Клайв Къслър
Ударна вълна (7)

5.

Пит изучаваше екрана на големия монитор, който изобразяваше компютърно увеличено сателитно изображение на Антарктическия полуостров и заобикалящите го острови. След малко се облегна назад, затвори за миг очи, после извърна глава и погледна през тъмните стъкла на щурманската рубка на „Айс Хънтър“ към слънцето, което се показа през разнасящите се облаци. Беше единайсет часа на лятна вечер в Южното полукълбо и дневната светлина оставаше почти непроменена.

Пътниците от „Полар Куин“ бяха нахранени и настанени в удобните жилищни помещения, предоставени им радушно от екипажа и изследователите, които се сместиха по двама в кабина. Доктор Грийнбърг прегледа всеки пътник и не откри никакви трайни увреждания или травми. Успокои се и когато установи, че освен няколко случая на лека настинка признаци на пневмония нямаше. В биолабораторията на кораба, намираща се през две палуби над медицинския блок, Ван Флийт с помощта на Мейв Флечър извършваше аутопсични изследвания на пингвините и делфините, които бяха донесли от остров Сиймор. Трите човешки трупа бяха поставени в лед, докато бъдат предадени на професионален патолог.

Пит обходи с поглед огромната раздвоена предна част на „Айс Хънтър“. Напълно различен от общоприетите представи за научноизследователски кораб, той беше първият плавателен съд от този род, изцяло компютризиран от морски инженери, работещи с данни, подавани от океанографи. Издигаше се високо върху два успоредни корпуса, вместващи огромните му двигатели и спомагателни съоръжения. Заоблената му надстройка изобилстваше от технически усъвършенствания и футуристични новости. Жилищните помещения за екипажа и океанографите съперничеха на каютите на луксозен туристически кораб. На външен вид изглеждаше лъскав и дори крехък, но това заблуждаваше. Той беше работен кон, създаден да плава гладко при надигащи се вълни и да устоява и на най-бурното море. Триъгълната конструкция на корпусите му можеше да се врязва и разцепва плаваща ледена маса с дебелина четири метра.

Адмирал Джеймс Сандекър, смелият директор на Националната агенция за подводни и морски изследвания, следеше строителния му процес от първия компютризиран чертеж до първото му пътуване около Гренландия. Всеки сантиметър от искрящо бялата надстройка и тюркоазните корпуси го изпълваше с огромна гордост. Сандекър умееше да иска и да получава финансови средства от стиснатия Конгрес и нищо в конструкцията и в изящно изработените съоръжения не бе спестено. Той безспорно беше най-красивият полярен научноизследователски кораб, строен досега.

Пит се обърна и съсредоточи вниманието си върху изображението, получено от спътника.

Не се чувстваше особено изтощен. Денят беше дълъг и изморителен, но изпълнен с всякакви емоции — от радост и удовлетворение от спасяването на живота на над двайсет души, до скръб при вида на мъртвите създания на природата, пръснати докъдето стигаше погледът. Това беше бедствие, което умът му не побираше. Навън витаеше нещо зловещо и заплашително. Враждебно присъствие, без никаква логика.

Мислите му бяха прекъснати от появата на Джордино и капитан Демпси, които излязоха от асансьора, пътуващ от остъкленото крило над щурманската рубка, през петнайсетте палуби, до машинното отделение в най-долната част на кораба.

— Някакъв белег от „Полар Куин“, уловен от камерите на спътника? — попита Демпси.

— Нищо не може да се определи с точност — отвърна Пит. — Снегът размазва изображението.

— А радиовръзка?

Пит поклати глава.

— Като че ли пришълци от космоса са отвлекли кораба. До свързочното помещение не идва никакъв отговор. В тази връзка трябва да ви кажа, че радиото на аржентинската изследователска станция също е излязло от строя.

— Каквото и бедствие да е поразило кораба и станцията — рече Демпси, — то трябва да е връхлетяло толкова внезапно, че никой от клетите хора не е успял да изпрати сигнал за помощ.

— Ван Флийт и Флечър откриха ли някаква улика, подсказваща причината за смъртните случаи? — попита Пит.

— Първоначалните им изследвания показват, че има разкъсване на артерии в основата на черепите, което е предизвикало кръвоизлив. Нищо повече не мога да ти кажа.

— Изглежда, разполагаме с нишка, която води от загадка към гатанка, от дилема към главоблъсканица, без никакво решение — заключи философски Пит.

— Ако „Полар Куин“ не се носи по течението някъде наблизо или не лежи на дъното на Уедел море — обади се Джордино, — може би ще се окаже, че параходът е отвлечен.

Пит се усмихна, когато отвърна на многозначителния поглед на Джордино.

— Като „Лейди Фламбъро“ ли?

— Точно за него си спомних.

Демпси заби поглед в палубата, припомняйки си случая.

— Туристическият кораб, който бе пленен от терористи в пристанището на Пунта дел Есто преди седем години.

Джордино кимна.

— Той превозваше държавни ръководители за някаква икономическа конференция. Терористите го отклониха от пътя през Магелановия проток към един чилийски фиорд, където го закотвиха под един глетчер. Дърк беше този, който откри местонахождението му.

— Ако приемем, че са вдигнали крайцерска скорост от приблизително осемнайсет възела — предположи Демпси, — терористите вече са изминали с „Полар Куин“ половината от разстоянието до Буенос Айрес.

— Не е възможен такъв сценарий — рече Пит с равен тон. — Не виждам никаква основателна причина, поради която терористи да отвличат туристически кораб в Антарктида.

— Тогава какво е твоето предположение?

— Според мен той или се носи свободно по течението, или се движи кръгообразно в границите на двеста километра от нас — отвърна Пит с такава увереност, че не остави никакво място за съмнение.

— Да не би да си получил знамение, за което не си ни казал? — обърна се Демпси към него.

— Бас ловя, че феноменът, поразил двете туристки и моряка извън пещерата, е убил и всички, намиращи се на борда на туристическия кораб.

— Не е приятна тази мисъл — рече Джордино, — но това обяснява защо не се е върнал да вземе групата.

— И да не забравяме, че по програма втората група е трябвало да слезе на брега на двайсет километра по-далече от първата — напомни им Демпси.

— Кашата се забърква все повече — смотолеви Джордино.

— Ал и аз ще предприемем издирване на втората група от въздуха — каза Пит, съзерцавайки изображението на монитора. — Ако не намерим следа от тях, ще продължим към аржентинската изследователска станция, за да проверим състоянието на хората там. Нищо чудно и те да са мъртви.

— Какво, за бога, е причинило тази гибел? — възкликна риторично Демпси.

Пит направи неопределен жест с ръце.

— Познатите причини за лишаване от живот в морето и около него не се вместват в тази загадка. Тук не могат да бъдат приложени природни явления от рода на колебания в температурите на повърхността на водата или цъфтеж на водорасли, образуващ червени приливи, водещи до масово унищожение на риба. А в случая такива не са налице.

— Тогава остава някакво замърсяване, извършено от човек.

— Възможност, която също не пасва — възрази Пит. — В радиус от хиляди километри оттук няма познати промишлени източници на токсично замърсяване. Освен това нито един вид радиоактивни или химически отпадъци не могат да унищожат до един пингвините за толкова кратко време, особено онези, които са си свили гнезда на сушата, далеч от водата. Опасявам се, че налице е заплаха, неизвестна досега на никого от нас.

Джордино извади дебела пура от вътрешния джоб на якето си. Пурата беше от личния запас на адмирал Сандекър, заделен изрично за негово ползване. Както и за ползването от страна на Джордино, тъй като и до ден-днешен не се разбра как в продължение на десетилетие той тайно се самообслужваше от личния запас на адмирала. Джордино задържа пламъка до дебелото, тъмнокафяво руло от тютюневи листа и изпусна облак ароматен дим.

— И тъй — заговори той, наслаждавайки се на вкуса, — каква е задачата?

Демпси сбърчи нос от миризмата на пурата.

— Свързах се с ръководството на „Рупърт & Сондърс“, параходната линия, която притежава „Полар Куин“, и ги уведомих за положението. Те казаха, че веднага ще предприемат масивно търсене от въздуха. Помолиха ни да откараме оцелелите екскурзианти на остров Кинг Джордж, където една британска научна станция има летище. Оттам ще уредят превоза им до Австралия.

— Кога ще го направим, преди или след като потърсим „Полар Куин“? — попита го Джордино.

— Живите преди всичко — отвърна сериозно Демпси. В качеството си на капитан той взимаше решенията. — Вие двамата проучете крайбрежието от хеликоптера, докато аз дам курс на кораба към остров Кинг Джордж. След като пътниците ни слязат благополучно на брега, ще направим една обиколка, за да потърсим туристическия кораб.

Джордино се ухили широко.

— Дотогава Уедел море ще бъде с влекачи оттук до Кейптаун, Южна Африка.

— Това нас не ни засяга — отвърна Демпси. — НЮМА не участва в операции за спасяване на кораби.

Пит, който не се бе включил в разговора, се упъти към една маса с разгърната върху нея голяма морска карта на Уедел море. Потисна склонността си да действа инстинктивно и реши да мисли рационално, с ума си, а не да се поддава на емоции. Опита се да си представи борда на „Полар Куин“ в момента, в който е бил поразен от смъртоносното явление. Джордино и Демпси се умълчаха и го загледаха в очакване.

След около минута той вдигна поглед от картата и се усмихна.

— Щом вкараме съответните данни в анализатора за дистанционно определяне на курса, ще имаме точното местонахождение.

— А с какво ще захраним мозъчната кутия? — Демпси говореше за всяка електронна част с термин, отнасящ се до компютърната система на кораба.

— С всички възможни данни за вятъра и водните течения от последните три и половина дни и въздействието им върху маса с размера на „Полар Куин“. Веднъж получим ли схема на отклонението, ще се заемем с въпроса дали той продължава да плава с мъртъв екипаж на кормилото и в каква посока.

— Ами ако не се движи кръгово, както ти предположи, а рулят му е нагласен на прав курс?

— В такъв случай той ще се намира на хиляда и петстотин километра оттук, някъде в средата на южната част на Атлантическия океан и извън обхвата на системата за спътниково изображение.

Джордино се обърна към Пит.

— Но не си сигурен в това.

— Не — отвърна тихо Пит. — Ако ледът и снегът, покрили кораба след бурята, са някакво указание, то „Полар Куин“ има вече обвивка на надстройката си, която го прави почти невидим за системата за спътниковото изображение.

— Достатъчна да го замаскира като айсберг ли? — попита Демпси.

— По-скоро като проекция на суша, покрита със снежна пелена.

— Ти напълно ме обърка — рече смутен Демпси.

— Залагам правителствената си пенсия — продължи с неоспорима убедителност Пит, — че ще открием „Полар Куин“ здраво заседнал някъде по крайбрежието на полуострова или изхвърлен на брега на някой затънтен остров.