Клайв Къслър
Ударна вълна (30)

28.

30 януари 2000

Остров Гладиатор, Тасманово море

Къщата в имението на Дорсет се намираше в седловината на острова между двата спящи вулкана. Фасадата й гледаше към лагуната, отдавна превърната в оживено пристанище за дейностите, свързани с диамантените мини. Двете мини в двете вулканични шахти работеха непрекъснато почти от деня, в който Чарлс и Мери Дорсет се завърнаха от Англия след женитбата си. Тъкмо те имаха претенциите, че са сложили началото на семейната империя, като подчертаваха обаче, че в действителност тя е основана от Бетси Флечър, когато намерила необикновените камъни и ги дала на децата си да играят с тях.

Първоначалното жилище, построено предимно от дървени трупи, с покрив от палмови листа, бива съборено от Ансън Дорсет. Той именно проектира и изгражда представителната къща, която все още е запазена, макар и прекроявана от всяко следващо поколение, докато накрая остава в наследство на Артър Дорсет. Основният й стил беше класически — централен двор, ограден от веранди, чиито врати се отваряха към трийсетте стаи, до една обзаведени със старинни английски мебели от колониалното време. Единствените видими съвременни удобства бяха голямата сателитна чиния, издигаща се от пищна градина, и плувен басейн в средата на двора.

Артър Дорсет затвори телефона, излезе от кабинета си и тръгна към басейна, край който Дирдри, по оскъдни бикини, лениво се бе излегнала на един шезлонг и предпазливо попиваше с гладката си кожа тропическото слънце.

— Не бива да допускаш управителите ми да те виждат в този вид — скастри я той.

Тя бавно надигна глава и огледа щедро разголената си плът.

— Не виждам нищо нередно. Нали съм със сутиен.

— А после жените се чудят защо ги изнасилват.

— Положително не искаш да се разхождам тук с дълга роба — подигравателно му отвърна тя.

— Току-що ми се обадиха от Вашингтон — продължи Дорсет. — Изглежда, сестра ти е изчезнала.

Дирдри се сепна, изправи се до седнало положение и засенчи с ръка очите си от слънцето.

— Сигурни ли са ти сведенията? Лично аз наех най-добрите детективи, бивши агенти от тайните служби, да я държат под око.

— Имам потвърждение. Те са оплескали работата и са я изпуснали от поглед след бясно шофиране през извънградската местност.

— Мейв не е толкова умна, че да се изплъзне от професионални детективи.

— Както ми казаха, помогнали са й.

Дирдри намръщено сви устни.

— Я да видя дали ще позная кой — Дърк Пит.

Дорсет кимна и добави:

— Този човек е навсякъде. Будика го бе хванала за гушата, но той се изплъзна между пръстите й.

— Почувствах, че е опасен, когато спаси Мейв. Но трябваше да предположа доколко е опасен, когато провали плановете ми да излетя от „Полар Куин“ с нашия хеликоптер, след като дадох на кораба гибелен курс към скалите. Мислех, че по този начин сме се отървали от него. Но не съм си представяла, че ще цъфне без предупреждение в канадската ни мина.

Дорсет махна на една хубава млада китайка, която стоеше до колона, носеща покрива над верандата. Беше облечена с копринена дреха с дълги цепки отстрани.

— Донеси ми един джин — нареди й той. — Но голям. Не обичам пестеливи количества.

Дирдри вдигна високата си празна чаша.

— И още един ром със сода и лимон.

Момичето побърза да изпълни поръчките. Дирдри улови погледа на баща си, оглеждащ задните части на китайката, и извъртя очи.

— Слушай, татко, избягвай да спиш с наемните работнички. Светът очаква нещо повече от човек с твоето богатство и положение.

— Някои неща са извън общоприетите порядки — отвърна той строго.

— Какво ще правим с Мейв? Явно, че е завербувала Дърк Пит и приятелите му от НЮМА да й помогнат да си върне близнаците.

Дорсет отклони вниманието си от отдалечаващата се китайска прислужница и отвърна:

— Той може и да е много изобретателен, но ще види, че на остров Гладиатор не се прониква толкова лесно, както в собствеността ни на остров Кунгхит.

— Мейв познава острова по-добре от всички нас. Все ще намери някакъв начин.

— Дори и да се доберат до острова — той посочи с пръст сводестия портал на двора, отвъд който се отиваше за мините, — изобщо не могат да припарят по-близо от двеста метра до къщата.

Дирдри се усмихна ехидно.

— Май че ще бъде най-добре да им приготвим едно сърдечно посрещане.

— Никакво сърдечно посрещане тук, на остров Гладиатор, скъпа ми дъще!

— Значи имаш някакъв таен план. — Това беше повече твърдение, отколкото въпрос.

Той кимна.

— Няма съмнение, че чрез Мейв те ще измислят схема за проникване през охраната. За тяхно съжаление обаче, няма да имат възможност да я осъществят.

— Не те разбирам.

— Ще им отрежем квитанцията, както обичат да се изразяват американците, преди да са сложили крак на брега.

— Проницателен човек е баща ми! — Дирдри стана и го прегърна, вдишвайки миризмата му. Още като беше малка, той й миришеше на скъп одеколон — специална марка, която внасяше от Германия, с тръпчив, не просташки аромат, който й напомняше миризмата на кожени дипломатически куфарчета, неопределимото ухание на заседателна зала на акционерно дружество и на вълнения плат на скъп делови костюм.

Дорсет с неохота я отдели от себе си, дори се вбеси от нарастващото му похотливо желание към собствената му плът и кръв.

— От теб искам да координираш изпълнението на задачата. А Будика, както обикновено, ще отговаря за бързото й изпълнение.

— Залагам дела си от „Дорсет Консолидейтид“, че знаеш къде да ги откриеш. — Тя се усмихна дяволито. — Какъв е графикът?

— Подозирам, че господин Пит и Мейв вече са напуснали Вашингтон.

Дирдри го погледна с присвити от слънцето очи:

— Толкова скоро?

— Тъй като Мейв не се била прибрала вкъщи, а Пит от два дни не бил стъпвал в кабинета си в НЮМА, то се подразбира, че двамата са заедно и на път за близнаците.

— Тогава кажи ми къде да им поставя капан — каза тя и очите й засвяткаха като на хищник; беше сигурна, че баща й има отговор. — На някое летище или в хотел в Хонолулу, Окланд, Сидни?

Той поклати глава.

— На нито едно от тези места. Да не мислиш, че ще ни улеснят, като летят с редовни полети или отсядат в уединени странноприемници. Те ще вземат един от малкия парк реактивни самолети на НЮМА и ще използват за база наземните съоръжения на агенцията.

— Не знаех, че американците имат постоянна база за океанографски изследвания в Нова Зеландия или в Австралия.

— База нямат — отвърна Дорсет, — но имат научноизследователски кораб — „Ошън Англър“, който извършва дълбоководни наблюдения в Баунти Троф, западно от Нова Зеландия. Ако всичко върви по план, Пит и Мейв ще пристигнат в Уелингтън и ще се срещнат с кораба на НЮМА в градското пристанище утре по това време.

Дирдри гледаше баща си с нескрито възхищение.

— Откъде знаеш всичко това?

Той се усмихна високомерно.

— Имам си агент в НЮМА, на когото плащам много добре, за да ме държи в течение за всички подводни открития, свързани със скъпоценните камъни.

— Значи стратегията ни е да осигурим Будика и екипажа й да пресрещнат научноизследователския кораб, да се качат на борда и да уредят изчезването му.

— Това не е много разумно — отбеляза равнодушно Дорсет. — Будика вече знае, че Дърк Пит е успял по някакъв начин да открие, че тя, с нашата яхта, е ликвидирала засегнатите от явлението кораби. Изпратим ли на дъното на океана някой от научноизследователските кораби на НЮМА, те веднага ще си направят извода, че ние стоим зад тази работа. Не, ще подходим по-деликатно.

— Двайсет и четири часа не е много време.

— Ако тръгнеш, след като се наобядваш, за вечеря ще бъдеш в Уелингтън. Джон Мърчант и хората му от охраната ще те чакат в склада ни извън града.

— Доколкото разбрах, на Мърчант са му пукнали черепа на остров Кунгхит.

— Било е повърхностна пукнатина. Достатъчна да го направи луд за отмъщение. Настоява да присъства на залавянето на жертвата.

— А ти и Будика?

— Двамата ще се срещнем на яхтата и ще трябва да сме пристигнали до полунощ — отвърна Дорсет. — Така ще имаме на разположение десет часа, за да приключим с приготовленията си.

— Което означава, че ще бъдем принудени да ги заловим на дневна светлина.

Дорсет я стисна за рамото толкова силно, че тя потрепери от болка.

— Разчитам на теб да преодолееш всички препятствия, дъще.

— Направихме грешка, като сметнахме, че можем да се доверим на Мейв — отбеляза с укор в гласа Дирдри. — Трябваше да предположиш, че тя ще довтаса да издири отрочетата си при първия удобен случай, който й се удаде.

— Сведенията, които ни прати, преди да изчезне, са от полза — възрази той ядосано. Не беше по нрава на Артър Дорсет да се оправдава за погрешни стъпки.

— Ако Мейв беше умряла на остров Сиймор, сега нямаше да се забъркваме в тази каша.

— Вината не е изцяло нейна — каза Дорсет. — Тя не е могла да знае за нахълтването на Пит на Кунгхит. Той хвърли мрежата си, но до каквито и сведения да се добере, това няма да ни навреди.

Въпреки незначителната спънка, Дорсет не се притесняваше особено много. Мините му се намираха на острови, чиято уединеност беше бариера срещу всякакъв организиран протест. Огромните му възможности бяха пуснати в ход. Засилената му охрана имаше за цел да държи репортерите на няколко километра от операциите му. Адвокатите му работеха часове наред, за да предотвратят достъпа на всяка законна опозиция; хората му, отговарящи за връзките с обществеността, определяха писанията за смърт и изчезване на кораби и хора в Тихия океан като изфабрикувани от природозащитниците слухове и се опитваха да хвърлят вината другаде, най-вече на американски тайни военни опити.

Когато Дорсет заговори отново, в гласа му се долавяше възстановено спокойствие.

— След двайсет и три дни, считано от днес, всяка врява, надигната от адмирал Сандекър, ще стихне по естествен начин, когато затворим мините.

— Но не бива да допускаме да се получи така, татко, сякаш признаваме вината си по този начин. Тогава ще бъдем изправени пред цяла планина от съдебни процеси, повдигнати от природозащитници и семействата на жертвите.

— Не се безпокой, дъще. Получаването на доказателства, потвърждаващи, че методите ни за разработването на мините причиняват подводна ултразвукова конвергенция, която унищожава органичния живот, граничи с невъзможното. За извършването на научни проби ще е нужен период от месеци. А само след три седмици учените няма да имат какво да изследват. Изготвените планове включват премахването на всички следи от съоръженията ни за изкопните работи. Акустичното смъртоносно явление, както настояват да го наричат, ще бъде заглавие с вчерашна дата.

Младата китайка донесе напитките върху табла. Поднесе им ги и изчезна безшумно като призрак в сенките на верандата.

— Какво ще правим с Шон и Майкъл, след като майка им ни предаде?

— Ще се погрижа тя никога повече да не ги види.

— Много жалко! — рече Дирдри, притискайки ледената чаша в челото си.

Дорсет изгълта джина си като вода, остави чашата и погледна дъщеря си.

— Жалко ли? Кого очакваш да жаля, Мейв или близнаците?

— Нито нея, нито тях.

— Тогава кого?

По лицето на Дирдри, с черти като на екзотичен фотомодел, се появи злорада усмивка.

— А милионите жени по света, когато научат, че диамантите им не струват повече от парче стъкло?

— Ще отнемем романтиката от скъпоценните камъни — прихна да се смее Дорсет. — Твърдо ти го обещавам!