Фридрих Незнански
Момиче за шпионина (55)

2.

Реших да се обадя на Андриевски. Какво ли не се случва, току-виж се оказало, че са били приятели със Скворцов, вършели са обща работа, че и не го скриват при това.

Аналитикът от разузнаването си беше на мястото.

— Добър ден, Юрий Владимирович. Турецки на телефона.

— Здравейте, Александър Борисович! Какво ново при вас?

— Нищо утешително, но и съвсем лоши новини като че ли няма…

— Е, времето сега е такова, че липсата на новини е добра новина. Как върви разследването?

— Засега зле. Петров, който е стрелял по вас, не си призна за убийството на Мешчерякова. А вторият още се укрива при Дудаев.

— Да, оттук засега е трудно да хванеш някого. А онова второто момиче… как се казваше? Дина? Не се ли появи? Че не дай боже и нея…

— Не, може би се крие. Юрий Владимирович, имам такъв въпрос към вас: случайно да познавате полковник Скворцов?

— Скворцов? — повтори, припомняйки си Андриевски. — Кой е той? Къде работи? В милицията ли?

— Не, в Главното разузнавателно управление.

— Военното разузнаване? Не, Александър Борисович. Фамилията май съм я чувал, а може и да ми се струва, но човека не познавам. Ще ви обясня, само че между нас да си остане, става ли?

— Разбира се, иска ли питане.

— Вижте, нашите две кантори се занимават принципно с едно и също, като се изключат някои специфични особености, и между нас винаги е имало конкуренция. При това те не ни обичаха, защото по-рано на нас даваха по-голямо парче от бюджета. Та дори да бях искал да се сприятеля с вашия Скворцов, моите колеги и шефове не биха ме разбрали. А той да не е оплескал нещо?

— Едва ли. Аз впрочем не съм в течение, един колега ме помоли да разбера…

След взаимни пожелания за късмет завършихме разговора.

Веднага реших да звънна на другия Юрий — Макаревич, от контраразузнаването. И той се оказа в службата си.

— Юра, кажете дали вече не сте разбрали кого е убил Петров вместо несъществуващия Керуд?

— Още не. Но ми се струва, че е наш клиент, само дето иди разбери какъв дявол е търсил в Чечня!

— Бих искал да науча още нещо: защо по горещите високопланински места с него се е разхождал и служител от външното разузнаване?

— Проверяваме и това по нашите канали.

— Юра, в порядъка на бълнуване или фантазия искам да ви подхвърля една фамилия. Може да се води при вас.

— Давайте.

— Много известна фамилия — Кук.