Клайв Къслър
Ударна вълна (43)

41.

— Остават девет дни! — заяви Сандекър пред небръснатите мъже и изморените жени, седнали около масата в уединената му заседателна зала. Това помещение, което допреди няколко дни беше подредено и безукорно чисто място за срещи на адмирала с най-приближените си хора от персонала, сега приличаше на стая за телеграфна свръзка под обсада. Снимки, морски карти и набързо скицирани илюстрации висяха безразборно залепени с лепенки по тиковата ламперия на стените; по тюркоазния килим бяха разхвърляни смачкани на топки листове хартия, заседателната маса от корабни останки бе отрупана от чаши за кафе, бележници, изпълнени с изчисления, батарея от телефони и един пепелник, препълнен с угарки от пурите на Сандекър. Той беше единственият пушач в залата и климатичната инсталация бе пусната докрай, за да изсмуква миризмата.

— Времето е против нас — отбеляза доктор Санфорд Адгейт Еймс. — Физически е невъзможно да се построи отражателен блок и да се монтира на място преди крайния срок.

Експертът по звука и студентският му екип в Аризона се „смесваха“ с хората на Сандекър от НЮМА във Вашингтон, сякаш седяха на една и съща маса в една и съща стая. И обратното — експертите на Сандекър също изглеждаха така, сякаш седяха сред студентската група в работните помещения на Еймс. Чрез технологията на видеохолографията гласовете и образите им се предаваха от единия на другия край на страната посредством фотони, а звука и светлината — посредством влакнеста оптика. Със съчетаването на фотони и на компютърно магьосничество ограниченията във времето и пространството изчезваха.

— Правилно заключение — съгласи се Сандекър. — Освен ако не можем да използваме съществуващ отражател.

Еймс свали очилата си със синкави стъкла и ги вдигна към светлината, сякаш ги оглеждаше дали са зацапани. След като се увери, че са чисти, той отново ги сложи на носа си.

— Според моите изчисления на нас ще ни трябва параболичен отражател с размера на бейзболно игрище, дори и по-голям, с въздушна междина, разделяща повърхностите, който ще пречупва звуковата енергия. Не мога да си представя кой може да намери производител за такъв кратък срок, преди да е паднало мандалото.

Сандекър погледна през масата към Руди Гън, който срещна погледа му през дебелите стъкла на очилата си, уголемяващи зачервените му от безсъние очи.

— Някакво предложение, Руди?

— Прехвърлих всички логични възможности — отвърна Гън. — Доктор Еймс е прав, изключено е да мислим за изработването на отражател навреме. Единствената ни перспектива е да намерим някой готов и да го закараме на Хаваите.

— Тогава ще трябва да го разглобите, да го превозите на части и пак да го сглобите — обади се Хирам Йегър, извръщайки глава от компютъра, който беше свързан с библиотеката му от данни на десетия етаж. — Няма самолет, който да може да пренесе по въздуха товар с такива огромни размери в цялостен вид.

— Ако бъде натоварен някъде в границите на Съединените щати, при положение че се намери — настоя Еймс, — той ще трябва да пътува с кораб.

— Какъв ще е този огромен кораб, който ще може да го побере? — попита Гън, без да се обръща конкретно към някого.

— Някой свръхтонажен петролен танкер или самолетоносач — отговори тихо, като на себе си, Сандекър.

Гън веднага се хвана за думите му.

— Наистина, самолетната палуба на самолетоносача е толкова голяма, че спокойно може да побере и превози отражателен екран с големината, предложена от доктор Еймс.

— Скоростта на най-новите ни ядрени самолетоносачи е все още поверителна, но според изтекли от Пентагона сведения те могат да порят водата с петдесет възела. Предостатъчно време да се вземе прехода между Сан Франциско и Хонолулу преди крайния срок.

— Това прави общо седемдесет и два часа от тръгването до разположението му на обекта — уточни Гън.

Сандекър погледна към настолния календар върху бюрото си със зачеркнати предишни дати.

— Остават точно пет дни, в които да се намери отражател, да се закара до Сан Франциско и да се разположи в конвергентната зона.

— Доста сгъстен график, дори и да имате под ръка отражател — отбеляза без колебание Еймс.

— На каква дълбочина ще трябва да се монтира? — обърна се Йегър към образа на Еймс.

Като по даден знак едно хубаво момиче на около двайсет и пет години подаде на Еймс джобен калкулатор. Той набра няколко числа, провери отговора си и вдигна поглед.

— Давайки възможност на препокриващите се зони на конвергенция да се срещнат и излязат на повърхността, трябва да поставите центъра на отражателя на дълбочина 170 метра.

— Нашият проблем номер едно е водното течение — каза Гън. — Ще бъде истински кошмар да задържим отражателя неподвижен за времето, необходимо да пречупи звуковите вълни.

— Възложи разрешаването на този проблем на най-добрите ни инженери — нареди му Сандекър. — Нека да измислят система за монтиране, която да стабилизира отражателя.

— Как можем да сме сигурни, че като рефокусираме събиращите се звукови вълни, ще можем да ги върнем обратно по прав канал към източника на остров Гладиатор? — Въпросът бе отправен от Йегър към Еймс.

Еймс невъзмутимо продължи да засуква краищата на мустаците си, увиснали под брадата му.

— Ако факторите, които разпространяват първоначалната звукова вълна, като солеността, водната температура и скоростта на звука, останат постоянни, рефлектираната енергия ще се върне към източника по първоначалния си път.

Сандекър се обърна към Йегър.

— Колко хора живеят на остров Гладиатор?

Йегър направи справка по компютъра си.

— Според разузнавателните сведения от спътниковите снимки предполагаемото население е около 650 души, предимно рудокопачи.

— Робска работна ръка, внесена от Китай — измърмори под носа си Гън.

— Ако не убием, няма ли най-малкото да навредим на всяко живо същество на острова? — поиска да узнае от Еймс Сандекър.

Без да се колебае, друг студент от групата на Еймс подаде на експерта по звука един лист. Последният му хвърли набързо поглед и отвърна:

— Ако анализът ни се доближава до очакванията, препокриващите се зони на конвергенция от четирите минни операции в различни точки на Тихия океан ще се намалят до двайсет и осем процентов енергиен фактор, когато стигнат до остров Гладиатор, което не е достатъчно, за да доведе до осакатяване или някакво увреждане на човек или животно.

— Можете ли да прецените каква ще е реакцията на организма?

— Главоболие и световъртеж, придружени от леко повръщане — това би трябвало да са единствените неразположения.

— Спорен въпрос, ако не успеем да поставим отражател на мястото, преди да е станала конвергенцията — отбеляза Гън, оглеждайки морската карта на стената.

Замислен, Сандекър забарабани с пръсти по масата.

— Което ни връща на стартовата позиция преди началото на състезанието.

Една жена на възраст около четирийсет години, облечена модно със строг син костюм, съзерцаваше една от картините на адмирала, онази, която изобразяваше прославения във Втората световна война самолетоносач „Ентърпрайз“ по време на битката за Мидуей. Казваше се Моли Фарадей и беше бивш анализатор в Управлението за национална безопасност, впоследствие постъпила на работа в НЮМА след настойчивата молба на Сандекър да стане координатор в разузнавателната му агенция. Моли имаше мека коса с цвят на карамел и кафяви очи; личеше, че е жена от висока класа. Тя отмести поглед от картината към Сандекър и го загледа със сериозен израз.

— Мисля, че знам разрешението на въпроса — обади се тя с тих, равен глас.

Адмиралът кимна.

— Имаш думата, Моли.

— От вчера — започна тя — самолетоносачът „Рузвелт“ на Военноморските сили е на док в Пърл Харбър за зареждане с продоволствия и за ремонт на един от асансьорите на самолетната палуба. Оттам той ще се присъедини към Десети флот, намиращ се край Индонезия.

Гън я изгледа с любопитство.

— Със сигурност ли го знаеш?

Моли се усмихна мило.

— Непрекъснато си пъхам носа в кабинетите на Комитета на началник-щабовете.

— Разбирам какво имаш предвид — рече Сандекър, — само че без отражател не виждам как самолетоносач в Пърл Харбър ще може да разреши проблема ни.

— Самолетоносачът е допълнителен изгоден случай — поясни Моли. — Преди това обаче си спомних, че на хавайския остров Ланай има център за събиране на спътникова информация.

— Не знаех, че на Ланай е поставено спътниково съоръжение — каза Йегър. — С жена ми карахме медения си месец точно на Ланай. Обиколихме с кола острова надлъж и нашир, но никъде не видях съоръжение за спътникова връзка.

— Постройките и параболичният отражател се намират в угасналия вулкан Палауай. Нито местните жители, които непрекъснато се чудят какво става във вулкана, нито туристите могат да се доближат до него, за да проверят.

— Освен да прихваща минаващи спътници, то има ли и друго предназначение? — попита Еймс.

— Минаващи съветски спътници — поправи го Моли. — За щастие предишните съветски военни шефове съсредоточаваха усилията си предимно върху насочването на шпионските си спътници над военни бази на Хавайските острови, след като минеха над Съединените щати. Задачата ни беше да проникнем с мощни микровълнови сигнали в техните импулсни приемо-предаватели и да замъглим разузнавателните им снимки. От онова, което ЦРУ успя да събере, руснаците така и не разбраха защо разузнавателните им снимки винаги излизат неясни и нефокусирани. Горе-долу по времето на разпадането на комунистическото правителство по-новите съоръжения за космически връзки направиха съоръжението на Ланай излишно. Поради огромния си размер по-късно антената започна да се използва за предаване и приемане на сигнали от по-отдалечени космически сонди. Неотдавна разбрах, че с остарялата си технология съоръжението вече е негодно за работа, а обектът, макар и все още охраняем, е доста изоставен.

Йегър се насочи право към същината на въпроса.

— Колко е голям параболичния отражател?

Моли зарови за миг глава между ръцете си, после вдигна поглед.

— Доколкото си спомням, диаметърът му беше осемдесет метра.

— По-голям от нужната ни повърхност — обади се Еймс.

— Мислиш ли, че УНБ ще ни разреши да го използваме? — попита я Сандекър.

— Може би дори ще ви платят, за да го махнете оттам.

— Ще трябва да го разглобите и да го пренесете на части по въздуха до Пърл Харбър — каза Еймс, — стига да успеете да наемете самолетоносача „Рузвелт“, където да го сглобите отново и да го спуснете в района на конвергенцията.

Сандекър погледна Моли право в очите.

— Ще използвам положението си, за да склоня Министерството на военноморските сили, а ти гледай да обработиш Управлението за национална безопасност.

— Веднага ще се заема с това — обеща му Моли.

Един плешив мъж с очила без рамки, който седеше почти в края на масата, вдигна ръка.

Сандекър му кимна и се усмихна.

— Много дълго мълча, Чарли. Положително в главата ти нещо се мъти.

Доктор Чарли Бейкуел, главен подводен геолог в НЮМА, извади късче дъвка от устата си и прилежно го загърна в хартийка, преди да го хвърли в кошчето за боклук. Той кимна към образа на доктор Еймс на холографа и рече:

— Както разбирам, доктор Еймс, звуковата енергия сама по себе си не може да разруши човешката тъкан, но подсилена от резонанса, идващ от скалната кухина, която е подложена на удари от акустичното минно съоръжение, честотата й се намалява дотолкова, че тя може да се разпространява на големи разстояния. Когато обаче се пренатрупа в един-единствен район на океана, звукът се увеличава до степен, която може да засегне човешката тъкан.

— По същество вие сте прав — призна Еймс.

— Тогава, като насочите отражението на застъпващите се конвергентни зони обратно през океана, няма ли част от енергията да се отрази от остров Гладиатор?

— Съвсем правилно — кимна Еймс. — Докато силата на енергията атакува подводната част на острова, без да излезе на повърхността, и се пръсне в различни посоки, вероятността от масови фатални поражения застрашително нараства.

— Безпокои ме моментът на сблъсъка в острова — продължи разговорливо Бейкуел. — Аз прегледах геологическите проучвания на остров Гладиатор, извършени от геолози, работили за „Дорсет Консолидейтид Майнинг“ преди близо петдесет години. Вулканите в другия край на острова не са угаснали, а са спящи. От седемстотин години са спящи. Няма човек, който да е присъствал на последното им изригване, но научните анализи на вкаменената лава сочат, че то е станало някъде в средата на дванайсети век. Последвалите години бележат редуващи се периоди на пасивност и слаби сеизмични дислокации.

— Какво имаш предвид, Чарли? — попита го Сандекър.

— Имам предвид, адмирале, че ако огромна сила на акустична енергия се блъсне в основата на остров Гладиатор, това може да предизвика сеизмично бедствие.

— Искаш да кажеш изригване? — обади се Гън.

Бейкуел само кимна.

— Според твоята преценка има ли изгледи това да се случи? — поиска да узнае Сандекър.

— Няма начин да бъде предвидена с абсолютна точност степента на сеизмичната или на вулканичната дейност, но познавам висококвалифицирани геолози, които могат да ви дадат отговор в съотношение едно към пет.

— С други думи, от пет възможни изригвания едно е сигурно — обади се Еймс, чийто образ от холографа бе обърнат към Сандекър. — Опасявам се, адмирале, че теорията на доктор Бейкуел подлага проекта ни на неприемлив риск.

Сандекър нито за миг не се поколеба с отговора си.

— Съжалявам, доктор Еймс, но животът на повече от милион жители на Хонолулу, наред с десетки хиляди туристи и военен персонал в базите край Оаху, имат предимство пред 650 рудокопача.

— А не можем ли да предупредим управата на „Дорсет Консолидейтид“ да евакуира живущите на острова? — попита Йегър.

— Трябва да опитаме — отвърна твърдо Сандекър. — Но, познавайки Артър Дорсет, сигурен съм — той просто ще свие рамене и ще отхвърли всяко предупреждение като празна заплаха.

— А защо да не отклоним акустичната енергия към друго място? — предложи Бейкуел.

По лицето на Еймс се изписа съмнение.

— Отклони ли се веднъж силата от първоначалния си път, вие поемате риска тя да запази цялата си енергия и да порази Йокохама, Шанхай, Манила, Сидни, Окланд или някой друг гъсто населен крайбрежен град.

За кратко настъпи тишина и всички в заседателната зала извърнаха лица към Сандекър, включително Еймс, който седеше зад бюро на три хиляди и двеста километра на запад. Замислен, Сандекър премяташе между пръстите си незапалена пура. Онова, което повечето от присъстващите не знаеха, беше, че умът му не бе съсредоточен върху евентуалното разрушаване на остров Гладиатор. Мислите му, тъжни и в същото време гневни, бяха насочени към най-добрите му приятели, които Артър Дорсет бе изоставил в бурно море. Накрая омразата надделя над всеки човешки фактор.

Той вдигна поглед към образа на Санфорд Еймс.

— Докторе, направете изчисленията си за насочване на отражателя към остров Гладиатор. Ако ние не спрем „Дорсет Консолидейтид“, и то във възможно най-кратък срок, никой друг няма да ги спре.