Клайв Къслър, Джъстин Скот
Саботьорът (34)

33

Машинистът натисна лоста „Джонсън“ назад.

Осем мощни задвижващи колела се завъртяха назад, пръскайки искри и стружки от релсите. В първия миг изглеждаше сякаш двамата силни мъже наистина спираха с ръце локомотив „Консолидейшън“. А когато все пак спря с разтърсващо земята потръпване, Айзък Бел погледна надолу и видя, че ботушите му са натиснали здраво подозрителната греда.

Върхът на скарата беше надвиснал над нея. Предните колела на машината бяха стигнали на по-малко от два метра от нея.

— Изтегли го назад — заповяда Малоуни. — Леко!

Бел изгреба леко баласта от двете страни. Огледа внимателно подозрителната траверса и откри, че има кръгла дървена запушалка като тапа на буре с уиски. Беше с диаметър от един сребърен долар и почти неразличима от зърнистата повърхност на дървото.

— Изтегли всички назад — каза на Малоуни. — Натъпкал я е с динамит.

Спусъчното устройство представляваше гвоздей, нагласен да задейства детонатора. Имаше достатъчно динамит, за да гръмне релсите под локомотива, а той щеше да изтърколи от изкопа надолу и да повлече целия влак по планинския склон. Вместо това да стане, Айзък Бел можеше да телеграфира на Озгуд Хенеси, че агенция Ван Дорн е спечелила още една победа над Саботьора.

Хенеси премести специалния си вагон в началото на линията, където миньорите и строителите, пристигнали невредими, се трудеха упорито над последните 30 метра от Тунел 13.

Рано на следващата сутрин Озгуд Хенеси повика Бел в частния си вагон. Лилиан и госпожа Комдън предложиха кафе. Хенеси се беше ухилил до ушите.

— Всеки момент ще пробием. Винаги правим церемония на дългите тунели, където аз разчиствам последния камък. Този път работниците изпратиха делегация и настояха последният удар да е твой заради това, което направи вчера. Честта е голяма, на твое място бих я приел.

Бел влезе в тунела с Хенеси. Притискаха се до стената, когато се налагаше да се отдръпнат от линията, за да пропуснат локомотив с вагонетки с откъртена скала. Стотици метри напред, страните и сводестият покрив вече бяха довършени със зидано укрепване. Близо до края временно скеле от греди поддържаше тавана. На последните метри миньорите работеха под щит от отлято желязо и дърво, който ги пазеше от падащи камъни.

Тракането на свределите спря, щом Бел и президентът на железопътната компания се приближиха. Миньори разчистиха ронещия се камък с лопати и гребла, а след това се отдръпнаха от останалата стена.

Висок и корав миньор с дълги като на горила ръце и широка усмивка, показваща окапали зъби, връчи на Бел седемкилограмов чук.

— Замахвал ли си някога с такъв?

— Забивах клинове на тенти за цирка като дете.

— Ще се справиш. — Миньорът се наведе и му прошепна. — Виждаш ли онази отметка с тебешир? Удари го там. Винаги го нагласяме да падне за церемонията… Настрана, момчета! Да отворим място на човека.

— Сигурен ли сте, че не искате да направите това? — обърна се Бел към Хенеси.

Хенеси се отдръпна назад.

— Много тунели съм прокопал в живота си. Този е твой.

Бел завъртя тежкия чук над рамото си и го стовари с все сила в тебеширената линия. По скалата се плъзнаха пукнатини и в стената блесна светлина. Замахна отново. Миньорите завикаха въодушевено, след като камъкът рухна и дневната светлина се изля вътре.

Бел пристъпи в назъбения отвор и видя моста на каньон Каскейд, блеснал на слънчевата светлина. Дългата стоманена плетеница обхващаше дълбоката клисура на река Каскейд, опряна на две високи тъни кули върху масивни каменни стълбове. Зареян високо над водните мъгли и пяна, най-важният мост на отсечката от линията изглеждаше почти завършен. Траверсите вече бяха монтирани в очакване на стоманените релси, които щяха да пристигнат през тунела.

Бел видя, че е силно охраняван. Железопътна полиция стоеше на всеки петнайсет метра. Часова вишка се издигаше в двата края на всеки стълб. Докато гледаше, пред слънцето мина облак и сребристите ферми на моста станаха черни от сянката.

— Какво мислиш, синко? — попита с гордост Хенеси.

— Красив е.

Как щеше да удари Саботьора?

В сянката на моста се гушеше градчето Каскейд, възникнало там, където първоначалната железопътна линия от пустинята свършваше при планинските подножия. Оттук се виждаше елегантната хижа Каскейд, отдавна привличаща безстрашни туристи, дръзнали да изкачат безкрайните серпентини до планинските върхове. От тази крайна гара Хенеси беше построил временна товарна линия с още повече серпентини, за да изкачва материали до строежа на моста. Почти невъзможно стръмна, представляваше низ от остри завои и тесни изкопи, и беше наречена от работниците с прозвището „Змийската линия“. Наклонът беше толкова тежък, че композиция товарни вагони, които Бел видя да се изкачват към тунела, се теглеха от три бълващи пара локомотиви, с още четири тласкащи машини отзад. Локомотивите на Змийската линия бяха свършили работата си. Отсега нататък материалите щяха да пристигат по пряката отсечка.

Саботьора нямаше да удари Змийската линия, след като работата й бе приключила. Нито щеше да ударя града. Щеше да удари самия мост. Унищожаването на дългия мост от ферми и бетонни стълбове щеше да върне проекта с пряката линия години назад.

— Какво, за бога, е онова там? — попита Хенеси. Сочеше към стълб прах, вдигащ се по серпентинения коларски път от градчето долу.

Лицето на Айзък Бел се разцепи в широка усмивка.

— Точно това е автомобилът „Томас Флайър“, за който си говорехме. Модел 35, четири цилиндъра, четирийсет конски сили. Вижте как върви!

Яркожълтата моторна кола изкачи серпентината, изскочи на каменистия бряг и закова на място на шест метра от Бел и Хенеси. Покривното платнище беше свалено и сгънато, а единственият човек в него беше шофьорът, висок мъж в дълъг до ботушите шлифер, мека шапка и шофьорски очила. Скочи иззад дървеното кормило и закрачи към тях.

— Поздравления! — извика отдалече и дръпна очилата с драматичен жест.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита го Хенеси. — Конгресът не е ли в сесия?

— Исках да отпразнувам пробива на отсечката ти, — отвърна Чарлз Кинкейд. — Случайно имах среща с някои много влиятелни господа от Калифорния на хижа Каскейд. Казах на домакините си, че ще трябва да ме изчакат да дойда тук и да ви стисна ръката.

Кинкейд стисна ръката на Хенеси и я стисна сърдечно.

— Поздравления, сър. Великолепно постижение. Вече нищо не може да ви спре.