Клайв Къслър, Джъстин Скот
Саботьорът (53)

52

Саботьора бързаше към локомотивите, за да даде сигнал на Филип Доу да взриви бента, когато чу тропането на ботуши зад себе си.

Погледна назад. Двама стрелочници тичаха бързо към него, размахвайки бели железничарски фенери. Мършав младеж и висок дългокрак мъж, с широки рамене и тънък в кръста. Но къде беше локомотивът, който трябваше да водят със светлините си? Двата, към който бързаше самият той, бяха отбити на страничен коловоз, с пара само колкото да ги поддържа загрети.

Високият мъж носеше шапка с широка периферия вместо железничарското кепе. „Айзък Бел!“. След него тичаше някакво момче, което сякаш още не беше завършило горния курс.

Кинкейд трябваше да вземе мигновено решение. Защо Бел тичаше през коловозите и се правеше на стрелочник? Можеше ли да допусне, че самоличността му все още не бе разкрита? Може би трябваше да тръгне към тях, да им махне за поздрав, да измъкне деринджъра си и да ги застреля и двамата с надеждата, че никой няма да види. В мига, в който посегна за оръжието разбра, че е направил грешка. Беше си загубил времето в мислене.

Ръката на Бел се завъртя мълниеносно и в следващия момент Чарлз Кинкейд зяпна в дулото на пистолет браунинг, държан в стоманена хватка.

— Не насочвай към мен този пистолет, Бел. Какво по дяволите, си мислиш, че правиш?

— Чарлз Кинкейд — отвърна с плътен отекващ глас детективът, — търсен си от закона за убийство и саботаж.

— Търсен от закона? Сериозно ли говориш?

— Извади деринджъра си от левия джоб и го пусни на земята.

— Ще видим тая работа — заплаши Кинкейд. Всичко в поведението му издаваше обидения от наглостта на един глупак американски сенатор.

— Извади деринджъра си от левия джоб и го пусни на земята, преди да съм ти прострелял ръката.

Кинкейд сви рамене, сякаш примирен, че му се налага да се съобрази с каприза на един луд.

— Добре. — С много бавно движение посегна за деринджъра.

— Леко — каза му Бел. — Дръж оръжието между палеца и показалеца си.

Толкова студени очи Чарлз Кинкейд беше виждал само в огледалото.

Вдигна деринджъра от джоба си между палеца и показалеца и се наведе, уж за да го постави леко на земята.

— Разбираш, естествено, че частен детектив не може да арестува член на Сената на Съединените щати.

— Формалностите ги оставям за съдия-изпълнител на САЩ… или за окръжния съдебен лекар, ако ръката ти посегне към ножа в ботуша.

— Какво, по дяволите…

— Пусни деринджъра! — заповяда Бел. — Не посягай към ножа си!

Много бавно Кинкейд отвори ръката си. Пистолетът изпадна от пръстите му.

— Обърни се.

Бавно като в транс Кинкейд се обърна с гръб към мрачния детектив.

— Хвани ръцете си зад гърба.

Кинкейд бавно изви ръцете си назад. Ако Бел набавеше грешка, щеше да я направи сега. Чу зад себе си думите, които се молеше да чуе.

— Белезниците, Даш.

Чу как стоманата изщрака. Остави първата гривна да се стегне около китката му. Едва след като студеният метал на втората халка докосна кожата му, се завъртя вихрено, озова се зад гърба на младия мъж и стегна ръката си около гърлото му.

В носа му се натресе юмрук и Кинкейд изхвърча назад.

Вдигна очи, паднал на гръб и замаян от удара. Младият Дашууд стоеше отстрани, ухилен възбудено и с лъскав пистолет в ръката. Но над него стоеше Айзък Бел. Бел, който го беше нокаутирал с един удар.

— Наистина ли мислеше, че ще оставя новак да се приближи на по-малко от три метра от престъпника, който уби Уиш Кларк, Уоли Кисли и Мак Фултън?

— Кои?

— Трима от най-добрите детективи, с които съм имал привилегията да работя. Стани!

Кинкейд се надигна бавно.

— Само трима? Арчи Абът не го ли броиш?

Кръвта се изцеди от лицето на Бел. И в този миг на пълен шок Саботьора нанесе удара си.