Клайв Къслър, Джъстин Скот
Саботьорът (39)

38

— Стане ли дума за политика — изсумтя Озгуд Хенеси в отговор на въпроса на Бел, — вярвам, че всичко е възможно.

— Питам сериозно, сър. Вярвате ли, че Кинкейд искрено се кандидатира за президентския пост?

— Политиците са в състояние да се самозаблуждават във всичко, което съвпада с фантазиите им. Дали би могъл да бъде избран? Предполагам. Гласоподавателите са способни на най-ужасни неща. Слава на Господа, че жените не гласуват. Щеше да бъде избран само заради външността му на хубаво момченце.

— Но би ли могъл да бъде номиниран? — настоя Бел.

— Това е същинският проблем.

— Зад него е Престън Уайтуей. Уайтуей трябва да смята, че има шанс.

— Онзи демагог няма да се спре пред нищо, за да си продава вестниците. Не забравяй, че независимо дали печели или губи, от „Кинкейд — президент“ все пак става добра новина до последната нощ на изборите.

Бел назова няколко от калифорнийските бизнесмени в групата на Уайтуей.

— Те наистина ли вярват, че могат да пробутат Кинкейд пред партийните привърженици?

Озгуд Хенеси се изсмя цинично.

— Успешните бизнесмени вярват, че са успели, защото са интелигентни. Фактът е, че повечето бизнесмени са с птичи мозъци, освен в едно нещо, в което всеки от тях е умен — да прави пари. Но не разбирам защо не биха били съвършено доволни с Уилям Хауърд Тафт. Разбира се, би трябвало да знаят, че ако разцепят партията, ще връчат избора на демократите и на Уилям Дженингс Браян, онзи популистки маниак. По дяволите, може би просто смучат един безплатен уикенд за сметка на Уайтуей.

— Може би — каза Бел.

— Защо питаш? — Хенеси го изгледа проницателно Бел отвърна на погледа.

— Имам чувството, че нещо тук не е наред.

— Да не би случайно да подронваш репутацията на съперник на приятеля си за ръката на дъщеря ми?

Бел се изправи.

— Не хитрувам. Нито интригантствам. Ще ви кажа тук и на място, в лицето ви, че дъщеря ви заслужава нещо по-добро от Чарлз Кинкейд. Лека нощ, сър.

— Чакай — спря го Хенеси. — Чакай… Извинявам се. Това беше неуместно и явно невярно. Стреляш точно в целта. Наистина се извинявам. Седни. Направи още малко компания на стареца. Ема ще се върне от разходката си всеки момент.

 

 

Чарлз Кинкейд придружи Ема Комдън до вратата на двойното спално купе, което делеше с Озгуд Хенеси. Чуха, че Бел и Хенеси още си говореха в салона в предния вагон.

— Благодаря ви, че ме разходихте да видя звездите, сенатор.

— За мен беше удоволствие, както винаги. Лека нощ, мисис Комдън.

Стиснаха сдържано ръцете си. След това Кинкейд се запъти към своето купе няколко вагона по-назад. Коленете му трепереха — обичайния ефект, който му оказваше Ема Комдън. Главата му все още кръжеше и отворил и затворил вратата зад себе си, преди да осъзнае, че някой седи на сгъваемия стол. Доу? Избягал от преследване? Невъзможно. Според строгия морален кодекс на убиеца той по-скоро щеше да се самоубие, отколкото да рискува да издаде приятел. Кинкейд измъкна деринджъра от джоба си и включи осветлението.

— Изненада, сенатор — каза Ерик Соарес.

— Как влязохте тук? — попита Кинкейд инженера.

— Разбих ключалката — отвърна той безгрижно.

— Защо, по дяволите?

Соарес свали очилата си с телена рамка и ги излъска показно с носна кърпа. Накрая ги постави отново, заглади връхчетата на щръкналите си мустаци и отвърна:

— Изнудване.

— Изнудване? — повтори Кинкейд и замисли трескаво. Като сенатор Кинкейд знаеше, че Ерик Соарес беше асистентът на инженер Франклин Мауъри. Само че като Саботьора знаеше, че всъщност Соарес бе фалшифицирал докладите си до Мауъри от инспекциите за състоянието на каменните стълбове, крепящи моста над каньон Каскейд.

Опря деринджъра си в главата на младия инженер. Соарес не трепна.

— Не можете да ме застреляте в купето си. Което е доста луксозно, в сравнение с мизерния ми горен нар на „Пулман“-а. По-разкошно е дори от това на господин Мауъри.

— Мога да те застрелям и ще го направя — заяви хлад, но Кинкейд. — Беше тъмно. Не разбрах, че горкият господин Соарес ме е стреснал. Помислих, че някой радикален убиец е влязъл и действах при самоотбрана.

— Това би могло да удовлетвори закона. Но застрелването на един сирак, който на практика е осиновен от най-прочутия мостостроител на континента, не би подсилило надеждите ви за президентския пост.

Кинкейд прибра оръжието си, сипа си бренди от кристалната гарафа, осигурена от железница „Южен Пасифик“ и отпи, подпрян на облицованата с ламперия стена. Загледа се в натрапника. Беше много облекчен. Соарес, както и всички останали, вярваше на симулацията му „Кинкейд — президент“. Това вероятно означаваше, че Соарес не знаеше, че той беше Саботьора. Но какво знаеше, че да реши, че си струва да опита изнудване?

— Аз също бих пийнал.

Кинкейд пренебрегна молбата. Въпреки че можеше да е от полза да го напие, от много по-голяма полза щеше да е да покаже на малката невестулка къде му е мястото.

— Абсолютно прав си за политическите ми аспирации. Тъй че хайде да приключим с игрите. Нахълтал си тук с цел. Каква е тя? Какво искаш?

— Казах ви. Пари.

— Защо да ти давам пари? За какво?

— Не ставайте глупав, сенатор. За да не разкрия, че държите контролен пакет в „Подводни стълбове и кесон Юниън“ на Сейнт Луис, Мисури.

Саботьора прикри изумлението си, но беше на косъм. Усети как краката му се подгънаха и този път не можеше да обвини Ема Комдън.

— Какво те наведе на тая идея?

— Проявих любопитство кой ми плаща, за да лъжа за стълбовете. Прецених, че саботирането на най-големия мост в Запада би трябвало да си струва няколко долара, ако разбера откъде идват подкупите ми. Тъй, че отидох при стария си съквартирант от сиропиталището. Той се захвана с банкиране, когато аз започнах инженерството. Проучи лабиринт от холдингови компании. Лабиринтът се оказа джунгла, но старото приятелче е наистина добър. Накрая ги проследи чак до вас. Купили сте тайно достатъчно акции, контролния пакет в компанията, която строи стълбовете за моста на каньон Каскейд.

Трябваше да се случи някога, помисли мрачно Кинкейд. Но никога не беше му хрумвало, че този провал щеше да го сполети като лоша шега: разкрит от сирак, когото един добросърдечен строител на мостове бе взел под крилото си.

Кинкейд прехвърли набързо възможностите си. Да убие Соарес. Ако не тази нощ, то утре или вдругиден. Да изтръгне името на съучастника му и да убие и съквартиранта. За съжаление, Ерик Соарес му трябваше, за да продължи да крие истината за стълбовете. Ако изчезнеше, Мауъри моментално щеше да го замени с друг. При по-внимателен оглед и задълбочено преглеждане на фалшифицираните доклади на Ерик, всеки компетентен инженер, заел поста му, щеше да разбере, че крепежните стълбове не са достатъчно здрави, за да удържат моста, щом реката се вдигне.

— Работите за Саботьора, както и аз — каза Соарес.

— Сигурно трябва да съм благодарен, че не ме обвиняваш, че самият аз съм Саботьора.

— Не ме разсмивайте. Имате твърде голямо бъдеще като сенатор. Дори като президент, ако не ви издам.

„Отървахме се“, помисли Кинкейд. „На чисто“.

— Колко искаш?

— Тройно на това, което вашата компания „Подводни стълбове и кесон Юниън“ ми плаща, за да си затварям очите.

Кинкейд извади портфейла си.

— Мисля, че можем да го уредим.

Изобщо не беше изненадан колко дребни бяха мечтите на Соарес.

 

 

Айзък Бел най-после се измъкна от Озгуд Хенеси и забърза към спалните вагони. Докато минаваше през вагона на Хенеси „Нанси №4“, Лилиан Хенеси излезе от салона си и прегради пътя му с бутилка „Мъм“. Беше сменила роклята си с прилепнал по тялото нощен халат и беше свалила огърлицата си от перла и диамант, оголвайки гладката кожа на шията си. Косата й беше спусната по раменете и светлосините и очи гледаха топло. Бутилката беше запотена от леда в кофичката и станиолът й беше откъснат. Но телта все още държеше корковата тапа на място.

— Подслушах — прошепна му тя. — Благодаря ти за това, което каза за Арчи.

— Казах само истината.

Тя пъхна бутилката в ръката му.

— За Марион. Кажи й „сладки сънища“ от мен.

Бел се наведе и я целуна по бузата.

— Лека нощ.

Спря в багажния вагон и поговори със сънения телеграфист. Нямаше спешни телеграми. Отвори задната врата на багажния, прекоси вестибюла и посегна към вратата на първия вагон със спални купета. Усмивка огря лицето му. Чувстваше се като хлапе. Устата му пресъхна само при мисълта за Марион. Добре, че имаха шампанското на Лилиан.

Бутна вратата и влезе в страничния коридор, със затъмнените в нощта прозорци отдясно и лъскавите орехови врати на купетата отляво. В другия край на коридора бързаше някакъв мъж. Имаше нещо крадливо в движението му и Бел се спря, за да го огледа. Нисък до среден на ръст, облечен в черен костюм. Тъмна коса. Когато мъжът се обърна, за да излезе във вестибюла, Бел зърна за миг тънкия му като молив мустак и очилата в телена рамка.

Ерик Соарес, асистентът на Мауъри, явно напускаше купето му и се връщаше на кушета си във вагоните „Пулман“. С мисълта, че часът бе ужасно късен за среща, особено след като старецът се бе задържал до късно на банкета, Бел остави на Соарес достатъчно време, за да мине в следващия вагон, вместо да го задържи за разговор.

Най-сетне мина по коридора на трети вагон, излезе в задния вестибюл и прекоси свръзката към вестибюла на четвърти вагон.

 

 

Филип Доу чу, че идва някой, присви се още в килера на шафнера и надникна през процепа на завеската. Слухът му подсказа, че не беше Айзък Бел, а по-дребен мъж, освен ако детективът нямаше изключително лека походка. Не забави покрай завесата, а премина бързо, сякаш минаваше през вагона със спалните купета запътен към по-далечна част на влака. Предположението му се оказа вярно. Дребен мъж в черен костюм подмина купето на Марион Морган и излезе през задната врата, водеща към спалните кушети „Пулман“.

Минута след това чу по-тежки стъпки. Изчака, докато мъжът подмине, преди да дръпне завесата. Точно така. По-висок от Кинкейд, облечен контешки от банкета, вървеше право към вратата на Марион Морган. Носеше бутилка шампанско и си тананикащ тихо „Тази нощ ще е горещо в старото градче“.

Доу чу думите на чикагската версия на песента главата си, когато затича безшумно, размахвайки палката си:

Мисис Лиъри остави фенера в обора

и когато кравата го ритна,

смигна хитро и каза,

тази нощ ще е горещо в старото градче!

ОГЪН! ОГЪН! ОГЪН!