Клайв Къслър
Ударна вълна (32)

30.

В тези първи минути на пълно обезсърчение Пит почувства осезаемо как го облива вълната на поражението. Фактът, че ги уловиха в капана тъй лесно, без никаква възможност да се измъкнат, че Мейв падна в ръцете на баща си и че по всяка вероятност той и Джордино щяха да бъдат убити, се оказа горчив хап, който трудно можеше да се преглътне.

Беше до болка очевидно, че след навременното предупреждение от агента им в НЮМА, хората на Дорсет са се качили първи на „Ошън Англър“, подчинили са чрез някаква хитрост капитана и екипажа и са превзели кораба, за да заловят Пит и другите двама. Всичко е било толкова добре пресметнато, че Артър Дорсет е бил сигурен в успешния резултат, когато е предприел стъпка извън границите на очакваното като допълнителна стратегия, в случай че Пит и Джордино се изплъзнат между пръстите му и се качат по някакъв начин на борда. Едва сега Пит си даде сметка, че е трябвало да предвиди такъв ход и да излезе със съответния план, но явно, бе подценил обиграния диамантен магнат. Мисълта, че може да бъде превзет кораб, закотвен на един хвърлей разстояние от главен град, изобщо не бе минавала през ума му.

Когато видя как същинска малка армия от униформени мъже започнаха да излизат от скривалищата си, едни с полицейски палки, други с насочени към тях карабини с гумени сачми, разбра, че всяка надежда е загубена. Но не и безвъзвратно загубена. Поне докато имаше до себе си Джордино. Той отмести поглед към приятеля си, за да го види как реагира на неочаквания и ужасен обрат. Джордино имаше вид на човек, който търпеливо изслушва скучен училищен урок. Не се забелязваше никаква реакция от негова страна. Само оглеждаше Мърчант така, сякаш му взимаше наум мярка за ковчег. Погледът му, както прецени Пит, странно наподобяваше погледа, с който Мърчант на свой ред го измерваше.

Пит обгърна с ръка раменете на Мейв, чийто смел фронт започна да рухва. Широко отворените й сини очи гледаха с празния, восъчния поглед на човек, който съзнава, че идва краят на неговия свят. Тя наведе глава, захлупи с ръце лицето си и отпусна рамене. Не се страхуваше за себе си, а за това, какво ще предприеме баща й спрямо децата й, след като бе пределно ясно, че го беше измамила.

— Какво направихте с екипажа? — обърна се Пит към Мърчант и тогава забеляза превръзката на тила му.

— На петимата, които останаха на борда, им бе казано да не напускат жилищните си помещения.

Пит го изгледа подозрително.

— Как така само петима?

— Останалите господин Дорсет покани на прием в тяхна чест в най-хубавия хотел на Вашингтон. За да приветства смелите изследователи на морските дълбочини — нещо от този род. Като минно дружество „Дорсет Консолидейтид“ има законно право да се интересува за всеки минерал, открит на морското дъно.

— Добре сте се подготвили — отбеляза със студен глас Пит. — Кой от НЮМА ви предупреди, че идваме?

— Един геолог, не му знам името, държи в течение господин Дорсет за вашите подводни минни проекти. Той е само един от многото, които подават на дружеството вътрешна информация от средите на бизнеса и правителствата в цял свят.

— Съвместна шпионска мрежа значи.

— И то много добра. Ние ви следим от минутата, в която излетяхте от летището „Лангли“ край Вашингтон.

Двамата охранители, които ги бяха оградили, с нищо не показваха, че се канят да ги арестуват.

— Е, няма ли да има окови, белезници? — подхвърли Пит.

— На хората ми е наредено да прибегнат до физическо насилие и осакатяване на госпожица Дорсет само в случай че вие и приятелят ви се опитате да избягате. — Зъбите на Мърчант зад тесните му устни леко проблеснаха от слънцето. — Това, разбира се, не е мое желание. Всички заповеди идват директно от госпожица Будика Дорсет.

— Голяма душичка е тя! — рече язвително Пит. — Бас ловя, че като малка е измъчвала куклите си.

— Разработила е много интересни планове за вас, господин Пит.

— Как е главата ви?

— Не пострада чак толкова сериозно, че да ми попречи да прелетя над океана, за да ви задържа.

— Не понасям неизвестността. Къде ще ни водите?

— Господин Дорсет ще дойде скоро. Тогава и тримата ще бъдете прехвърлени на неговата яхта.

— Мислех, че плаващата му вила е на остров Кунгхит.

— Беше допреди няколко дни. — Мърчант се усмихна, извади очилата си и усърдно почисти стъклата им с малко парче плат. — Дорсетовата яхта има четири газотурбинни дизелови двигателя, които произвеждат общо 18 000 конски сили и позволяват на 80-тонния плавателен съд да развива крайцерска скорост до 120 километра в час. Ще се уверите, че господин Дорсет е човек с изключително голям вкус.

— А като личност вероятно е толкова интересен, колкото телефонното тефтерче на монах отшелник — вметна нехайно Джордино. — С какво друго се развлича, освен да брои диаманти?

Мърчант отправи гневен поглед към Джордино и усмивката му изчезна, но това беше само за миг, после той се овладя и безжизненият му поглед се възвърна, сякаш гримьор му го постави.

— Хуморът, господа, си има своята цена. Както сигурно ще потвърди и госпожица Дорсет, баща й не обича сатиричните остроумия. Ще си позволя да отбележа, че до утре по това време безкрайно малко неща ще ви бъдат смешни.

 

 

Артър Дорсет нямаше нищо общо с представата, която Пит си бе изградил за него. Той очакваше най-богатият мъж на света, с три красиви дъщери, да бъде приемливо хубав, с изтънчени до известна степен обноски. А сега в салона на яхтата, същия, в който го бяха отвели, след като го заловиха на остров Кунгхит, виждаше пред себе си същински великан от тевтонския фолклор, изпълзял току-що от пещера в подземното царство.

Дорсет стърчеше с една глава над Пит, а от раменете до кръста беше два пъти по-широк от него. Това не беше човек, който се чувства удобно, седнал зад бюро. Пит забеляза от кого Будика е взела черните, празни очи. Лицето на Дорсет беше набраздено от дълго излагане на открито, по грубите му ръце се виждаха белези, които говореха, че той не се страхува да ги цапа. Имаше дълги, провиснали мустаци, по които се бяха полепили няколко трохи от обяда му. Но онова, което направи силно впечатление на Пит и едва ли подхождаше на човек с международна известност, бяха зъбите му — пожълтели и нащърбени като клавишите от слонова кост на старо пиано. Затворените устни биха закривали грозната гледка, но колкото и да беше странно, те изобщо не се събираха дори и когато той не говореше.

Дорсет се бе разположил пред писалището от плавей, с мраморен плот; от лявата му страна стоеше Будика, облечена с панталони „Деним“ и шемизета, чиито краища бяха вързани на възел над пъпа, а копчето на яката незнайно защо беше закопчано; от другата му страна, на тапициран с копринена дамаска стол, седеше Дирдри, облечена изискано и модно — с бяла плетена блуза с висока яка под шемизета и пола от шотландско каре. Кръстосал ръце и приседнал на ръба на бюрото, с единия крак на постлания с килим под, Дорсет се хилеше като дърта вещица с чудовищни размери. Злобните му очи оглеждаха подробно Пит и Джордино, забивайки се като иглички, за да проучат всеки сантиметър — от косите до върха на обувките им. След малко той се обърна към Мърчант, който стоеше зад Мейв, с ръка, пъхната под ревера на туиденото му сако и положена върху автомата в кобур под мишницата му.

— Чудесно си се справил, Джон. — По лицето му се разля широка усмивка. — Предвидил си всяка тяхна стъпка. — Той повдигна едната си гъста вежда и измери с поглед изправените пред него двама мъже — целите мокри и окаляни, а после и Мейв, по чиито бузи и чело бяха полепнали мокри кичури коса, разтегли отново устни в противна усмивка и кимна на Мърчант. — Май че не всичко е вървяло както си очаквал, така ли е? Като ги гледам, сякаш са излезли от някой тинест ров.

— Разтакаваха се до срещата им с неизбежното в опит да избягат във водата — отбеляза със задоволство Мърчант; в очите му се четеше самоувереност и високомерие. — Но накрая паднаха право в ръцете ми.

— Имаше ли някакви проблеми с охраната на доковете?

— Преговорите и заплащането минаха съвсем гладко — отвърна важно Мърчант. — След като яхтата ви се доближи до „Ошън Англър“, петимата моряци, които задържахме, бяха освободени. Убеден съм, че всяко официално оплакване, подадено от служители на НЮМА, ще бъде посрещнато от местните власти с бюрократично равнодушие. Страната дължи много на „Дорсет Консолидейтид“ за неговото подпомагане на икономиката й.

— Ти и твоите хора заслужавате похвала — закима одобрително Дорсет. — Всички, които са взели участие, ще бъдат щедро възнаградени.

— Много любезно от ваша страна, сър — подмилкващо рече Мърчант.

— А сега, ако обичаш, остави ни сами.

Мърчант внимателно огледа Пит и Джордино.

— Тия двамата трябва да бъдат пазени зорко — възрази той с умерен тон. — Не ви препоръчвам да рискувате с тях.

— Нима смяташ, че ще се опитат да превземат яхтата? — разсмя се Дорсет. — Двама беззащитни мъже срещу две дузини въоръжени? Или се опасяваш да не скочат зад борда и доплуват до брега? — Дорсет посочи през един голям прозорец към заострения тесен край на Кейп Феъруел на Южния остров на Нова Зеландия, който бързо се отдалечаваше зад яхтата. — Да изминат четирийсет километра по море, претъпкано с акули? Не вярвам.

— Работата ми е да пазя вас и вашите интереси — каза Мърчант, след като свали ръка от оръжието си, закопча спортното си сако и тръгна безшумно към вратата. — И се отнасям сериозно към нея.

— Оценявам всичко това — рече неочаквано рязко Дорсет, явно изгубил търпение.

Щом Мърчант излезе, Мейв се нахвърли върху баща си.

— Настоявам да ми кажеш добре ли са Шон и Майкъл и дали твоят гаден надзирател не им е сторил нещо лошо.

Без да издаде звук, Будика пристъпи напред с протегната ръка — жест, който Пит отначало изтълкува като проява на чувства, но тя я стовари със страхотна сила през лицето на Мейв. Ударът за малко не повали сестра й на пода. Мейв политна назад, ала Пит я хвана, а Джордино застана между двете жени.

С половин ръст по-нисък от Будика, той изви глава нагоре към лицето й, сякаш гледаше високо здание. Гледката стана още по-нелепа, когато трябваше да я погледне над издутите й гърди, за да й каже с комичен тон:

— Има едно разрешение за вас.

Пит добре познаваше погледа, с който я гледаше приятелят му. Джордино беше безпогрешен познавач на лица и характери. Винаги успяваше да долови нещо, някаква мъничка странност, която убягваше от погледа на Пит. Приятелят му поемаше риск, който според него беше оправдан. Той плахо се усмихна на Будика, огледа я от горе до долу и додаде:

— Готов съм да се обзаложа с вас.

— Да се обзаложите с мен ли?

— Да. Бас ловя, че не си бръснете нито краката, нито мишниците.

Последва миг мълчание от нейна страна, породено не от стъписване, а по-скоро от любопитство. След това лицето на Будика изведнъж се изкриви от гняв и тя замахна с юмрук. Джордино стоеше безучастно, очаквайки удара, но не направи никакъв опит да го избегне или отблъсне.

Будика удари силно Джордино, по-силно от повечето олимпийски боксьори. Юмрукът й улучи бузата и челюстта му. Това беше яростен, унищожителен удар с широко махово движение, удар, който не можеше да се очаква от жена и би повалил повечето от мъжете. А повечето мъже, които Будика бе удряла в моменти на необуздана ярост, изпадаха в безсъзнание за двайсет и четири часа. Главата на Джордино се отметна на една страна и той направи крачка назад, после тръсна глава, сякаш да я прочисти и изплю един зъб върху скъпия килим. Невероятно, но противно на всички очаквания той отново пристъпи напред и застана под изпъкналата гръд на Будика. Очите му не изразяваха нито враждебност, нито желание за мъст. Просто я гледаше проницателно.

— Ако имате поне малко чувство за почтеност и честна игра, ще признаете, че сега е мой ред.

По лицето на Будика, която разтриваше натъртената си ръка, се изписа обърканост и изумление. Неудържимият й гняв бавно се замени със студена ненавист. Изразът в погледа й беше като на гърмяща змия, готвеща се да ухапе смъртоносно.

— Вие сте кръгъл глупак — рече тя с леден глас.

В следващия миг ръцете й се изопнаха напред и стиснаха Джордино за врата. Той сви ръце в юмруци и ги притисна до тялото си, без обаче никакъв опит да я възпре. Лицето му загуби естествения си цвят, очите му започнаха да изскачат, но той пак не направи усилие да се защити. Само я гледаше без капка злоба в погледа.

Пит добре помнеше колко силни са ръцете на Будика; синините по ръцете му още не се бяха разнесли. В недоумение от неприсъщата за Джордино пасивност, той се отдели от Мейв с намерението да срита Будика с коляно, но гласът на баща й го спря.

— Пусни го! — извика Артър Дорсет. — Не си цапай ръцете с някакъв си плъх.

Джордино продължи да стои неподвижен като статуя в парк, дори и когато Будика го освободи от хватката си и отстъпи крачка назад, разтривайки кокалчетата на пръстите си, които бе забила в лицето му.

— Следващия път — процеди тя през зъби — баща ми няма да е наблизо, за да спаси миризливата ти кожа.

— Не сте ли се замисляла да станете професионална артистка? — попита я със сипкав глас Джордино, докато внимателно опипваше бързо потъмняващите петна по врата си. — Знам един цирк, готов да наеме човек, който може да откъсва главите на живи пилета и змии с уста…

Пит го прекъсна, като сложи ръка на рамото му и рече:

— Нека да чуем какво има да ни казва господин Дорсет, преди да си се включил в повторението на мача.

— Вие сте по-умен от приятеля си — отбеляза Дорсет.

— Само когато се наложи да предотвратя страдание или когато си имам вземане-даване с престъпници.

— Такова ли мнение имате за мен? Че съм най-долен престъпник?

— Ами като се вземе предвид, че вие сте отговорен за убийството на стотици хора, категоричният ми отговор е да!

Дорсет сви нехайно рамене и отиде да седне зад бюрото си.

— За съжаление това беше необходимо.

Пит почувства как кипва от яд към Дорсет.

— Не ми идва наум никакво оправдание за хладнокръвното отнемане на живота на невинни мъже, жени и деца.

— Защо трябва да си разстройвате съня за няколко си жертви, когато всяка година в третия свят милиони хора умират от глад, болести и войни?

— Защото така съм възпитан. Майка ми ми е казвала, че животът е дар.

— Животът е стока за широко потребление, нищо повече — изсмя се Дорсет подигравателно. — Хората са като стари инструменти, които се използват, докато са годни, а след това се хвърлят или унищожават. Винаги ми е жал за такива като вас, които са обременени от морал и принципи. Вие сте обречени да преследвате един мираж, един съвършен свят, който никога не е съществувал и никога няма да съществува.

Пит имаше чувството, че стои срещу истинска лудост, пусната на свобода.

— Вие също ще умрете, преследвайки мираж.

Дорсет се усмихна безрадостно.

— Грешите, господин Пит. Аз ще го уловя, преди да ми е дошло времето.

— Имате болнава, извратена житейска философия.

— Поне засега ми служи добре.

— Какво оправдание имате за това, че не прекратявате масовото убийство, причинено от ултразвуковите ви минни операции?

— Да добия повече диаманти — много просто! — Дорсет се вторачи в Пит така, сякаш разглеждаше рядък екземпляр в стъкленица. — След няколко седмици ще направя милиони жени щастливи, като им предложа най-скъпоценните камъни на цена, каквато и просяк може да си я позволи.

— Не ми правите впечатление на щедър човек.

— Диамантите не са нищо повече от късчета въглерод. Единственото им практично ценно качество е, че те се оказаха най-твърдата субстанция, позната на човека. Само това им качество ги прави съществен елемент при машинната обработка на метали и пробиването на скали. Знаете ли, господин Пит, че думата „диамант“ е гръцка? И означава „несломим“. Гърците, а по-късно и римляните, са ги носили, за да ги предпазват от диви зверове и човешки врагове. Жените им обаче не са обожавали диамантите, както ги обожават днешните жени. Освен за гонене на зли духове те са били използвани и за проверка за изневяра. И все пак, стане ли дума за красотата им, същия блясък можете да получите и от кристалите.

Докато Дорсет говореше за диамантите, погледът му нито за миг не се промени, но тупкащият пулс отстрани на врата му издаваше дълбокото му вълнение от предмета на разговора. Той продължи с друг тон, сякаш изведнъж се бе издигнал на ниво, до което малцина можеха да стигнат.

— Известно ли ви е, че първият годежен диамантен пръстен е бил подарен на Мария Бургундска от австрийския ерцхерцог Фердинанд през 1477 година, а поверието, че „любовната жилка“ върви право от мозъка към третия пръст на лявата ръка идва от Египет?

Пит го гледаше с нескрито презрение.

— Това, което ми е известно, е, че днешното изобилие от необработени камъни се съхранява в складовете, пръснати из Южна Африка, Русия и Австралия с цел да се покачва изкуствено стойността им. Известно ми е също така, че картелът, който в същността си е монопол, ръководен от „Де Биърс“, фиксира цените. Затова как е възможно сам човек да предизвика целия синдикат и да причини ненадейно драстично спадане на цените на диамантения пазар?

— Картелът ще налива вода право в моята мелница — отвърна надменно Дорсет. — Погледнато исторически, всеки път, когато някое минно дружество или страна, занимаващи се с добив на диаманти, се опита да го заобиколи и да продава самостоятелно на свободния пазар, картелът рязко намалява цените. Тогава отцепникът, след като е останал без конкуренция и се е озовал в непечелившо положение, се връща в кошарата. Аз разчитам на картела да повтори действията си. Докато там разберат, че ще залея пазара с милиони диаманти по два цента върху долара, без да ме е грижа за приходите, ще е станало много късно за тях да реагират. Пазарът вече ще е изпаднал в колапс.

— Какъв е процентът във владеенето на депресиран пазар?

— Аз не проявявам интерес към владеенето на пазара, господин Пит. Искам само да го унищожа завинаги.

Пит забеляза, че Дорсет не гледаше право в него, а бе приковал безстрастно поглед зад главата му, сякаш виждаше видение, което само той можеше да види.

— Ако правилно съм ви разбрал, сам ще си прережете гърлото.

— Така се подразбира, нали? — Дорсет вдигна пръст към Пит. — Точно това искам да си помислят всички, дори най-близките ми сътрудници и собствените ми дъщери. А истината е, че очаквам да направя огромни пари.

— Как? — попита Пит с нарастващ интерес.

Дорсет разтегли устни в сатанинска усмивка, разкриваща уродливите му зъби.

— Отговорът се крие не в пазара на диамантите, а в този на цветните скъпоценни камъни.

— Боже мой! Сега разбирам за какво е било всичко това! — възкликна Мейв смаяна. — Смяташ да завладееш пазара с цветни скъпоценни камъни.

Тя започна да трепери както от мокрите си дрехи, така и от полазилия я ужас. Пит свали мокрото си кожено яке и я загърна с него.

— Да, дъще — кимна Дорсет. — През последните двайсет години твоят мъдър стар баща държеше в запас диамантената си продукция, а в същото време тихомълком изкупуваше участъци с най-големите мини за скъпоценни камъни в цял свят. Чрез сложна структура от подставени корпорации сега аз тайно контролирам осемдесет процента от пазара.

— Предполагам, че под цветни скъпоценни камъни — вметна Пит — имате предвид рубините и изумрудите.

— Точна така, както и много други скъпоценни камъни, между които са сапфирите, топазите, турмалините и аметистите. Повечето от тях са далеч по-рядко срещани от диамантите. Залежите от цаворити, червени берили и червени изумруди, както и мексиканският огнен опал например, започват все по-трудно да се откриват. Голям брой цветни скъпоценни камъни са толкова редки, че се търсят предимно от колекционери и рядко се използват за бижута.

— Защо цените на цветните скъпоценни камъни не съответстват на тези на диамантите? — поинтересува се Пит.

— Защото диамантеният картел винаги е успявал да избутва цветните камъни в сянката — отвърна Дорсет с плама на фанатик. — От десетилетия „Де Биърс“ харчат огромни суми за задълбочени проучвания и наблюдения на международните пазари. Милиони пари бяха хвърлени за реклама на диамантите и за изграждането на представата за вечната им стойност. За да поддържат фиксирани цени, „Де Биърс“ създадоха търсене на диаманти, което да е в крак с нарастващото предлагане. И така мрежата на идолите, улавяща мъжа, който изразява любовта си към една жена, като й подарява накит с диамант, се изплиташе чрез ловка рекламна кампания, която достигна върха си с фразата: „Диамантите са вечни“. — Дорсет стана и закрачи напред-назад из стаята, подсилвайки думите си с ръкомахане. — Тъй като производството на цветни скъпоценни камъни е раздробено от хиляди независими производители, които се конкурират взаимно в продажбите, не съществува обединена организация, която да рекламира цветните скъпоценни камъни. Търговията страда поради незнанието на потребителя за всичко това. Ето защо възнамерявам да променя нещата след рязкото спадане на цените на диамантите.

— Значи сте скочил с двата крака.

— Аз не само ще добивам цветни скъпоценни камъни от мините — обяви Дорсет, — но, за разлика от „Де Биърс“, ще ги обработвам и продавам чрез бижутерска къща „Дорсет“, моя верига от магазини за продажба на дребно. Изумрудите, смарагдите и рубините може и да не са вечни, но когато с мен ще е свършено, те ще накарат всяка жена, която ги носи, да се чувства като богиня. Бижуто с тях ще е добило ново великолепие. Още навремето известният ренесански златар Бенвенуто Челини е оповестил на всеослушание, че рубините и изумрудите са по-прелестни от диамантите.

Това беше поразяващо схващане и Пит внимателно премисли вероятностите, преди да зададе въпроса си:

— От десетилетия жените живеят с представата, че диамантите имат неоспорима връзка с ухажванията и доживотните взаимоотношения. Наистина ли мислите, че сте в състояние да замените копнежа им по диамантите с копнежа по цветните скъпоценни камъни?

— Защо не? — Дорсет изглеждаше изненадан, че Пит изразява съмнение. — Традицията за подаряване на диамантен годежен пръстен води началото си едва от края на 1800 година. Така че нужно е само стратегия за подновяване на начина на общественото мислене. Аз разполагам с високопрофесионална творческа рекламна агенция с представителства в трийсет страни, които са готови да предприемат международна рекламна кампания редом с моята операция за разгромяването на картела. Когато мен няма да ме има, цветните скъпоценни камъни ще бъдат особено предпочитани камъни за бижута. А диамантите ще се използват просто за фон на обковките.

Пит отмести поглед към Будика, после към Дирдри и накрая към Мейв.

— Като повечето мъже и аз съм слаб познавач на женските скрити мисли и чувства, но съм сигурен, че няма да е толкова лесно да бъдат убедени, че диамантите не са им най-скъпите приятели.

Дорсет се изсмя сухо.

— Мъжете са тези, които купуват скъпоценни камъни за жените. И в зависимост от това, до каква степен искат да изразят искрената си любов, изискването им за стойността е по-високо. Спечелете ги с уверението, че рубините и изумрудите са петдесет пъти по-редки от диамантите, и те ще ги купят.

— А това истина ли е? — попита скептично Пит. — Че изумрудите са по-редки в сравнение с диамантите?

Дорсет кимна важно.

— Тъй като залежите от изумруди намаляват и след време ще се изчерпат, несъответствието ще се увеличи. Всъщност смело може да се каже, че червеният изумруд, който се извлича само от една-две мини в щата Юта, е над милион пъти по-рядък от диаманта.

— Със завладяването на един пазар и разрушаването на друг вероятно целите нещо повече от чисто и просто печалба.

— Няма да е „чисто и просто печалба“, драги ми Пит. Печалбите ще са на ниво, нечувано досега в историята. Става дума за десетки милиарди долари.

На Пит му беше трудно да проумее зашеметяващата сума.

— Но вие не можете да получите такива пари, освен ако не удвоите цената на цветните скъпоценни камъни.

— Да я учетворя, е по-близо до истината. Разбира се, това няма да стане за едно денонощие, а чрез постепенно увеличаване на цените в продължение на години.

Пит направи няколко крачки, застана пред Дорсет и внимателно се вгледа във високия мъж.

— Не възразявам срещу желанието ви да влезете в ролята на цар Мидас — заговори той със сдържана непоколебимост. — Правете каквото искате с цената на диамантите. Но, за бога, спрете ултразвуковите изкопни работи в мините ви. Обадете се на вашите управители и им наредете да преустановят всички операции. Направете го още сега, преди да са взети нови жертви.

Настъпи необичайна тишина. Всички погледи се отправиха към Дорсет, очаквайки го да отвърне на предизвикателството с изблик на гняв. Но той само изгледа продължително Пит и се обърна към Мейв.

— Много е нетърпелив твоят приятел. Той не ме познава, не приема моята решителност. — После отново се обърна към Пит. — Ударът върху диамантения картел е предвиден за двайсет и втори февруари, след двайсет и един дни, считано от днес. За да го осъществя, на мен ми е нужен всеки грам, всеки карат, който може да се добие от мините ми. За отразяването в световната преса на този мой ход, за рекламно място във вестниците и за телевизионно време вече е заплатено и е включено в предварителните програми. Така че не може да има и няма да има никаква промяна в плановете. Ако умре малко паплач, да умира.

Душевно разстройство, заключи Пит в себе си; само с тези думи може да се определи нечовешката злост в черните като въглен очи на Дорсет. Душевно разстройство и пълно безразличие към всякаква мисъл за угризение. Това е човек без капка съвест. Пит почувства как кожата му настръхва само като го гледа. Запита се за колко ли отнети живота ще отговаря Артър Дорсет. Колко ли са били жертвите сред онези, които са се изпречвали на пътя му към богатството и властта още преди да започне да изкопава диаманти с ултразвук? Остри ледени иглички го прободоха при мисълта, че стои пред човек с противообществени прояви, на нивото на сериен убиец.

— Дорсет, вие ще си платите за престъпленията — заговори той спокойно, но с ледена нотка в гласа. — Положително ще си платите за непоносимата скръб и мъката, които сте причинил.

— И кой ще бъде моят ангел на възмездието? — озъби му се Дорсет. — Може би вие? Или господин Джордино? Не вярвам да има предопределено възмездие от небесата. Такава възможност е доста далечна. Единствената сигурност, на която мога да разчитам, господин Пит, е, че вие няма да сте наблизо, за да го видите.

— Значи премахвате свидетелите, като ги застрелвате в главата и хвърляте телата им зад борда, така ли действате?

— Да застрелям вас и господин Джордино в главата? — В гласа на Артър Дорсет не се долавяше никакво вълнение, никакво чувство. — Няма нищо по-жестоко и шаблонно, а и по-състрадателно, от подобно нещо. Да ви хвърля в морето? Да, можете да считате това за предрешен въпрос. Във всеки случай обещавам на вас и на приятеля ви бавна, но мъчителна смърт.