Клайв Къслър
Ударна вълна (45)

43.

Два дни на суша и всеки се чувстваше така, сякаш е възкръснал от мъртвите. Тримата почистиха лагера на Йорк и описаха всички вещи и предмети. Мейв отказваше да влиза в колибата, дори след като погребаха Родни Йорк в една малка цепнатина, запълнена донякъде с пясък. От старите платна, които намериха в колибата, опънаха навес и заживяха ден за ден.

За Джордино най-голямата печалба беше една кутия с инструменти. Той веднага се залови да поправи радиото и генератора, но накрая, след шестчасов напразен труд, се изнерви и се отказа.

— Много от частите са счупени или толкова ръждясали, че е невъзможно да се възстановят. След всичките тези години батериите са по-мъртви от вкаменени изпражнения на динозавър. А без генератор, с който да ги заредя, радиотелефонът, уредът за определяне на посоката и безжичният приемник са неизползваеми.

— Не можеш ли да скалъпиш някакви части с нещо от тия, дето са разхвърляни тук?

Джордино поклати глава.

— Главният инженер на „Дженерал Илектрик“ не успя да поправи този генератор, но дори и да беше успял, двигателят, който го привежда в действие, е напълно негоден. В картера има пукнатина. Йорк сигурно не я е видял и е пуснал двигателя след като маслото е изтекло, като по този начин е стопил лагерите и е охладил буталата. Само автомобилен механичен цех може да го възстанови.

Като находчив човек първата задача на Пит беше да намери три малки дървени трупчета с повече естествени жилки. Тях той отсече от страничната дъска на леглото, послужило като вечно жилище на Родни Йорк. После използва втвърдените книжни обложки на книгите, запълващи лавицата на Йорк и направи шаблон на част от челото, малко над веждите, на всеки един от тримата. В единия край на всяко дървено трупче очерта контурите на съответните шаблони, подравни дървото по тях и издълба заоблен прорез за носа. След това, притискайки трупчето между коленете си, изсече и заглади вдлъбнатини във вече обработената стена на дървото. После окастри излишното дърво отстрани и направи по две хоризонтални цепнатини във вдлъбнатите стени. С маслото от една метална туба, изправена до извънбордовия двигател, намаза леко релефните завършени продукти и накрая издълба по една дупка в двата края отстрани, за които завърза найлонова връв.

— Ето ви, дами и господа — каза той, раздавайки произведенията си, — ефектните слънчеви очила на полковник Тадеус Пит от поверителен модел, открит върху лицето на умиращ ескимос малко преди да потегли през Северния ледовит океан на гърба на полярна мечка.

Мейв нагласи своите на очите си и завърза връвта на тила.

— Страшно хитро! Те наистина предпазват очите.

— Адски находчиви са тия очила! — допълни Джордино взирайки се през цепките за очите. — Можеш ли да разшириш малко цепките? Имам чувството, че гледам през процепа под врата.

Пит се усмихна и подаде на Джордино войнишкия си нож.

— Направи си ги по твой вкус.

— Като стана дума за вкус — обади се Мейв зад малък огън, запален с кибрит от чантичката за оцеляване на Пит, — елате да опитате. Тазвечерното меню включва скумрия на скара и миди, които намерих заровени в пясъчните джобове под линията на прилива.

— Е, сега ли, когато стомахът ми тъкмо привикна на сурова риба! — пошегува се Джордино.

Мейв разпредели димящата риба и миди в старите чинии на Йорк.

— Утрешната гозба, ако в малката ни група има добър стрелец, може да бъде нещо хвъркато.

— Нима искаш да стреляме по беззащитни птички? — с престорен ужас попита Джордино.

— Преброих поне двайсет фрегати, накацали по скалите — рече Мейв, сочейки към северния бряг. — Ако направите маскировка, те ще се приближат достатъчно близо, за да ги улучите с вашите малки револвери.

— Печена птица звучи доста добре за свития ми стомах. Аз ще подсигуря утрешната вечеря — обеща Пит, — ако не, можете спокойно да ме окачите да се вея като пастърма.

— Можеш ли да извадиш някой друг фокус от шапката си освен слънчевите очила? — попита Мейв закачливо.

Пит се излегна отново на пясъка и подложи ръце под главата.

— Радвам се, че съм ви направил впечатление с тях. След като целия следобед напрягах мисълта си, дойдох до заключението, че можем да се преместим в по-поносим климат.

Мейв го изгледа с неприкрит скептицизъм.

— Да се местим? — Тя хвърли поглед към Джордино, за да получи подкрепата му, но той само я погледна така, сякаш искаше да каже: „Още ли му се хващаш?“, и продължи да чопли скумрията си. — Та ние разполагаме с две разбити лодки, които не могат да преплуват и плувен басейн. Какво по-точно предлагаш да използваме за едно безплатно пътешествие за никъде си?

— Много просто, уважаема Флечър — отвърна сърдечно той. — Ще си построим трета лодка.

— Да строим лодка?! — възкликна тя и за малко да прихне от смях.

За разлика от нея, лицето на Джордино прие напрегнат и сериозен израз.

— Нима мислиш, че има някакъв шанс да се поправи платноходката на Йорк?

— Не. Повредата на корпуса му надхвърля всички възможности да бъде поправен с ограничените ни средства. Йорк е бил опитен мореплавател, но дори и той не е могъл да я пусне отново на вода. Ние обаче можем, като използваме горната палуба.

— Защо да не извлечем максимална полза от пребиваването си тук? — възрази Мейв. — Ние сме по-изобретателни от горкия Родни. Нашите умения да оцеляваме са далеч по-големи от неговите. Можем да ловим достатъчно количество риба и птици, за да издържим, докато мине някой кораб.

— Там е работата — рече Пит, — че не можем да оцелеем само с това, което сами си уловим. Ако се съди по липсващите зъби на Родни, той е починал от скорбут. Липсата на витамин С и десетки други витаминозни храни дотолкова са отслабили организма му, че той не е издържал. При тази степен на физическа разруха смъртта го е дебнела иззад ъгъла. Ако в крайна сметка пристигне кораб и стовари група на брега, тя ще намери четири скелета вместо един. Дълбоко вярвам, че е за наше добро да направим всичко по силите си да продължим нататък, докато сме все още физически издръжливи.

— Дърк е прав — обърна се Джордино към Мейв. — Единственият ни шанс да видим отново градски светлини е да напуснем острова.

— Да построим лодка? — попита Мейв. — Но с какви материали?

Тя се изправи на крака — стегната, грациозна, със стройни крака и ръце, почернели от слънцето, с опъната, млада плът, с вирната като на бдителен рис глава. Пит се почувства пленен от нея така, както когато бяха заедно на „Айс Хънтър“.

— Ами от нашата лодка взимаме един поплавък, от яхтата на Йорк — механизмите от горната й част, добавяме няколко цепеници и много скоро получаваме плавателен съд, годен за океанско пътешествие.

— Ще трябва първо да го видя — каза Мейв.

— Щом искаш — отвърна нехайно Пит и започна да чертае скица върху пясъка. — Мисълта ми е да свържем поплавъците от нашата лодка под палубната рубка от лодката на Йорк. После приспособяваме от букови дънери странични поплавъци за по-голяма стабилност и се сдобиваме с тримаран.

— Намирам го за практично — съгласи си Джордино.

— Необходими са ни 130 квадратни метра платно — продължи Пит. — Мачта и кормило си имаме.

Джордино посочи към навеса.

— Дакроновите платна на Йорк са износени и прогнили от четирийсетгодишния мухъл. Първият по-силен бриз ще ги разкъса на парчета.

— И за това съм помислил — рече Пит. — Полинезийските моряци изплитат платна от палмови листа. Какво ни пречи и ние да използваме обраслите с листа клони на буковете и да направим същото. Освен това имаме достатъчно допълнителен такелаж от платноходката за ванти и да завържем страничните поплавъци за основния корпус.

— За колко време можем да построим вашия тримаран? — попита Мейв, чието съмнение се смени с нарастващ интерес.

— Мисля, че можем да сглобим плавателен съд и да се оттласнем от брега за три дни, ако работим повече часове.

— Толкова скоро?

— Конструкцията не е сложна, а благодарение на Родни Йорк разполагаме и с необходимите инструменти.

— На изток ли ще продължим да плаваме или ще се насочим на север, към Инвъркаргъл? — попита Джордино.

Пит поклати глава.

— Нито на изток, нито на север. С навигационните уреди на Родни и адмиралтейските морски карти не виждам защо да не определим доста точен курс към остров Гладиатор.

Мейв го погледна така, сякаш виждаше пред себе си луд; ръцете й увиснаха покрай тялото.

— Това — започна тя напълно изумена — е най-налудничавото ти хрумване досега.

— Може би — отвърна той, без да мигне. — Но мисля, че е просто подходящ случай да довършим онова, за което тръгнахме… да спасим децата ти. 

— Според мен е разумно — вметна без колебание Джордино. — Ще ми се да повторя мача с Кинг Конг, или както там нарича себе си сестра ти, когато тя не чупи каросерии в някое ограждение за събиране на повредена техника.

— Много съм ви задължена за това, но…

— Никакво „но“ — прекъсна я Пит. — Колкото до нас, сделката е приключена. Построяваме нашата лодка хермафродит, отплаваме за остров Гладиатор, отвличаме децата ти и побягваме към най-близкото безопасно пристанище.

— Побягваме до безопасно пристанище! Нима не разбираш? — Гласът й прозвуча умоляващо, дори отчаяно. — Почти целият остров е заобиколен от отвесни скали и пропасти, по които качването е невъзможно. Единственото място, на което може да се слезе, е брегът край лагуната, а тя е силно охраняема. Никой не може да премине през скалите, без да бъде убит. Баща ми изгради такива защитни укрепления, каквито и добре въоръжен отряд не може да пробие. Направите ли опит, повече от сигурно е, че ще загинете.

— Няма нищо страшно — каза с лек хумор Пит. — Двамата с Ал можем да долетим и отлетим от острови с хитростта, с която влизаме и излизаме от женска спалня. Всичко се свежда до това да подберем подходящото време и място.

— Както и до разни хватки — добави Джордино.

— Патрулните лодки на татко ще ви забележат много преди да сте навлезли в лагуната.

Пит сви рамене.

— Не се безпокой. Измислил съм средство да се изплъзвам от противни стари патрулни лодки, което е безотказно.

— Мога ли да попитам какво е то?

— Много е просто. Ще се спуснем там, където най-малко ни очакват.

— Мозъците и на двама ви са се размекнали от слънцето. — Тя поклати глава в знак, че се предава. — Да не би да очаквате, че татко ще ви покани на чай? — Мейв се изпълни с чувство за вина. Ясно разбираше, че тя е отговорна за ужасните опасности и мъчения, на които са подложени тези двама невероятни мъже, които искаха да заложат живота си заради синовете й Майкъл и Шон. Заля я вълна на униние, която бързо премина в примирение. Тя се приближи и коленичи между Пит и Джордино, слагайки ръка на раменете им. — Благодаря ви — рече тя тихо. — Голям късмет извадих, че намерих такива прекрасни мъже като вас.

— Станало ни е навик да помагаме на девойки, изпаднали в беда. — Джордино забеляза, че по лицето й се стичаха сълзи и извърна глава, дълбоко развълнуван.

Пит целуна Мейв по челото.

— Не е толкова невъзможно, както ти се струва. Довери ми се.

— Имам чувството, че ви познавам от сто години — прошепна тя на пресекулки, после като че ли понечи да каже още нещо, но само стана и бързо се отдалечи, за да се уедини.

Джордино извърна поглед към Пит.

— Мога ли да те попитам нещо?

— Каквото искаш.

— Имаш ли нещо против да ми споделиш как ще се качим и слезем от острова, след като се доближим до него?

— Ще се качим с хвърчило и с грайфер, който намерих сред чарковете на Йорк.

— А как ще слезем? — подкани го Джордино, за да завърши разговора; беше напълно объркан, но нямаше желание да иска обяснения.

Пит хвърли суха букова цепеница в огъня и се загледа в лумналите нагоре искри.

— За това — заговори той отпуснат като момче, което чака корковата тапа на въдицата си да потъне във водата, — за тази част от плана ще мисля, когато му дойде времето.