Клайв Къслър, Джъстин Скот
Саботьорът (50)

49

— Как го разбрахте? — ахна Джеймс Дашууд.

Айзък Бел знаеше, че е вярно в мига, в който го изрече. Сенатор Чарлз Кинкейд не беше шпионинът на Саботьора. Кинкейд беше самият Саботьор.

Чарлз Кинкейд бягаше от нападение на нападение с железопътния пропуск на сенатор. („О, обикаля, сър“ — беше казал кондукторът на „Овърленд Експрес“. „Знаете ги тези висши държавни служители, винаги са в движение“.)

Чарлз Кинкейд беше проникнал във вътрешния кръг на Хенеси. (Въртеше се, преструвайки се, че ухажва Лилиан Хенеси. Подмазваше се на баща й. Наемаше близки сътрудници като Ерастъс Чарни.)

Чарлз Кинкейд беше цивилен инженер, който знаеше как да причини най-големи щети от всяко нападение. (Фразата „търсете инженер“ го беше подразнила.)

— Как го разбрахте?

Посърналото изражение на момчешкото лице накара Бел да отвърне добронамерено:

— Джеймс, никога нямаше да мога да го изрека на глас, ако не беше ми казал какво си научил. Добра работа. Господин Ван Дорн ще чуе за теб… Кондуктор! Върни влака до офиса на диспечера. Трябва ми телеграфа му.

Диспечерската служба заемаше дървена постройка в средата на оживения железопътен възел. Подът се тресеше от маневрените машини, разместващи влакове само на педя просвет. Детективът продиктува телеграма до Арчи Абът на моста на каньон Каскейд. Гласеше „Арестувай сенатор Кинкейд“.

Очите на телеграфиста се опулиха.

— Продължавай да пишеш! „Кинкейд е Саботьора“.

— Продължавай да пишеш! „Вземи всички предохранителни мерки. Не забравяй — повтарям — не забравяй — той уби Уиш Кларк, Уебър и Фийлдс“.

— Изпрати я!

Ключът на телеграфиста затрещя по-бързо от картечница „Викърс“. Но не стигна по-далече от думата „Арестувай“. Ръката му замръзна на бутона.

— Какво чакаш?

— Жицата е умряла.