Клайв Къслър
Ударна вълна (29)

27.

Мейв се взираше напрегнато в тъмнината, докато Пит караше по неосветен черен път покрай международното летище на Вашингтон. Той се приближи до една постройка, наподобяваща стар, запустял самолетен хангар. Наоколо нямаше други сгради. Притеснението й нарасна и тя неволно се сгуши в седалката, когато Пит спря колата под мъждукащи лампи на върха на висок стълб.

— Къде ме водиш? — попита тя.

Той я погледна, правейки се на изненадан.

— Как къде! У дома, естествено.

По лицето й се изписа отвращение по женски.

— Нима живееш в тази скапана барака?

— Пред теб е една историческа сграда, построена през 1936 година за хангар за поддържане на една от първите аеролинии, давана под аренда от дълго време насам.

Той извади от джоба на палтото си малък уред за далечно командване и набра код. След секунда една врата започна да се вдига, разкривайки, както се стори на Мейв, зееща пещера, тъмна като в рог и пълна с дяволи. За да подсили ефекта, Пит загаси фаровете, потегли с колата към тъмнината, подаде команда, за да се затвори вратата зад тях и остана неподвижен на седалката.

— Е, какво си мислиш? — подразни я той в тъмното.

— Готова съм да закрещя за помощ — отвърна Мейв с нарастващ смут.

— Извинявай. — Пит набра друг код и вътрешността на хангара се обля в ярка светлина от флуоресцентните лампи, подредени стратегически покрай заобления таван на хангара.

Мейв зяпна от благоговение, когато видя, че се е озовала пред безценни образци на механичното изкуство. Струваше й се невероятна тази блестяща колекция от класически автомобили, самолети и един железопътен вагон от ранните години на Америка. Разпозна два ролс-ройса и един даймлер с подвижен покрив, но останалите марки — американски пакарди, пиърс ароу, стътц, корд и на другите европейски коли, между които имаше и по една хиспано-суица, бугати, изота фраскини, талбът лаго и делахей — не й бяха познати. Двата самолета, които висяха от тавана, бяха един стар тримоторен форд и един самолет изтребител от Втората световна война „Месершмит 262“. Грижливо подредената колекция беше смайваща. Единственият експонат, който изглеждаше не на място, беше една правоъгълна поставка под извънбордов двигател, прикачен към старинна чугунена вана за баня.

— Всичко това твое ли е? — с изумление попита Мейв.

— Трябваше да избирам между това и жена и деца — пошегува се Пит.

Тя се обърна към него и закачливо наклони глава на една страна.

— Не си чак толкова стар, че да не можеш да се ожениш и да имаш деца. Просто не си попаднал на подходяща жена.

— Мисля, че има нещо вярно.

— Не ти ли върви в любовта?

— Проклятието на Пит!

Мейв посочи един тъмносин караван „Пиърс Ароу“.

— Там ли живееш?

Пит се засмя и посочи с брадичка нагоре.

— Апартаментът ми е горе, можеш да се качиш по тази вита желязна стълба или ако те мързи — с товарния асансьор.

— Предпочитам малко гимнастика — тихо каза тя.

Пит я поведе по витата стълба с красив парапет от ковано желязо. От вратата се влизаше в дневна кабинет, по чиито стени бяха закачени полици, претъпкани с книги за морето и с поставени в стъклени витрини модели на кораби, които Пит бе откривал и проучвал в процеса на работата си в НЮМА. Една вътрешна врата водеше към голяма спалня, обзаведена като капитанска каюта на стар ветроходен кораб, а един огромен щурвал служеше за табла на леглото. В другия си край дневната бе свързана с кухня и трапезария. Целият апартамент излъчва мъжко присъствие, помисли си Мейв.

— Значи тук се връща Хъкълбери Фин, след като си тръгне от хангара за лодки край реката — каза тя, докато си сваляше обувките, за да се настани с подвити крака на кожения диван.

— Почти цялата година прекарвам на вода, тъй да се каже. Тези стаи не ме виждат толкова често, колкото ми се иска. — Той свали палтото си и махна папийонката. — Да ти предложа ли някакво питие?

— Едно бренди ще ми дойде добре.

— Не забравяй, че те измъкнах от приема, преди да успееш да хапнеш. Нека да ти забъркам нещо.

— Брендито ще ми е напълно достатъчно. Утре ще се натъпча хубаво.

Той й наля чаша „Реми Мартен“ и седна на дивана до нея. Мейв неудържимо желаеше Пит, идеше й да се сгуши в прегръдките му или поне да го докосне, но дълбоко в нея кипеше смут. Внезапен прилив на вина я обгърна, когато си представи как страдат децата й под грубата ръка на Джак Фъргюсън. Не можеше да пропъди мисълта за това зверство. Чувстваше гръдния си кош стегнат, а тялото си — сковано и безсилно. До болка копнееше за Шон и Майкъл, които за нея бяха все още бебета. Да си позволи едно чувствено приключение си беше чисто престъпление. Тя остави чашата си на ниската масичка и неутешимо заплака.

Пит я притисна към себе си.

— За децата ли си мислиш? — попита я той.

Тя кимна и хлипайки, каза:

— Извинявай, нямах намерение да те подвеждам.

Колкото и да беше странно, за Пит женските настроения никога не бяха огромна загадка, както за повечето мъже и той ни най-малко не се объркваше или озадачаваше, когато видеше сълзи. Възприемаше емоционалното понякога поведение на жените повече със съчувствие, отколкото с неудобство.

— Остави жената да избира между загрижеността за потомството й и сексуалния нагон и майчината й загриженост ще надделява всеки път.

Мейв никога нямаше да проумее как беше възможно Пит да й влиза в положението. Той като че ли не беше човешко същество. Във всеки случай, не приличаше на нито един от мъжете, които познаваше.

— Чувствам се толкова отчаяна и уплашена. Никога в живота си не съм била така безпомощна както сега.

Той стана от дивана и се върна с кутия книжни носни кърпички.

— Съжалявам, че не мога да ти предложа истинска носна кърпа, но отдавна не употребявам такива.

— Не се ли сърдиш… че те разочаровах?

Пит се усмихна, докато Мейв си бършеше очите и шумно издухваше носа си.

— Истината е, че имам тайни помисли.

Очите й се разшириха от изумление.

— Значи не си искал да спиш с мен?

— Ще трябва да си изследвам хормоните, ако нямах такива намерения. Но не само за това те доведох тук.

— Не разбирам.

— Имам нужда от помощта ти, за да осъществя плановете си.

— Планове за какво?

Той я погледна така, сякаш въпросът й го изненада.

— За да се промъкна на остров Гладиатор, да открадна децата ти и да успея да избягам незабелязано.

Мейв закърши нервно ръце — беше й трудно да проумее думите му.

— Нима би го направил? — рече задъхано тя. — Нима би рискувал живота си заради мен?

— И заради децата ти — допълни с решителен глас Пит.

— Но защо?

Обзе го непреодолимо желание да й каже колко е изящна и хубава и че отдавна таи дълбоки чувства към нея, но не искаше да се покаже като поболял се от любов юноша. Както се очакваше, той измести темата.

— Защо ли? Защото адмирал Сандекър ми даде десет почивни дни, а хич не ми се ще да си стоя вкъщи и да бездействам.

Влажното лице на Мейв възвърна усмивката си и тя го притегли към себе си.

— Това дори не е сполучлива лъжа.

— Как става така — възкликна той, преди да я целуне, — че жените винаги успяват да виждат през мене?