Клайв Къслър
Ударна вълна (44)

42.

Частният асансьор на Артър Дорсет в бижутерския търговски център се издигаше безшумно. Единственото доказателство, че се движи нагоре, бяха мигащите едно след друго светлинни обозначения за етажите над вратата. Когато кабината плавно спря на етажа на апартамента в надстройката върху покрива, Гейб Страусър излезе в преддверие, което водеше към открит двор, където Дорсет го чакаше, за да го посрещне.

Страусър не идваше с удоволствие на срещата с диамантения отцепник. Двамата се познаваха от деца. Близката дружба между Страусърови и Дорсетови бе продължила повече от век, докато Артър не прекъсна всякакви търговски взаимоотношения със „Страусър & синове“. Прекъсването не стана по мирен начин. Дорсет невъзмутимо заповяда на пълномощниците си да уведомят Гейб Страусър, че повече не се нуждае от услугите на семейството му. Секирата падна не по време на лична среща, а по телефона. Това беше удар, който причини остра болка на Страусър и той никога не прости на Дорсет.

За да спаси почитаната стара фирма на рода си, Страусър засвидетелства верността си към картела в Южна Африка и накрая премести управлението на дружеството си от Сидни в Ню Йорк. След време стана уважаван директор на управителния съвет. Тъй като според някои закони в страната картелът не можеше да извършва търговия в Съединените щати, те работеха с помощта на уважавани диамантени търговци от „Страусър & синове“, които се явяваха американската им ръка.

Сега той нямаше да е тук, ако директорите на другите управителни съвети не бяха се изплашили от слуховете, че „Дорсет Консолидейтид Майнинг“ заплашва да затрупа пазара с лавина от скъпоценни камъни на силно занижени цени. Те трябваше да действат бързо и решително, ако искаха да предотвратят краха. Изключително честен човек, Страусър беше единственият член на картела, комуто се възлагаха надежди да убеди Дорсет да не разгромява установените нива на цените на пазара.

Артър Дорсет пристъпи крачка напред и енергично разтърси ръката на Страусър.

— Отдавна не сме се виждали, Гейб, много отдавна.

— Благодаря ти, че пожела да се видим, Артър. — Тонът на Страусър беше снизходителен, но в него се прокрадваха нотки на омраза. — Доколкото си спомням, твоите пълномощници ми наредиха никога повече да не ти се обаждам.

Дорсет равнодушно сви рамене.

— Много вода изтече оттогава. Да забравим какво е било и да си поговорим за доброто старо време, докато обядваме. — Той го покани с жест на ръката да седнат на масата, разположена в остъклена градинска беседка с великолепен изглед към пристанището на Сидни.

Пълна противоположност на грубия магнат по разработване на мини, Страусър беше невероятно привлекателен мъж в началото на шейсетте си години. Имаше гъста, грижливо поддържана сребриста коса, тясно лице с високи скули и съвършено правилен нос, за който повечето от холивудските актьори биха му завидели, телосложение като на атлет в отлична форма и равномерен загар на кожата. Беше няколко сантиметра по-нисък от тромавия Дорсет, с ослепително бели зъби и дружелюбна усмивка. Беше вторачил в Дорсет синьо-зелените си очи като котка, готова да излети като стрела, ако я подгони съседското куче.

Костюмът му от най-фина вълна имаше великолепна кройка, класическа, но с някои дребни детайли, които го правеха да изглежда в крак с времето. Носеше връзка от скъпа коприна, а италианските му обувки, изработени по поръчка, бяха така лъснати, че отразяваха като огледало. Противно на очакванията, копчетата му за ръкавелите не бяха диамантени, а опалови.

Той леко се изненада от приятелското посрещане. Дорсет като че ли играеше роля в слаба пиеса. Страусър очакваше неприятно стълкновение. Не си бе представял, че ще бъде обект на такова внимание. Едва седнали на масата, и Дорсет направи знак на един сервитьор, който веднага извади бутилка шампанско от кофата за лед, изработена от чисто сребро, и напълни чашата на Страусър. Досмеша го, като видя, че Дорсет отпи глътка бира „Касълмейн“ направо от бутилката.

— Когато големците от картела ми казаха, че ще изпратят техен представител в Австралия, за да разговаряме — заговори Дорсет, — и през ума не ми мина, че ще пратят теб.

— Поради някогашната ни дългогодишна дружба с теб, директорите решиха, че аз мога да чета мислите ти. Затова ме помолиха да те попитам за слуха, който се носи в нашите среди, че си на път да продаваш евтино скъпоценни камъни с цел да притиснеш пазара в ъгъла. И то камъни не на промишлено ниво, а от най-високо качество.

— Къде го чу това?

— Та ти държиш империя от хиляди души персонал, Артър! Изтичането на информация от недоволни служители е нещо естествено.

— Ще наредя на хората от охраната ми да предприемат разследване. Не понасям изменниците, особено ония, които се разписват в моята ведомост.

— Ако в това, което чуваме, има истина, то диамантеният пазар е изправен пред дълбока криза — поясни Страусър. — Мисията ми е да ти предложа най-отговорно да не пускаш в продажба камъните си.

— На пазара няма недостиг на диаманти, Гейб, и никога не е имало. Знаеш, че не можеш да ме подлъжеш. Дузина картели не са в състояние да ми попречат да продавам камъните си.

— Ти постъпи глупаво, Артър, че действаш извън Централната организация по продажбите. Загуби милиони, като не се присъедини към нея.

— Една дългосрочна инвестиция е на път да изплати огромни дивиденти — каза необоримо Дорсет.

— Значи е вярно? — подхвърли нехайно Страусър. — Трупал си количества за деня, в който ще можеш да натрупаш бърза печалба.

Дорсет го погледна и се усмихна, разкривайки пожълтелите си зъби.

— Разбира се, че е вярно. Всичко е вярно, с изключение на частта, отнасяща се до бързата печалба.

— Моите уважения, че си откровен, Артър.

— Нямам какво да крия, вече нямам.

— Но ти не можеш да продължаваш да действаш на своя глава, сякаш мрежата не съществува. Така всички губят.

— Лесно ти е на теб и приятелите ти в картела да говорите така, когато държите монополна власт над световната диамантена продукция.

— Защо трябва да експлоатираме пазара по прищевки? — рече Страусър. — Защо непрекъснато си прерязваме гърлата един друг? Защо да разстройваме една стабилна и процъфтяваща индустрия?

Дорсет вдигна ръка, за да го прекъсне и кимна на сервитьора, който им поднесе от количка салата от раци. После загледа Страусър право в очите.

— Аз не работя по прищевки. Разполагам със сто тона диаманти, прибрани в различни складове по света, и други десет тона, готови да бъдат натоварени на кораб от мините ми, докато в момента двамата с тебе си говорим. Възнамерявам след няколко дни, считано от днес, когато петдесет процента от тях бъдат разрязани и шлифовани, да ги продам чрез магазините ми за продажби на дребно за средно по десет долара карата. Необработените камъни ще продам на дилъри за петдесет цента карата. Когато с мен бъде свършено, пазарът ще се е сринал и диамантите ще са изгубили славата си като луксозна вещ и инвестиция.

Страусър се изуми. Първото му впечатление беше, че пазарната стратегия на Дорсет цели временен спад на цените, за да направи бърза печалба. Сега обаче видя чудовищността на огромния план.

— Така ще докараш до сиромашия хиляди продавачи на дребно и едро, включително и самия себе си. Какво толкова ще спечелиш, като окачиш въжето за врата си и ритнеш стола?

Без да докосне салатата, Дорсет допи бирата си и направи знак да му донесат още една, после отвърна:

— Сега се намирам там, където картелът се намира от сто години насам. Те контролират осемдесет процента от световния пазар за диаманти. Аз контролирам осемдесет процента от световния пазар за цветни скъпоценни камъни.

Страусър изпита чувството, че се люлее на трапец.

— Нямах представа, че притежаваш толкова много мини за цветни скъпоценни камъни.

— Нито пък някой друг. Ти си първият извън семейството ми, който го узна. Това беше дълъг и досаден процес, включващ десетки взаимно свързани акционерни дружества. Аз закупих всички големи мини за цветни скъпоценни камъни в света. След като организирам обезценяването на диамантите, смятам да изкарам в центъра на вниманието цветните скъпоценни камъни с отбив от цената и по този начин ще задвижа спираловидно търсенето. После бавно ще увеличавам цената на дребно, ще взимам печалбите и ще се разраствам.

— Винаги си бил алчен и непочтен, Артър. Но пак не можеш да разрушиш нещо, градено в продължение на един век.

— За разлика от картела, аз нямам намерение да потискам конкуренцията на ниво продажби на дребно. Магазините ми ще се състезават честно.

— Започваш битка, която никой не може да спечели. Преди да срутиш диамантения пазар, картелът ще те разгроми. Ние ще използваме всички възможни международни финансови и политически ходове, за да ти препречим пътя.

— Напразни ще ви бъдат усилията, друже — отвърна разпалено Дорсет. — Свърши времето, когато купувачите трябваше да търпят унижения в трудно достъпните ви търговски кантори в Лондон и Йоханесбург. Свърши времето, когато всеки, който искаше да се регистрира като търговец, трябваше да раболепничи пред вас, за да получи онова, което вие му наложите. Търговецът вече няма повече да се промъква през задната улица, за да заобиколи добре смазаната ви машина, та да може да закупи необработени камъни. Няма вече международна полиция и наетите от вас организации по охраната да водят недействителни битки с хора, нарочени от вас като престъпници, защото ги бяхте включили в изкуствено създадения от вас мит за контрабандно изнасяне и продаване на пазар, който според вашите дребни другарчета в играта ви бил голям и напълно незаконен диамантен пазар. Край на ограниченията да се създава огромно търсене. Вие подлъгахте правителства да прокарат закони, които да насочват движението на диаманти към вашите канали и само по вашите канали, закони, забраняващи на мъж или жена да продадат свободно някой необработен камък, който са намерили в задния си двор. Най-сетне вече само дни ни делят от момента, когато илюзията, че диамантите са ценна вещ, ще бъде развенчана.

— Ти не можеш да ни надхарчиш — каза Страусър, мъчейки се да запази спокойствие. — За нас е дребна работа да хвърлим стотици милиони за рекламиране и поддържане на романтиката на диамантите.

— Да не мислиш, че не съм го взел под внимание и не съм изготвил план за същото? — разсмя се Дорсет. — Ще съобразя бюджета си с този за вашата рекламна кампания и ще изтъкна като качество, че цветните скъпоценни камъни менят цветовете си като хамелеони. Вие ще рекламирате продажбата на единичен диамант за годежен пръстен, а аз — целия спектър, един свят на модата, подсилен с цветни бижута. Моята кампания е базирана на мотото: „Оцвети я с любов!“. Но това е само половината, Гейб. Възнамерявам също и да запозная масата обикновени хора с истинската рядкост на цветните скъпоценни камъни в сравнение с евтината изобилна наличност на диаманти. В резултат на това аз значително ще променя отношението на купувача към диамантите.

Страусър стана и хвърли салфетката си на масата.

— Ти си заплаха, която ще разори хиляди хора и средствата им за прехрана — заяви безкомпромисно той. — Ще трябва да ти се попречи да сринеш пазара.

— Не ставай глупав — рече Дорсет, разкривайки зъбите си, — ами се опомни. Прехвърли предаността си от диамантите към цветните камъни. Постъпи умно, Гейб. Цветът е вълната на бъдещето в пазара на бижутата.

Страусър с мъка обуздаваше гнева, напиращ да излезе на повърхността.

— В рода ми вече десет поколения сме търговци на диаманти. Аз живея и дишам с диамантите. И не аз ще бъда този, който ще обърне гръб на традицията. Твоите ръце са мръсни, Артър, нищо че добре ги поддържаш. Лично аз ще поведа битка срещу теб дотогава, докато престанеш да бъдеш фактор на пазара.

— Вече всяка битка е закъсняла — отвърна студено Дорсет. — Завладеят ли веднъж цветните скъпоценни камъни пазара, лудостта по диамантите ще изчезне за една нощ.

— Не и ако аз се намеся.

— Какво смяташ да правиш, като си тръгнеш оттук?

— Ще уведомя съвета на директорите какво си си наумил, за да могат да предприемат незабавни действия за осуетяване на плана ти, преди да си го осъществил. Не е късно да ти попречим.

Дорсет, който продължаваше да седи на мястото си, вдигна поглед към Страусър.

— Аз не мисля така.

Страусър не вникна в смисъла на думите му и се обърна да си върви.

— Тъй като не желаеш да се вслушаш в разумни съвети, аз нямам какво повече да ти кажа. Успешен ден, Артър!

— Почакай малко, Гейб, приготвил съм ти подарък.

— Не искам нищо от теб! — сопна му се Страусър.

— Този ще те зарадва. — Дорсет се изсмя безсърдечно. — А може би не, като поразмисли човек. — Той направи знак с ръка. — Хайде, Будика, давай!

Огромната жена изникна ненадейно зад гърба на Страусър и притисна ръцете му до тялото. Търговецът на диаманти неволно понечи да се освободи, после се отпусна и загледа смаян Дорсет.

— Какво значи това? Настоявам да ме пуснеш.

Дорсет разпери обезоръжаващо ръце.

— Те не си изяде обяда, Гейб. Не мога да те оставя да си тръгнеш гладен. Може да си помислиш, че съм негостоприемен.

— Ти си луд, ако си въобразяваш, че можеш да ме сплашиш.

— Няма да те сплашвам — каза Дорсет със садистично задоволство. — Само ще те нахраня.

Страусър изглеждаше напълно объркан. Той тръсна глава с погнуса и започна неравна битка, за да се освободи от хватката на Будика.

Дорсет й даде знак с глава и Будика избута Страусър обратно до масата, хвана го с едната ръка под брадичката и изви назад главата му. Тогава Дорсет взе една пластмасова фуния и пъхна долния й край между зъбите на Страусър. Гневният израз в очите на диамантения търговец премина в израз на изумление и накрая в нарастващ ужас. Будика затегна още повече хватката си, без да обръща внимание на заглушените му викове.

— Готова съм, татко — каза тя и зачака със злорадстващ поглед.

— Щом като живееш и дишаш с диаманти, стари приятелю, значи можеш и да ги ядеш — заговори Дорсет и вдигна от масата малък метален съд във форма на чайник, прищипа с пръстите на другата си ръка ноздрите на Страусър и започна да изсипва в гърлото на жертвата си изобилно количество нискокачествени, но без дефекти, еднокаратови диаманти. Страусър започна да се мята и рита бясно, но ръцете му бяха здраво хванати, сякаш питон бе се усукал около тях.

Изпаднал в неописуем ужас, Страусър отчаяно се опитваше да погълне камъните. В един момент гърлото му не можеше да побере повече и той се задави, опитвайки да си поеме въздух, но не успя. Конвулсиите на тялото му постепенно започнаха да стихват и той се задуши.

Смъртта замрази безжизнения поглед в отворените му очи, а от ъгълчетата на устата му блестящите камъни бавно се търкулваха един след друг, изтрополяваха на масата и се катурваха на пода.