покаже на Пермитин, за да види реакцията на заместника си — все пак за зет му пишат. Евгений Пермитин, като шпионин със стара закалка, се държа добре, предложи да съберат характеристики и отзиви за работата на Андриевски.

Началникът прекрасно разбираше, че ако тръгне по този път, ще получи купчина бумаги, от които ще излезе, че Юрий Андриевски е изгряващата звезда на руското разузнаване, умът, честта и съвестта на родния шпионаж. Вероятно ако се беше появила такава необходимост в началото на работата на новия началник, той така и би постъпил. Тогава, в началото, повечето стари служители мислеха също като Пермитин — пратили са им някакъв номенклатурчик, който и морзовата азбука не знае, ще оплете конците.

Но мина време, хората се поуспокоиха — не е ли все едно от чии ръце ще получават звания и премии! При това сегашното държавно ръководство за разлика от предишното не изисква особено усърдие в събирането на разузнавателна информация… Лека-полека се появиха подмазвачите и доносниците — както навсякъде другаде.

С тяхна помощ началникът започна негласно да изучава дейността на Андриевски. Колкото повече научаваше, толкова повече се убеждаваше, че в анонимното писмо се съдържаше много истина, а може би и цялата. Зетят беше красноречив и обаятелен безделник, който ползва покровителството на тъста си. Да беше само това — голяма работа! Малко ли такива има във всяка по-престижна кантора? Самият началник някога бе принуден да прибегне до такава изпитана форма на кариера като брака по сметка. Но затова пък после добросъвестно си ореше нивата, та на никой да не му хрумне дори да му припомни по какъв начин е проникнал във висшите кръгове. А на този тип не му пука за нищо!

А и една след друга дойдоха две неприятности. Първо, писмо от контраразузнаването с въпрос: по чия заповед и с каква цел е встъпил в контакт с високопоставен служител от ЦРУ специалистът от информационно-аналитичния отдел на СВРЮ. В. Андриевски? Контраразузнаването го притиска за отговор, защото агентът на ЦРУ Дейвид Кук е пребивавал в страната нелегално под името на конгресмена Кук и е бил убит при нападение на криминални престъпници срещу волвото на Андриевски.

А по-нататък още по-лошо: появи се майор от криминалната милиция и размахва ордер за арестуването на Андриевски по подозрение, че е убил някаква проститутка.

Шефът на разузнаването изпитваше някак двойствено чувство: от една страна, беше доволен, че сега вече ще сложи на място непокорния Пермитин, а най-добре — да го прати в оставка. Но, от друга страна, ако Андриевски се окаже шпионин или криминален престъпник, него — началника — също няма да го погалят по главата…

Но перспективата да си разчисти сметките със заместника беше по-близка от възможните бъдещи неприятности, затова шефът очакваше с нетърпение Пермитин.