Клайв Къслър
Ударна вълна (55)

53.

Атмосферата на борда на „Глоумър Иксплорър“ беше спокойна и празнична. Екипът на НЮМА и персоналът на кораба се бяха събрали в просторния общ салон до камбуза и празнуваха успешното отбиване на акустичното явление. Адмирал Сандекър и доктор Еймс седяха един срещу друг и отпиваха шампанско, налято от бутилка, която капитан Куик бе извадил от личните си запаси, предназначени за специални случаи.

След направените преценки бе решено антената отражател да бъде извадена от водата и да се демонтира, за да се използва отново, в случай че унищожителните минни операции на „Дорсет Консолидейтид“ не бъдат прекратени и се наложи да се попречи на нова акустична конвергенция, за да няма нови жертви. Отражателният екран беше изваден и корпусът под лунния басейн бе запечатан, а морската вода — изпомпана от кухата му вътрешност. След един час историческият кораб пое обратен курс към Молокай.

Сандекър се надигна от стола, след като корабният началник свръзки му съобщи, че главният му геолог Чарли Бейкуел го търси спешно по телефона. Той се отдалечи в един по-тих ъгъл на общия салон и извади от джоба си компактен спътников телефон.

— Да, Чарли?

— Както разбирам, желателно е да изкажа поздравления — прозвуча ясно гласът на Бейкуел.

— Успяхме на косъм. Тъкмо разположихме кораба и спуснахме отражателния екран, и конвергенцията стана. Ти къде се намираш?

— Във вулканичната обсерватория „Джоузеф Мармън“ в Окланд, Нова Зеландия. Имам да ти предавам допълнителни данни от техния геоложки екип. Последните им анализи на енергийния удар на звуковите лъчи, нанесен на остров Гладиатор, не са много обнадеждаващи.

— А могат ли те да предвидят какви ще са последствията?

— Със съжаление трябва да кажа, че предварително изчислената магнитуда се оказа по-опасна, отколкото си мислехме в началото — отвърна Бейкуел. — Научих, че двата вулкана на острова се наричат Маунт Скагс и Маунт Уинкълман, на имената на двама от оцелелите на сала от „Гладиатор“. Те са част от верига от потенциално действащи вулкани, които ограждат Тихия океан, известна с името „Огненият пръстен“, и е разположена недалече от едно тектонично плато подобно на платата, разделящи разлома Сан Андреас в Калифорния. Голяма част от вулканичната активност и земетресенията се дължат на разместванията на тези плата. Проучванията показват, че последната най-силна активност на вулканите се е проявила между 1225 и 1275 години от нашата ера, когато те са изригнали едновременно.

— Доколкото си спомням, ти ми каза, че шансовете да изригнат при удар вследствие на конвергенция е едно към пет.

— Да, но след като се допитах до мненията на експертите от тукашната обсерватория, намалих съотношението на по-малко от равенство.

— Не мога да повярвам, че звуковият лъч, пътуващ към острова, има силата да причини изригване на вулкан — рече изуменият Сандекър.

— Сам по себе си, не — уточни Бейкуел. — Но ние пропуснахме да вземем предвид, че Дорсетовите минни операции правят вулканите силно податливи на външни трептения. Дори една по-лека сеизмична дислокация може да причини вулканична активност от страна на хълмовете Скагс и Уинкълман, тъй като дългогодишното изкопаване на диаманти е намалило до голяма степен вековните залежи, удържащи газовото налягане отдолу. С две думи, ако Дорсет не преустанови изкопните работи, въпрос на време е, преди рудокопачите му да отпушат централния канал и разтопената лава да изригне.

— Разтопената лава да изригне — повтори механически Сандекър. — Мили боже, какво направихме?! Стотици хора ще загинат!

— Не бързайте да изповядвате греховете си — рече със сериозен тон Бейкуел. — Нямаме сведения, че на остров Гладиатор има жени и деца. Вие вече спасихте от гибел безброй семейства на остров Оаху. Постъпката ви непременно ще отвори очите на Белия дом и Държавния департамент за заплахата. Срещу „Дорсет Консолидейтид“ ще се предприемат санкции и законни действия, това ви го гарантирам. Без вашата намеса акустичното явление щеше да продължи и бог знае кой пристанищен град щеше да покоси следващата зона на конвергенция.

— И все пак… може би трябваше да наредя отражателният екран да отклони звуковите вълни към някой необитаем остров — рече бавно Сандекър.

— И да наблюдавате как поразява някоя нищо неподозираща риболовна флотилия или екскурзионен кораб ли? Всички ние сме на мнение, че това беше най-безопасният път.

— Искаш да кажеш, че нямам друг избор, освен да приема сегашното положение.

— Според доктор Еймс кога звуковата вълна ще стигне до остров Гладиатор? — измести темата Бейкуел, за да разсее чувството за вина у Сандекър.

Адмиралът погледна часовника си.

— След двайсет и една минути.

— Значи още има време да бъдат предупредени обитателите да напуснат острова.

— Моите хора във Вашингтон вече се опитаха да предупредят управата на „Дорсет Консолидейтид Майнинг“ за възможната опасност — каза Сандекър. — Но по заповед на Артър Дорсет всички връзки между острова и външния свят били прекъснати.

— Май че Дорсет едва ли не е искал нещо да се случи.

— Той не желае да рискува преди крайния си срок.

— Все пак съществува вероятност да не се стигне до изригване. Нищо чудно енергията на звуковия лъч да се разпръсне преди сблъсъка.

— Според изчисленията на доктор Еймс тази вероятност е малка — каза Сандекър. — Какви са твоите предположения за най-лошото?

— Маунт Скагс и Маунт Уинкълман са описани като щитови вулкани, които при предишна активност са образували хълмове с меки склонове. Този вид рядко изригва силно като тези с шлаковите конуси, само че Скагс и Уинкълман не са обикновени щитови вулкани. Последното им изригване е било много силно. Експертите от тукашната обсерватория очакват изригвания около основата или склоновете на хълмовете, които ще доведат до реки от лава.

— Ще може ли някой на острова да оцелее след такъв катаклизъм? — поинтересува се адмиралът.

— Зависи от коя страна ще стане изригването. Но ако вулканите почнат да бълват в посока на запад, към обитаемата част на острова, едва ли.

— А ако бълват на изток?

— Тогава вероятността някой да оцелее леко се увеличава, дори и отраженията от достатъчна сеизмична активност да разруши повечето, ако не всички постройки на острова.

— Има ли опасност изригването да причини силно вълнение на водата около него?

— Нашите анализи не сочат сеизмична дислокация със сила, която да причини огромна активност на приливите — поясни Бейкуел. — Поне не с магнитуда на бедствието в Кракатоа, близо до Ява, през 1883 година. Бреговете на Тасмания, Австралия и Нова Зеландия няма да бъдат залети от вълни, по-високи от метър и половина.

— Това е добре — въздъхна Сандекър.

— Ще ви се обадя пак, когато узная нещо повече — каза Бейкуел. — Надявам се, че ви представих най-лошото и занапред всяка вест ще е добра.

— Благодаря ти, Чарли. И аз се надявам да е така.

Сандекър изключи телефона и постоя известно време замислен. Лицето му не издаваше тревога и лошо предчувствие, той нито примигваше нервно, нито бе стиснал устни, но под привидното спокойствие бушуваше огромен страх. Дори не забеляза кога се бе приближил Руди Гън, докато не почувства потупване по рамото.

— Адмирале, пак ви търсят по телефона. От кабинета ви във Вашингтон.

Сандекър включи апарата и заговори:

— Сандекър слуша.

— Адмирале? — долетя познатият глас на дългогодишната му секретарка Марта Шерман; обичайният й официален тон сега бе напрегнат от вълнение. — Моля, изчакайте така, ще ви препредам обаждане за вас.

— Много ли е важно? — попита раздразнен той. — Нямам настроение за делови разговори.

— Повярвайте ми, ще държите да проведете този разговор — с радостна възбуда настоя тя. — Момент само да ви включа.

Последва пауза, после Сандекър каза:

— Ало? Кой се обажда?

— Добро утро от края на света, адмирале. Какво има, та се мотате край синия Хаваи?

Сандекър не беше от хората, които се разтреперваха в дадени случаи, но този път се разтрепери и изпита чувството, че палубата пропада под краката му.

— Дърк! Мили боже, ти ли си?

— Всичко, което е останало от мен — отвърна Пит. — Тук съм с Ал и Мейв Флечър.

— Не мога да повярвам, че си жив — рече Сандекър и сякаш ток премина през вените му.

— Ал каза да му запазите една пура.

— Как е този малък дявол?

— Сприхав, защото не му позволявам да яде.

— Когато научихме, че Артър Дорсет ви е захвърлил на произвола на морето и на пътя на тайфун, аз преобърнах земя и небе, за да бъде предприето масирано претърсване, но дългата ръка на Дорсет пресече опитите ми за спасяването ви. След като минаха три седмици без никаква вест от вас, решихме, че сте загинали. Разкажи ми как преживяхте цялото това време.

— Дълга история — рече Пит. — По-скоро вие ме запознайте с днешното положение на акустичното явление.

— Тази история е много по-заплетена от вашата. Ще ти я разкажа с пълните подробности, когато се видим. Къде сте сега вие тримата?

— Успяхме да стигнем до остров Гладиатор. В момента се намирам в домашния кабинет на Дорсет и ползвам телефона му.

Сандекър изтръпна от ужас.

— Не говориш сериозно, нали?

— Божата истина е. Смятаме да отвлечем близнаците на Мейв и да отпрашим през Тасманово море към Австралия. — Той го каза с такъв тон, сякаш си вървеше спокойно по улицата на път да си купи хляб.

Ледени тръпки изместиха досегашната тревога на Сандекър, но това бяха тръпки, породени от безпомощност. Новината му дойде толкова неочаквано, толкова внезапно, че в продължение на няколко секунди той не беше в състояние да продума, докато гласът на Пит не го извади от шока.

— Адмирале, там ли сте още?

— Чуй ме добре, Пит! — заговори припряно Сандекър. — Животът и на тримата ви е в огромна опасност! Изчезвайте от острова! Веднага изчезвайте!

Настъпи кратко мълчание.

— Съжалявам, сър, но не разбирам…

— Нямам време да ти обяснявам — прекъсна го Сандекър. — Мога да ти кажа само, че след по-малко от двайсет минути звуков лъч с невероятна сила ще се блъсне в остров Гладиатор. Ударът ще причини сеизмичен резонанс, от който се предвижда вулканите в двата края на острова да изригнат. Ако изригването стане в западната част, оцелели няма да има. Вие тримата трябва да избягате в морето, докато е време. Никакви разговори повече! Прекъсвам всички връзки.

Сандекър затвори телефона. Проумяването, че несъзнателно и лекомислено бе подписал смъртната присъда на най-добрия си приятел, го правеше неспособен за нищо оттук нататък.