Клайв Къслър
Ударна вълна (54)

52.

Двамата мъже и жената бяха залегнали сред група храсти встрани от големия сводест проход в средата на високата стена от вкаменена лава, ограждаща цялото имение на Дорсет. Оттатък прохода тухлена алея за коли заобикаляше просторна, добре поддържана морава и минаваше през огромен порткошер — висока постройка, издадена от лицевата страна на къщата като солиден навес за слизащите и качващите се от колите хора. Цялата алея за коли и къщата бяха осветени от ярки лампи, разположени стратегически по озеленените площи. Влизането се преграждаше от масивен железен портал, който сякаш бе свален от средновековен замък. В самия проход, чиито стени бяха дебели близо пет метра, имаше малко помещение за пазачите.

— Може ли да се влезе по друг път? — тихо попита Пит.

— Единствено през сводестия проход се влиза и излиза — отвърна шепнешком Мейв.

— Няма ли някаква дренажна тръба или малка долчинка, минаваща под стената?

— Повярвай ми, като момиче, всеки път когато опитвах да избягам от баща ми, винаги се натъквах на проход, изведен от зелените площи.

— А детектори има ли?

— По горното протежение на стената има лазерни лъчи с инфрачервени сензори с топлинно втвърдяване, монтирани на различно разстояние един от друг по зелените площи. Всяко нещо, по-голямо от котка, задейства аларма, свързана с помещението на пазачите. Телевизионните камери автоматически се включват и насочват обективите си към нашественика.

— Колко души са пазачите?

— Нощно време двама, а през деня четирима.

— А има ли кучета?

Мейв поклати глава.

— Не, татко мрази животните. Никога няма да му простя, когато стъпка една малка птичка със счупено крило, която се опитвах да излекувам.

— Очевидно, старият Арт си е създал славата на варварин и жесток човек — вметна Джордино. — Да не би да си пада и по канибализма?

— Той е способен на всичко, както вече сами се убедихте — рече Мейв.

Пит оглеждаше замислен портала и внимателно преценяваше видимата дейност на пазачите. Изглежда им беше достатъчно да стоят в помещението и да наблюдават охранителните системи. Накрая той се изправи на крака, раздърпа униформата си и се обърна към Джордино.

— Ще се опитам да вляза чрез блъфиране. Вие стойте спокойно, докато отворя портала.

Той метна карабината през рамо и извади войнишкия си нож от джоба. Разгъна малкото острие, поряза палеца си и след като изстиска малко кръв, я размаза по лицето си. Когато стигна до портала, падна на колене и хвана решетките с две ръце. После започна да стене тихо, сякаш от болка.

— Помогнете ми! Имам нужда от помощ!

От вратата се подаде лице и се скри обратно. След секунди и двамата пазачи излязоха тичешком от охранителния пункт и отвориха портала. Пит се свлече в протегнатите им ръце.

— Какво се е случило? — попита единият пазач. — Кой те подреди така?

— Група китайци се измъкнаха през тунела от лагера. Идвах насам по пътя от дока, когато те ме нападнаха отзад. Мисля, че убих двама, преди да се откопча.

— Трябва веднага да уведомим главния лагер на охранителите — измънка другият пазач.

— Първо ми помогнете да вляза — изстена Пит. — Мисля, че ми пукнаха черепа.

Пазачите изправиха Пит на крака и сложиха ръцете му на раменете си. Къде с носене, къде с влачене те го вкараха в будката. Пит бавно започна да свива ръцете си навътре, докато намести вратовете на пазачите в свивката на лактите си. Когато те се притиснаха един в друг, за да минат през вратата, той рязко отскочи назад, заклещи здраво вратовете на двамата мъже и напрегна цялата сила на бицепсите и мускулите на раменете си. Звукът от сблъсъка на двете голи глави отекна тъпо. Мъжете се строполиха на пода, където най-малко два часа щяха да лежат в безсъзнание.

Пазейки се от детекторите, Джордино и Мейв забързаха към отворения портал и влязоха в охранителния пункт при Пит. Джордино вдигна пазачите така, сякаш бяха сламени плашила и ги настани на столовете край една маса, обърната към редица от видеомонитори.

— Който и да мине оттук, ще помисли, че са заспали по време на филма.

С бърз поглед Пит обходи охранителната система и изключи алармите, а Джордино завърза пазачите със собствените им връзки и колани. После Пит се обърна към Мейв.

— Къде е квартирата на Фергюсън?

— В една малка горичка зад семейната къща има две къщи за гости. Той е настанен в едната от тях.

— Сигурно не знаеш в коя точно, нали?

Тя сви рамене.

— Откакто избягах в Мелбърн да следвам, сега за първи път се връщам на острова. Ако не греша, той живее в по-близката до семейната къща.

Те тръгнаха по алеята за коли с твърда, равномерна крачка. Бяха доста изнемощели от принудителната диета и трудностите през последните седмици, за да имат сили да тичат. Най-сетне стигнаха до дома, който според предположенията на Мейв бе обитаван от Джак Фергюсън, надзирателя на Дорсетовите мини на остров Гладиатор.

Небето на изток започна да просветлява, когато те стигнаха до предната врата. Търсенето отнема доста време. С настъпването на зората тяхното присъствие положително щеше да бъде разкрито. Те трябваше да действат бързо, ако искаха да намерят момченцата, да стигнат до яхтата и да избягат с частния вертолет на Артър Дорсет, преди мракът да се е вдигнал.

Този път нямаше да се прокрадват тихомълком, нямаше да стъпват безшумно в къщата. Пит тръгна към предната врата, разби я с ритник и влезе вътре. Бързо обхождане с лъча на фенерчето, което бе взел от патрулиращите на скалата, му даде отговор на всичко, което му бе нужно да знае. Фергюсън живееше точно тук. На писалището имаше куп писма, адресирани до него, и един настолен календар. В гардероба висяха грижливо изгладени мъжки панталони и сака.

— В къщата няма никой — съобщи Пит. — Джак Фергюсън е заминал. Не видях никакви куфари, а половината от закачалките в гардероба са празни.

— Но той трябва да е тук — настоя Мейв, напълно объркана.

— Според датите, отбелязани в календара му, Фергюсън е на обиколка в други мини на баща ти.

Тя огледа празната стая с нарастващо отчаяние.

— Децата ми ги няма. Много закъсняхме. О, боже, много закъсняхме. Те са мъртви.

Пит обгърна с ръка раменете й.

— Те са толкова живи, колкото и ние.

— Но Джон Мърчант…

Джордино застана на вратата.

— Не вярвай на човек с малки светещи очи.

— Няма смисъл да си губим времето тук — рече Пит, избутвайки Джордино. — Момчетата са в семейната къща, където всъщност винаги са били.

— Ти не си могъл да знаеш, че Мърчант лъже — предизвика го Мейв.

Той се усмихна.

— О, но Мърчант не излъга. Ти сама каза, че децата живеят при Джак Фергюсън в къщата за гости, а Мърчант просто се съгласи с теб. Той реши, че сме наивници и ще се хванем. Е, май че се хванахме, ама само за секунда.

— Ти си знаел?

— То се подразбира, че баща ти не би се отнасял лошо със синовете ти. Може да заплашва, но бас ловя, че те са изолирани в моминската ти стая, където си играят, отрупани с играчки, с благоволението на дядо им.

Мейв го погледна в недоумение.

— И не ги е насилвал да работят в мините?

— Вероятно не. Той е упражнявал натиск върху майчините ти инстинкти, за да те накара да си мислиш, че децата ти страдат, та да страдаш и ти. Мръсникът е искал да посрещнеш смъртта си с мисълта, че той ще пороби близнаците, ще ги предаде в ръцете на един садистичен надзирател и ще ги използва до края на живота им. Погледни фактите — Будика и Дирдри са бездетни, следователно твоите момчета са единствените му наследници. Правил си е сметката, че отстранявайки те от пътя си, той ще може да ги възпита и моделира по свой образ и подобие. В твоите очи това е съдба, по-лоша от смъртта.

Мейв изгледа продължително Пит, изразът й на неверие се замени с проумяване, после тя потрепери.

— Такава ли глупачка съм била?

— Чудесно заглавие на песен — вметна Джордино. — Не обичам да помрачавам добрите вести, но този път не мога да не ви обърна внимание, че хората в къщата се разшаваха. — Той посочи прозорците на семейната къща, които светнаха.

— Баща ми винаги става призори — каза Мейв. — И на нас не ни разрешаваше да се излежаваме след изгрев-слънце.

— Какво ли не бих дал да седна с тях на закуска — изстена Джордино.

— Нека да не звуча като ехокамера — намеси се Пит, — но трябва по някакъв начин да влезем в къщата, без да раздразним обитателите.

— Всичките й стаи имат излаз към вътрешни веранди, с изключение на една. Кабинетът на татко има странична врата, която води към скуошкорта.

— Какво е това скуошкорт? — попита Джордино.

— Корт, на който се играе скуош — поясни Пит, после се обърна към Мейв. — Къде се намира моминската ти стая?

— Оттатък градината, покрай басейна, в източното крило, втората врата вдясно.

— Тогава натам. Вие двамата тръгвате за момчетата.

— А ти какво ще правиш?

— Аз ли? Ще използвам телефона на баща ти и ще му увелича сметката с един междуградски разговор.