Клайв Къслър
Ударна вълна (47)

45.

На десетия етаж на модернистично здание, цялото остъклено и във формата на пирамида, намиращо се в едно от предградията на Париж, група от четиринайсет мъже се бе разположила около много дълга абаносова заседателна маса. Безупречно облечени, притежаващи огромна власт, несметно богати и със сериозни лица, директорите на многостранния съвет по търговия, известен на най-осведомените просто като „фондацията“ — институция, посветена на създаването на едно-единствено правителство с глобална икономика — си стиснаха ръце и си размениха по няколко приказки, преди да седнат и да започнат деловата си работа. Обикновено те се събираха три пъти в годината, но този ден бяха свикали извънредна сесия, за да обсъдят последната неочаквана заплаха за широко разпространените си дейности.

Мъжете в залата представляваха международни институции и правителства. Само един високопоставен член от южноафриканския картел се занимаваше изцяло с продажбата на качествени диаманти. Един белгийски индустриалец от Антверпен и един предприемач на недвижими имоти от Ню Дели, Индия, изпълняваха ролята на посредници между фондацията и огромния незаконен поток от промишлени диаманти за Блока на ислямските фундаменталисти, който се бореше да създаде собствени системи за ядрено унищожение. Милиони от тези по-малки промишлени диаманти се продаваха тайно на Блока, за да изработва съвършено точни уреди и съоръжения, необходими за изграждането на такива системи. По-големите и по-качествените диаманти се използваха за финансирането на вълнения в Турция, Западна Европа, Латинска Америка и някои държави от Южна Азия и всяка друга гореща точка в света, където подривни политически организации подпомагаха многото други интереси на фондацията, включително продажбата на оръжие.

Всички тези мъже бяха известни на медиите — те до един бяха знаменитости в техните си области, но за нито един не можеше да се каже, че е член на фондацията. Това се знаеше под секрет само от присъстващите в залата и от най-близките им сътрудници. Те прекосяваха океани и континенти, изплитайки мрежите си по знайни и незнайни места, и оставяха жертви след себе си по пътя им към натрупване на нечувани печалби.

Всички слушаха мълчаливо и с огромно внимание, докато избраният от тях председател — милиардер и директор на германска банкова фирма, ги уведомяваше за кризата, пред която бе изправен пазарът на диаманти. Плешив, с величествена осанка, той говореше бавно и свободно английски — език, който мъжете от всички националности около масата разбираха.

— Господа, заради Артър Дорсет ние сме пред прага на дълбока криза в една от жизненоважните области на нашите дейности. Преценката на поведението му, извършена от разузнавателната ни мрежа, ни насочва към диамантен пазар, поел към мътни води. Нека да сме наясно, че ако Дорсет затрупа пазара на дребно с над сто тона диаманти на цени, достъпни и за просяка, както се готви да направи според съобщенията, този сектор на фондацията ще рухне напълно.

— Кога ще стане това? — попита шейхът на богата на петрол страна на Червено море.

— От достоверен източник научих, че осемдесет процента от стоковия запас на Дорсет ще бъде пуснат в продажба след по-малко от седмица — отвърна председателят.

— Каква ще е нашата загуба? — попита японският глава на огромна електронна империя.

— Тринайсет милиарда швейцарски франка като начало.

— Милостиви боже! — Френският шеф на една от най-големите къщи за дамска мода удари юмрук в масата. — Нима този австралийски неандерталец има властта да направи подобно нещо?

Председателят кимна.

— По думите на всички той разполага със запас от стока, която му позволява да действа така.

— Не биваше да оставяме Дорсет да се подвизава извън картела — обади се американецът, бивш държавен секретар.

— Станалото, станало — вметна членът на диамантения картел. — Светът на скъпоценните камъни, такъв, какъвто го знаем, вече никога няма да е същият.

— Няма ли начин да му пресечем пътя, преди камъните му да бъдат разпратени по магазините му? — попита японският бизнесмен.

— Пратих посредник при него с щедрото предложение да закупи цялата му стокова наличност, за да не бъде пусната в продажба.

— Имате ли отговор?

— Още не.

— Кого изпратихте?

— Гейб Страусър от „Страусър & синове“, уважаван в цял свят търговец на диаманти.

— Свестен човек, способен да уреди и най-трудната сделка. Ако някой може да застави Дорсет да се подчини, то това е Гейб Страусър.

Един италианец, притежател на флот от контейнеровози, сви бездушно рамене.

— Доколкото си спомням, в началото на осемдесетте години продажбите на диаманти спаднаха рязко. Америка и Япония бяха подложени на сурови рецесии и търсенето намаля, предизвиквайки пресищане в предлагането. Когато икономиката се съвзе през деветдесетте, цените отново скочиха. Не е ли възможно историята да се повтаря?

— Разбирам мисълта ви — каза председателят, облегна се назад и скръсти ръце пред гърдите си. — Този път обаче е задухал друг вятър и всеки, чието преживяване зависи от диамантите, ще бъде бойкотиран. Научихме, че Дорсет е предвидил над сто милиона долара за реклама и поощрение във всички страни, купуващи най-голямо количество диаманти. Ако, както вече сме склонни да вярваме, че ще стане, той ще продава за центове върху долара парчето, диамантите с висока стойност ще останат в миналото, тъй като на потребителите ще им бъде внушено, че те не струват повече от парченца стъкло.

Французинът въздъхна тежко и рече:

— Знам, че манекенките ми положително ще хвърлят око на други луксозни дрънкулки като вечна инвестиция. Щом няма да са диамантени бижута, ще трябва да им купувам скъпи спортни коли.

— Какво се крие зад странната стратегия на Дорсет? — поинтересува се шефът на голяма авиокомпания в югоизточна Азия. — Безспорно, този човек не е глупав.

— Глупав е колкото хиена, която чака лъва да заспи, след като е изял само половината от плячката си — отговори германският председател. — Платените ми агенти в цял свят, образуващи цяла мрежа, са разбрали, че Дорсет е купил седемдесет, а може би и осемдесет процента от главните мини, произвеждащи цветни скъпоценни камъни.

Изнесеното разкритие предизвика глъч от възмущение. Всеки от присъстващите мигом проумя и си даде сметка за грандиозния план на Артър Дорсет.

— Дяволски просто — измърмори японският електронен магнат. — Той слага кръст на диамантите, преди да е разгласил цената на рубините и изумрудите.

По лицето на руския предприемач, който бе натрупал огромно състояние, купувайки затворени мини за алуминий и мед в Сибир за нищожни суми, за да ги разработи отново със западна технология, се изписа съмнение.

— С други думи, Дорсет ограбва Петър, за да плати на Павел — нали така казвате на запад? Но той наистина ли очаква да спечели с цветните камъни толкова, че да компенсира загубите си от диамантите?

Председателят кимна към японеца, който отговори:

— По молба на нашия председател аз възложих на финансовите ми експерти да направят сметка по нашите системи за обработване на данни. Колкото и изумително да звучи, общата печалба на Артър Дорсет, магазините за продажби на дребно на бижутерската къща „Дорсет“ и „Дорсет Консолидейтид Майнинг“ възлиза на 20 милиарда щатски долара. Но може да стигне и до 24 милиарда, ако се предвиди една растяща икономика.

— Боже мой! — възкликна англичанинът, който притежаваше издателска империя. — Не се и наемам да си представя какво ще правя с печалба от 24 милиарда.

Германецът се засмя.

— Аз бих ги използвал да купя акциите ви.

— Дори и за малка част от тази сума бихте могли да ме прогоните в чифлика ми в Девъншир.

Думата взе американецът. Бивш държавен секретар и признат като глава на едно от най-заможните семейства в Америка, той беше основател на фондацията.

— Имаме ли представа къде се намира понастоящем запасът от диаманти на Дорсет?

— Имайки предвид крайния му срок, а той е след няколко дни — заговори южноафриканецът, — предполагам, че камъните, които не се обработват в момента, са на път за магазините му.

Председателят погледна първо италианския корабен барон, после — азиатския въздухоплавателен магнат.

— Някой от вас, господа, знае ли по кой начин ще превози стоката си Дорсет?

— Дълбоко се съмнявам, че той ще превози диамантите си по море — отвърна италианецът. — Нали след като пристигне корабът в пристанището, Дорсет ще трябва да урежда транспорт и за вътрешността.

— Ако бях на мястото на Дорсет, щях да превозя стоката си по въздуха — съгласи се азиатецът. — По този начин той ще може да я достави бързо в почти всеки град в света.

— Бихме могли да задържим един-два от самолетите му — обади се белгийският индустриалец, — но без да знаем разписанието на полетите, няма да е възможно да сложим ръка на всичките му пратки.

Азиатецът поклати глава.

— Мисля, че ако попречим дори на един полет, положението ще бъде оптимистично. По всяка вероятност Дорсет е наел в Австралия цял самолетен парк. Опасявам се обаче, че ние май затваряме портата, след като кравите са избягали.

Председателят се обърна към южноафриканеца, представляващ диамантения картел.

— Изглежда, големият маскарад свърши. В крайна сметка изкуствено поддържаната стойност на диамантите не може да е вечна.

Вместо да изрази разочарование, южноафриканецът се усмихна.

— Ние отдавна сме отписани. Нашият съвет на директорите и аз считаме случая за незначителна спънка и нищо повече. Диамантите наистина са вечни, господа. Помнете ми думата — цената на качествените камъни ще се повиши отново, когато лустрото на сапфирите, изумрудите и рубините потъмнее. Картелът ще изпълни задълженията си към фондацията с капитални вложения от други минерали. Ние няма да седим със скръстени ръце и да чакаме търпеливо пазарът да се възстанови.

В стаята влезе личната секретарка на председателя и тихо му съобщи нещо. Той кимна и отправи поглед към южноафриканеца.

— Предадоха ми, че отговорът от вашия посредник, изпратен да преговаря с Артър Дорсет, е пристигнал във вид на колет.

— Странно е, че Страусър не се е свързал направо с мен.

— Наредих колетът да бъде донесен тук — продължи председателят. — Убеден съм, че всички ние сме нетърпеливи да узнаем дали господин Страусър е постигнал успех в преговорите си с Артър Дорсет.

След няколко минути секретарката се появи отново с четвъртита кутия, вързана с панделка в червено и зелено. Председателят й посочи южноафриканеца. Секретарката се запъти към мъжа и постави кутията на масата пред него. За панделката беше закачена картичка в плик. Южноафриканецът я извади от плика и зачете на глас:

Има варовик, има и сапунен камък,

има зърно от град, има и паве.

Но зад езика на Страусър

има камък на цената на фъшкия,

скъпоценен колкото буца сяра.

Южноафриканецът млъкна и огледа кутията.

— Това не е в стила на Гейб Страусър. Той не е известен като вятърничав човек.

— Нито като добър хумористичен стихоплетец, ще добавя аз — отбеляза френският моден дизайнер.

Южноафриканецът развърза панделката, отвори капака и надникна вътре. Лицето му пребледня и той така внезапно скочи на крака, че столът му се катурна назад. После се втурна към прозореца, отвори го и започна да повръща.

Изумени, другите мъже около масата се надигнаха от местата си и наобиколиха кутията, за да видят противното й съдържание. Едни реагираха като южноафриканеца, други онемяха от ужас, останалите — онези, които бяха поръчвали жестоки убийства, изкачвайки се по пътя към богатството, гледаха със сериозни лица, без да показват никакви чувства, окървавената глава на Гейб Страусър, с уродливо изцъклени очи и пълна с диаманти уста.

— Явно, преговорите на Страусър са били безуспешни — заговори японецът, потискайки с мъка надигащата се в гърлото му ярост.

След като минаха няколко минути, докато се съвземат, председателят повика началника на охраната на фондацията и му нареди да изнесе главата. После се обърна към членовете, които бавно започнаха да се връщат по местата си.

— Моля ви да запазите пълна тайна за това, което видяхте току-що.

— А какво ще правим с касапина Дорсет? — попита с рязък тон руснакът, чието лице бе почервеняло от гняв. — Той не бива да мине безнаказано, задето убива представители на фондацията.

— И аз съм на същото мнение — подкрепи го индиецът. — Отмъщението трябва да стане наша първостепенна задача.

— Ще бъде грешка, ако действаме прибързано — предупреди ги председателят. — Няма да е разумно да привличаме вниманието върху себе си, прибягвайки до отмъщение. Един грешен ход в опита да унищожим Дорсет, и дейността ни ще бъде изложена на изпитателни погледи. Мисля, че ще е най-добре да подкопаем основите на Артър Дорсет от друга посока.

— Нашият председател има право — обади се холандецът със слабия си, но разбираем английски. — Засега е по-добре да не правим нищо на Дорсет, а после да действаме, когато той стъпи накриво, защото много ясно — човек като него не може да не направи огромна грешка някой ден в близко бъдеще.

— Какво предлагате?

— Да стоим настрана и да го чакаме да се появи.

Председателят намръщи лице.

— Не разбирам. Мислех, че ставаше дума да продължим офанзивата.

— Засипвайки пазара със запасите си от диаманти, той ще сведе до нула резервните си авоари — поясни холандецът. — На него ще му е нужно най-малко година, за да покачи цените на цветните камъни и да събере печалба. Междувременно ние ще сложим ръка върху диамантения пазар, ще поддържаме нашите запаси и ще следваме пътя на Дорсет, като поемем контрола над останалата продукция от цветни скъпоценни камъни. С него ще бъде свършено. Икономическите ми шпиони казват, че Дорсет се е съсредоточил в цветни камъни, по-известни на широката публика, а загърбил по-редките.

— Можете ли да ни дадете пример за по-рядък камък?

— Сещам се за александрит, цаворит и червен берил.

Председателят обходи с поглед останалите мъже около масата.

— Какво е вашето мнение, господа?

Английският издател се наведе напред със здраво стиснати юмруци.

— Страхотна идея! Нашият експерт по диамантите намери начин да надвием Дорсет на собствената му игра, с която превръща временно спадналата стойност на диамантите в наше предимство.

— В такъв случай приемаме ли предложението? — попита председателят с усмивка, която съвсем не беше весела.

Всички вдигнаха ръка и четиринайсет гласа потвърдиха в хор:

— Да!