Клайв Къслър, Джъстин Скот
Саботьорът (27)

26

Оркестърът на „Фолиз“ прекъсна рязко. Зловеща тишина обзе театъра. След това по тенекиения покрив затропаха отломки като хиляда барабани. Парчета стъкло се посипаха от оберлихта и всички в театъра — публика, сценични работници и балерини — запищяха.

Айзък Бел и Арчи Абът скочиха като един. Втурнаха се по пътеките, през брезентовите завеси и по покрива към външното стълбище. Видяха червено сияние на югозапад откъм Джърси сити.

— Барутният кей — промълви Бел с изстинало сърце. — Давай натам.

— Виж — каза Арчи, щом заслизаха надолу. — Навсякъде почупени прозорци.

Всяка сграда на карето беше загубила прозорец. Четиридесет и четвърта улица беше засипана с натрошено стъкло. Обърнаха гръб на тълпите, изсипващи се в паника на Бродуей и затичаха на запад по Четирийсет и четвърта към реката. Прекосиха Осмо авеню, после Девето, и хукнаха през бордеите на Кухнята на ада, промушвайки се покрай местните жители, изливащи се на улиците от пивници и жилищни сгради. Всички викаха:

— Какво стана?

Двамата детективи на Ван Дорн прекосиха на бегом Десето авеню, коловозите на Централна железница Ню Йорк, минаха през Единайсето, отбягвайки пожарните коли и изпадналите в паника коне. Колкото повече се приближаваха към водата, толкова повече счупени прозорци виждаха. Един полицай се опита да ги спре, както тичаха към кейовете. Показаха му, движение значките си и профучаха покрай него.

— Пожарен катер! — извика Бел.

Катер на противопожарната служба Ню Йорк се откъсваше от Кей 84, настръхнал с пожарните си кранове и бълващ дим. Бел затича след него и скочи. Абът се приземи до колегата си.

— Ван Дорн — казаха на стъписания дежурен на палубата. — Трябва да стигнем до Джърси.

— Сбъркахте кораба. Пращат ни към центъра да пръскаме кейовете.

Причината за заповедите на пожарния катер скоро се изясни. Отвъд реката, от кейовете на Джърси към небето изригваха пламъци. Със спирането на дъжда вятърът се бе отклонил на запад и духаше искри през реката към кейовете на Манхатън. Тъй че вместо да помага в борбата с огъня в Джърси сити, пожарният катер трябваше да залее с вода кейовете на Манхатън, за да потушат искрите по покривите и дървените съдове, пристанали до тях.

— Гениален е — каза Бел. — Трябва да му го призная.

— Наполеон на престъпниците — съгласи се Арчи. — Все едно че Конан Дойл е пуснал по нас професор Мориарти вместо Шерлок Холмс.

Бел забеляза катер на морското подразделение на полицейския департамент на Ню Йорк да тръгва от фериботния терминал „Лакавана“ на Двайсет и трета улица.

— Хвърлете ни там!

Нюйоркските ченгета се съгласиха да ги прехвърлят през реката. Подминаха пострадали съдове с разкъсани платна или димоотводи, рухнали от взрива.

Някои се носеха безконтролно по течението. На други екипажите правеха бързи ремонти, колкото да стигнат до брега. Ферибот на централна железница „Джърси“ креташе едва-едва към Манхатън с натрошени прозорци и почерняла повърхност.

— Ето го Еди Едуардс!

Бялата коса на Едуардс беше опърлена до черно и очите му блестяха на оцапаното със сажди лице, но иначе не беше пострадал.

— Слава богу, че телефонира, Айзък. Поставихме картечницата навреме, за да спрем копелетата.

— Да ги спрете? За какво говориш?

— Не гръмнаха барутния кей. — Посочи през пушека.

— Влакът с динамита си е наред.

Бел присви очи през дима и видя редицата вагони. Петте вагона, които остави, когато тръгна от Джърси предната вечер, за да се позабавлява с „Фолиз“, все още си бяха там.

— Какво гръмнаха тогава? Усетихме го в Манхатън. Натроши всички прозорци в града.

— Себе си. Благодарение на „Викърс“-а.

Еди им описа как бяха изтласкали парния лихтер на „Южен Пасифик“ с помощта на картечен огън.

— Завъртя се и тръгна след шхуната. Преди това ги видяхме долепени. Предполагам, че шхуната е прибрала екипажа му. След което скапанякът е заключил щурвала и го е насочил към кея.

— Вашият огън ли взриви динамита?

— Не мисля. Разбихме кабината на щурвала, но не избухна. Откъсна се, обърна се на сто и осемдесет градуса и отпраши. Трябва да минаха три-четири минути, преди динамитът да избухне. Едно от момчетата на картечницата мисли, че е видял лихтера да се блъска в шхуната. А всички видяхме платната й на блясъка.

— Почти е невъзможно да се взриви динамит от сблъсък — разсъди Бел. — Трябва да са изобретили някакъв спусъков механизъм… Ти как го виждаш. Еди? Как са се докопали до парния лихтер на „Южен Пасифик“?

— Според мен са нападнали лихтера от засада нагоре по реката, застреляли са Макколийн и са хвърлили екипажа през борда.

— Трябва да намерим телата им — каза Бел с натежал от скръб глас. — Арчи, кажи на полицаите от двете страни на реката. Джърси сити, Хобокън, Уихокън, Ню Йорк, Бруклин, Стейтън айлънд. Агенция Ван Дорн иска всяко тяло, изхвърлено от водата. Ще платя за прилични погребения на нашия човек и невинния екипаж на лихтера. Трябва да идентифицираме престъпниците, които работят за Саботьора.

Слънцето изгря над сцена на опустошение, проснала се от двете страни на пристанището. На мястото на шестте кея на Къмюнипау бяха останали пет. Шестият бе изгорял до ватерлинията. Останали бяха само почернелите пилони и купчина разбити вагони, стърчащи над прилива. Всеки прозорец на крайречната страна на пътническия терминал „Джърси Сентръл“ бе натрошен и половината покрив беше издухан. Привързаният там ферибот се поклащаше пиянски, ударен от излязъл от контрол влекач, който бе пробил корпуса му и още стоеше притиснат до него като агне сукалче. Мачтите на корабите до кейовете бяха натрошени, тенекиените покриви и гофрираните стени на пристанищните бараки бяха съборени, стените на вагоните бяха разбити и товарът се изсипваше оттам. Превързани железопътни работници, ранени от летящо стъкло и отломки, ровеха из развалините на железопътните възли. Виждаха се уплашени обитатели на близките съборетини, помъкнали вещите си на гръб.

Най-нелепата гледка за Бел в тази мрачна утрин беше кърмата на дървена шхуна, издухана от водата и паднала върху една вагонна баджа. От другия бряг на Хъдсън дойдоха съобщения за хиляди натрошени прозорци в долен Манхатън и улици, засипани със стъкло.

Абът го сръга.

— Шефът идва.

Приближи се малък катер на Нюйоркската полиция, с ниска кабина и комин. Джоузеф Ван Дорн стоеше на предната палуба, в дебело връхно палто и вестник под мишницата.

Бел закрачи право към него.

— Време е да връча оставката си.