Клайв Къслър, Джъстин Скот
Саботьорът (60)

59

Въпреки виелицата, пред сивото каменно имение на Трийсет и седма и Парк авеню се бяха събрали тълпи, за да видят пристигащите гости на сватбата на зимния сезон на 1908 година: бракосъчетанието на син на Стар Ню Йорк и дъщерята на железопътен титан. Тези, които наблюдаваха чаровната двойка, която пресичаше заснежения тротоар, за да изкачи стъпалата на имението предположиха, че високият, безукорно облечен джентълмен със златистите мустаци е стиснал ръката на красивата жена до него, за да не се хлъзне на леда. Вярно беше обратното, но никой не чу как Айзък Бел каза на Марион Морган:

— На кого му трябва бастун, щом има силна жена, на която да се опре?

— На детектив, възстановяващ се от пробивна рана в белия дроб.

— Съвсем леко нараняване. Иначе изобщо нямаше да се оправя.

— … Загубил почти фатално кръв, в допълнение с инфекция и пневмония.

— Ако онзи с камерата ме снима, ще го застрелям.

— Не се притеснявай. Казах, че „Свят в картини“ ще го уволни и ще изхвърли семейството му на улицата, ако я насочи близо към теб. Взе ли пръстена?

— В джоба на елечето ми е.

— Дръж се здраво, скъпи. Ето ги и стъпалата.

Справиха се, но Бел пребледня от усилието. Лакеи и слуги ги придружиха вътре, Марион ахна, като видя цветята, подредени из фоайето и нагоре по пищното стълбище.

— Кали, рози и черешови цветове! Откъде са ги набрали?

— Навсякъде, където е пролет покрай железопътните линии на бащата на булката.

Бащата на булката бързо се появи, за да ги поздрави. Озгуд Хенеси беше облечен в перлено сиво сутрешно палто, с роза в бутониерата. Бел си помисли, че изглеждаше малко самотен без госпожа Комдън до него, но благодарен, че вижда познато лице.

— Марион, толкова се радвам, че дойде чак от Сан Франциско. И ти, Айзък, вече си на крака и изпълнен с енергия.

— Сватба без шафера щеше да е като бесилка без въжето.

Марион попита дали кандидат младоженката е изнервена.

— Лилиан изнервена? Има седемнайсет шаферки от всички онези претенциозни училища, от които я изритаха, а в жилите й има лед. — Хенеси засия от гордост. — Освен това никога не е имало по-красива булка в Ню Йорк. Само почакайте да я видите. — Извърна глава, за да удостои Дж. П. Морган с ледено кимване.

Бел прошепна на Марион:

— Този рекорд ще падне, ако решим да се оженим в Ню Йорк.

— Какво беше това? — попита Хенеси, след като отпрати Морган с небрежно плесване по рамото.

— Просто казвах, че е трябва да се видя с младоженеца. Бих ли могъл да оставя Марион на грижите ви, господин Хенеси?

— С удоволствие — каза Хенеси. — Ела, скъпа. Икономът ми каза, че уж трябвало да изчакаме да пием шампанско след клетвите, обаче аз знам къде го държат.

— Бих ли могла да видя първо Лилиан?

Хенеси й посочи нагоре към стъпалата. Почукването на вратата предизвика женски писъци и кикот отвътре. Три момичета я придружиха до тоалетната масичка на Лилиан, където се бяха струпали други от приятелките й. По-зрялата й възраст сякаш събуди страхопочитание в тях и Марион неволно се усмихна.

Младоженката скочи и я прегърна.

— Прекалила ли съм с ружа?

— Да.

— Сигурна ли си?

— Предстои ти първа брачна нощ, не посещение на бардак. Съученичките на Лилиан се запревиваха от смях и тя им каза:

— Я се махайте.

Поседяха за миг сами.

— Изглеждаш толкова щастлива — каза Марион.

— Щастлива съм. Но съм малко изнервена за… знаеш, нощта и… след това.

Марион хвана ръката й.

— Арчи е от онези редки мъже, които наистина обичат жените. Ще бъде всичко, което би могла да пожелаеш.

— Сигурна ли си?

— Познавам този тип мъже.

Бел завари Арчи Абът в приемна с позлатена мебел с майка му, чаровна жена с горда осанка и благородно излъчване, която познаваше още от колежа. Целуна го по бузата и го попита за баща му. След като се отдалечи тържествено като океански лайнер, за да поздрави един роднина. Бел отбеляза, че дамата изглеждаше доволна от избора на булка.

— Благодаря на Стария за това. Хенеси адски я очарова. Смята това имение за екстравагантно, разбира се, но ми каза: „Този господин Хенеси е толкова великолепно грубо одялан, като стара кафява греда“. И това беше преди той да обяви, че ни строи къща на Шейсет и четвърта улица с частен апартамент за майка.

— В такъв случай мога ли да поднеса двойните си поздравления?

— Тройни, като си почнал. Всеки банкер в Ню Йорк изпраща брачен подарък… Мили боже, виж кой идва от голямата прерия.

Уолт Хатфийлд „Тексасеца“, длъгнест, мършав и настръхнал като кактус, закрачи към тях през стаята, тръскайки настрана от пътя си градски мъже като цигарена пепел. Огледа позлатения таван, маслените платна по стените и килима под ботушите си.

— Поздравления, Арчи. Голяма жила си ударил. Как си, Айзък? Много отслабнал ми изглеждаш.

— Нервите на шафера.

Хатфийлд огледа елита на нюйоркското общество наоколо.

— Честна дума, икономът на Хенеси ме изгледа като гърмяща змия на пикник.

— Какво му направи?

— Казах му, че ще го скалпирам, ако не ме доведе при вас. Трябва да поговорим, Айзък.

Бел се приближи и заговори тихо:

— Намерихте ли тялото?

Уолт Тексасеца поклати глава.

— Претърсихме къде ли не. Намерихме кобур, който сигурно е неговият. И един ботуш с кания за нож. Но никакво тяло. Момчетата мислят, че койотите са го изяли.

— Не го вярвам — каза Бел.

— Нито пък аз. Гадините винаги оставят нещо, макар и само ръка или крак. Но хрътките ни не намериха нищо… Вече три месеца…

Бел не отвърна. Усмивката, която стопли лицето му бе заради Марион, щом я видя в другия край на стаята.

— Всичко е дълбоко под снега… — продължи Уолт Тексасеца.

Бел запази мълчание.

— … Обещах на момчетата да попитам. Кога спираме да търсим?

Айзък Бел положи едната си едра длан върху рамото на Уолт Тексасеца, а другата — на рамото на Арчи, погледна всеки от двамата в очите и каза това, което очакваха да чуят.

— Никога.