Клайв Къслър, Джъстин Скот
Саботьорът (51)

50

— От цял ден имаме проблем!

— Телеграфирай на Дънсмюър! — каза Бел. Беше доставил оперативни агенти на Ван Дорн в този железопътен център. Щеше да им нареди да пратят локомотив на север, за да кажат на Арчи да арестува Саботьора.

Телеграфистът опита, но без успех.

— И до Дънсмюър е мъртво.

— Обади се до Рединг. — Уолт Хатфийлд Тексасеца наблюдаваше Рединг.

— Съжалявам, господин Бел. Изглежда всички линии са мъртви от тук до Сакраменто на север.

— Намери начин да го заобиколиш.

Бел знаеше, че многобройни телеграфни линии свързваха Сакраменто с останалата част на страната. Комерсиални мрежи свързваха големите градове. Втората система беше частната железопътна мрежа за предаване на влакови нареждания.

— Залавям се веднага.

С Бел до рамото му, телеграфистът започна да отмята станциите за приемане на влакови ордери в района, за да прецени размера на щетите в системата.

Диспечерът се задържа притеснен и заобяснява:

— Северно от Уийд линиите на „Уестърн Юниън“ следват стария маршрут Сиския до Портланд. Новата отсечка Каскейд има само железопътни жици.

— Залети са от дъжд — каза телеграфистът, докато изчакваше за отговор. — Теренът се размеква, падат стълбове.

Бел крачеше нервно.

„Всички жици са паднали?“

Не беше заради дъжда.

Сигурен беше, че това бе работа на Саботьора. Кинкейд беше взел мерки, в случай че Бел отгатне кой е. Беше изолирал последната станция на отсечка Каскейд за последен удар по моста, за да я откъсне и доведе „Южен Пасифик“ до банкрут. Щеше да удари по усилията за укрепване, докато стълбовете все още бяха уязвими.

— Кални свлачища, също така — продължаваше диспечерът. — А идва още дъжд.

В отчаян опит да успокои мрачния крачещ свирепо из помещението детектив, диспечерът измъкна от бюрото си сутрешните вестници. „Сакраменто Юниън“ съобщаваше за реки, вдигнали се шест метра над най-ниското равнище и за наводнения. „Сан Франциско Инкуайър“ на Престън Уайтуей вдигаше врява за „Бурите на века“ със сензационна илюстрация на картата на метеорологичното бюро, която оказваше поредица от тихоокеански бури, прииждащи плътно една след друга.

— Наводненията могат да се окажат най-сериозните в историята на Орегон — зачете на глас диспечерът. — Железопътни коловози в долините са залети и може да бъдат пометени от водната стихия.

Детективът продължаваше да крачи напред-назад. Наблизо изтътна товарен влак и прозорците издрънчаха в дървените си рамки. Облаци загърнаха сградата, когато спрелият до нея локомотив на Бел бе принуден да изпусна нагнетената пара, която трябваше да го подкара бързо за моста на каньон Каскейд.

— Линията е отворена до Сан Франциско и Лос Анджелис — докладва телеграфистът, потвърждавайки най-лошите опасения на Бел. Саботьора — Кинкейд — се беше съсредоточил на маршрута Каскейд.

— Заобиколи през Сан Франциско или от Лос Анджелис до Портланд и след това опитай оттам.

Но съучастниците на Саботьора бяха помислили и затова. Телеграфът не беше мъртъв само на север от Сакраменто. Линиите още по на север — от Дънсмюър. Уийд и Кламат — също бяха прекъснати. Чарлз Кинкейд напълно бе изолирал началната станция на отсечката при моста каньон Каскейд.

Бел се обърна рязко, чул шумотевица на вратата. Джейсън Адлър, одиторът на Американска щатска банка, нахлу вътре.

— Господин Бел, сър. Току-що прегледах телеграмите, които взехме оттук. Открихме компанията, която контролира чрез „Шане & Симон“. Купили са дърводобивно предприятие „Източен Орегон“, която има договор с железница „Южен Пасифик“ да доставя траверси и дървен материал на отсечката.

— Къде? — попита Бел с изстинало сърце. Но името казваше всичко.

— Над моста над река Каскейд. Това е същият мост, който неговата „Стълбове и кесон Юниън“…

— Разчисти линията! — заповяда Бел на диспечера на Сакраменто със стоманен глас.

— Но материалите и работническите влакове са приоритетни за отсечката, сър.

— Моят влак е с приоритет чак до моста над каньон Каскейд — отсече Бел.

— Но с прекъснатия телеграф не можем да разчистим линията.

— Ще я разчистим в движение!

— Възразявам — заяви диспечерът. — Това е нарушение на всички процедури за безопасност.

Бел забърза към влака, ревейки заповеди.

— Разкачи „Пулман“-а. Счетоводители, адвокати, преводачи и одитори: оставате тук. Продължавайте да ровите, докато научим всичко, което е планирал Кинкейд. Не искаме повече изненади да ни гърмят в лицата. Въоръжените оперативни, скачайте на влака!

Разтичаха се железничари. Когато откачиха излишния вагон. Бел видя Джеймс Дашууд, застанал умърлушен на платформата на спалния „Пулман“.

— Ти какво чакаш. Джеймс? Качвай се на влака.

— Нямам оръжие.

— Какво?

— Казахте „въоръжени оперативни“, господин Бел. Стажантите на Ван Дорн имат право да носят само белезници.

Няколко детективи наоколо се разсмяха и се спогледаха невярващо.

Никой ли не беше казал на хлапето, че това бе първото правило, което се нарушава?

Бел повиши глас.

— Момчета, запознайте се с Джеймс Дашууд, бивш стажант в офиса на Сан Франциско. Току-що беше повишен за разкриване на ключова податка, която уличава сенатор Чарлз Кинкейд като Саботьора. Някой може ли да му заеме оръжие?

Юмруци затършуваха из палта, шапки, колани и ботуши. Цял арсенал от автоматични оръжия, револвери, деринджъри и джобни пистолети блесна на светлината под дъжда. Еди Едуардс стигна пръв до Дашууд и тикна лъскав шестзаряден револвер с никелова плоча в ръката му.

— Дръж. Даш. Двойно зареждане е. Само натискаш спусъка. Презареди, щом спре да вдига шум.

— Качвай се на влака!

Бел скочи в машинистката кабина на Пасифика.

— Право до каньон Каскейд — каза на машиниста.

— Как ще разберат, че идваме, след като телеграфът е прекъснат?

— Добър въпрос. Спри на депото.

Затича в тъмното и опушено сводесто здание, където на гигантската обръщателна платформа бе в пълен ход шумният ремонт на двайсет локомотива. Ченгето на „Южен Пасифик“ го отведе до почернелия от сажди и омазнен с грес старши на бригадата.

— Чух за вас, господин Бел — извика старшият над грохота на стомана и чугун. — С какво да ви помогна?

— Колко време ще ни отнеме да смъкнете челните фарове от два от тези локомотиви и да ги монтирате на моя?

— Час.

Бел извади шепа златни монети с двуглавия орел.

— Направи го петнайсет минути и са твои.

— Приберете си парите, господин Бел. Заведението плаща.

Четиринайсет минути по-късно „Ван Дорн Експрес“ ускори от Сакраменто с триъгълник от челни фарове, блеснал като комета.

— Сега ще ни видят, че идваме! — каза Бел на машиниста и хвърли лопатата на огняря. — Греби въглища.

 

 

Тихоокеанската буря, която Джим Хигинс беше показал на Джеймс Дашууд, връхлетя над планинския хребет, обрамчил бреговете на Северна Калифорния и Южен Орегон и проливен дъжд заля Сискию. След това стихията прескочи Крайбрежния хребет, олекнала сякаш от водния си товар. Но заваля още по-силно. Бурята затътна навътре в континента, потапяйки тесните долини на река Кламат. Детективите на „Ван Дорн Експрес“ видяха прекършени дънери, запушили реките, пометени стоманени мостове и фермери във високи гумени ботуши, които се опитваха да спасят добитъка от наводнените поля.

Движещата се от югозапад на североизток буря се стовари над източните Каскади. Въздействието й заплашваше с катастрофа линията, която водеше до планинската отсечка. Потоци и бързеи излизаха от бреговете си. Реките набъбваха. Прогизналите от вода склонове опасно се раздвижваха.

От прозорците на бързо профучаващия влак Сакраменто стрийт на Дънсмюър приличаше на поредната кафява река. Хората я прехвърляха на канута, избягвайки плуващите дървени тротоари, изтръгнати от постройките. В Уийд във водата плуваха цели къщи. По пътя към Кламат фермите приличаха на езера, а самото езеро Кламат беше кипнало като океан. Малък парен катер в езерото, изтръгнат от пристана, беше притиснат от течението в железопътния насип. Влакът на Бел се промъкна през теснината и продължи напред.

Северно от езерото ги спря свлачище.

Трийсет метра релса беше погребана под дълбока до коленете кал и камъни. От Чилокуин бяха дошли ремонтни бригади, за да я разчистят. Съобщиха, че телеграфът бил замрял, точно когато тръгнали. Никой не знаеше колко време щеше да трябва, докато го поправят. Бел прати стрелочника да се качи на един и да пробва сигнал по жицата. Все още беше мъртва. По негова заповед детективите се изсипаха в проливния дъжд и награбиха лопати. След час се движеха отново. Мъжете бяха прогизнали, оплескани с кал изприщени ръце и в ужасно настроение.

Щом падна нощта, видяха бежанци от околните наводнени ферми, присвити край огньовете си.

Бел забеляза флотилия ръчни коли, спрени на един страничен коловоз, когато спряха в Чилокуин, за да заредят локомотива с вода. Разпореди се да натоварят една лека триколка, подобна на возилото с ръчно помпане и педали за инспектиране на коловози, което Саботьора беше откраднал, за да дерайлира експрес „Коустлайн“. Ако се случеше най-лошото, ако влакът му бъдеше спрян от ново свлачище, можеха да пренесат триколката отвъд затрупаната линия и да продължат с нея.

Един помощник влаков диспечер затича след тях, докато тръгваха от възела и извика с тънко гласче, че телеграфната линия от Сакраменто вече е отворена. Бел научи, че телеграфистите на „Южен Пасифик“ са се натъкнали на три отделни акта на саботаж, при които срязаните жици са били прикрити с умело снаждане. Доказателство, че Саботьора отново се беше развихрил, каза той на оперативните си, изолирайки началото на отсечка Каскейд за последна атака.

Второто съобщение по възстановената линия беше предупреждение от метеорологичното бюро на САЩ, окръг Сан Франциско, за усилване на вятъра. Силните ветрове вещаеха още бури и още дъжд. Веднага след това предупреждение дойдоха съобщения за нова буря, понесла се от Тихия океан при Юрика. Улиците на Юрика бяха наводнени, един параход бе потънал, докато подхождаше към залив Хъмбълт и вятърът бе откъснал шхуни от кейовете.

На север валеше сняг. Железопътният трафик беше замрял. Портланд беше парализиран и откъснат от Сиатъл, Такома и Спокен. Но на юг, където преобладаваха проливните дъждове, температурите оставаха по-умерени. По реките навътре в сушата се давеха дърворезачи в усилие да разбият затлачвания, предизвикани от дървени трупи, които заплашваха да потопят цели градчета. Бързо придвижващата се нова буря вече бушуваше из планините Кламат, догонваше и се сливаше с тила на бурята, наводнила планинската отсечка. Четирийсет и осем часовата прогноза от Портланд от осем часа вечерта предсказваше още сняг на север и още дъжд на юг.

Бел отново се опита да телеграфира на Арчи Абът. Жиците на север от Чилокуин все още бяха замрели. Единственият начин да се свърже с моста на каньон Каскейд бе да продължи до там на пълна пара с „Ван Дорн Експрес“.

Специалният влак пухтеше на север, тройните челни фарове блестяха ярко. Но машината беше принудена да забавя непрекъснато. Когато изненаданите влакови екипи, които пътуваха на юг, я виждаха да идва, набиваха спирачки и се отдръпваха на най-близкия страничен коловоз много километри назад. Едва след като товарният влак отбиеше безопасно, „Експрес Ван Дорн“ можеше да продължи напред.

Джеймс Дашууд се добра до Бел с много пързаляне и препъване по тендера. Носеше чайник горещо кафе. Детективът го разпредели на влаковия екип, преди да отпие благодарно. Когато вдигна очи да благодари на Дашууд видя, че повишеният наскоро служител е впил ужасен поглед в планинския склон.

Бел чу глухо ръмжене, грохот по-силен от този на локомотива, който сякаш изригваше от недрата на земята. Релсите се разтърсиха под тежката машина. От планинския склон се откъсна канара.

— Натисни дросела!

Цяла гора от ели се свличаше право към коловоза.