Клайв Къслър
Ударна вълна (19)

17.

Докато Пит пътуваше със самолет до Отава, Канада, Джордино му се обади по телефона на борда и му разказа накратко за загадъчната яхта.

— И няма никакви съмнения? — попита Пит.

— В моите справки, не — отговори Джордино. — Напълно сигурно е, че яхтата, отпрашила покрай мястото на смъртта, принадлежи на семейство Дорсет.

— Играта загрубява.

— Сигурно ще ти е любопитно да научиш, че адмиралът е отправил молба към военновъздушните сили да проведат спътниково претърсване на централния и източния пояси на Тихия океан. Те открили и проследили яхтата. Тя направила кратък престой край Хаваите, после продължила към целта на твоето пътуване.

— Към остров Кунгхит? Значи ще мога с един куршум да убия два заека.

— Днес преливаш от трогателни клишета.

— Как изглежда яхтата?

— Не прилича на нито една яхта, която си виждал досега. Конструкцията й е точно от космическата ера.

— Тогава ще си отварям широко очите — обеща Пит.

— Знам, че говоря на вятъра — продължи безпардонно Джордино, — но те съветвам да не си търсиш белята.

— Ще ти телеграфирам, ако ми потрябват пари — каза през смях Пит и затвори телефона, изпълнен с признателност, че има такъв грижовен приятел като Албърт Касиус Джордино.

След като самолетът кацна, Пит взе кола под наем и пое по моста над река Ридо към Отава, канадския столичен град. Беше по-студено, отколкото в хладилник, а пейзажът изглеждаше грозен и гол, без листа по дърветата. Единственият цветен рай, който се подаваше изпод дебела снежна покривка, застлала земята, бяха пръснатите тук-там групи зелени борове. Той хвърли поглед през железния парапет. Реката под него, която се вливаше в река Отава, а оттам — във величествения залив Сейнт Лорънс, течеше под ледена кора. Невероятно красива страна е Канада, помисли си Пит, но лютите й зими би трябвало да бъдат пратени далеч на север, за да не се върнат никога.

Докато минаваше по моста над река Отава към малкото градче Хъл, той погледна картата на градчето и запомни улиците, водещи към група стъпаловидни сгради, в които се помещаваха няколко правителствени служби. Онази, която търсеше, беше на „Канадска околна среда“ — комитет към правителството, който съответстваше на американската агенция за защита на околната среда във Вашингтон.

На пропуска пазачът го упъти и го пусна да мине. Пит остави колата на паркинга за посетители и влезе в сградата. След бърз поглед към указателното табло за видовете служби той се качи в асансьора и пое нагоре към кабинетите на „Канадска околна среда“.

В приемната жена, наближаваща пенсионна възраст, вдигна поглед и се усмихна насила.

— Мога ли да ви помогна?

— Казвам се Пит. Имам среща с господин Едуард Поузи.

— Един момент. — Жената набра телефонен номер, съобщи за Пит и му кимна. — Моля, тръгнете по коридора до вратата в дъното.

Пит й благодари и последва указанията й. На вратата го посрещна миловидна червенокоса секретарка и го въведе в кабинета на Поузи.

Нисък мъж с очила и брада стана от стола, наведе се над бюрото си и стисна протегнатата ръка на Пит.

— Радвам се да те видя отново, Дърк. Колко време мина от последния път?

— Единайсет години, беше през пролетта на 1989 година.

— Да, проектът „Летящата бомба“. Срещнахме се на конференцията, на която изнесе доклад за твоето откриване на нефтено находище край Бафинова земя.

— Искам една услуга, Ед.

Поузи му посочи с брадичка стол.

— Сядай де, сядай. Какво точно мога да направя за теб?

— Искам твоето разрешение да разследвам минните дейности, които се извършват на остров Кунгхит.

— Да не би да говориш за операциите на „Дорсет Консолидейтид“?

— За същите — кимна Пит. — НЮМА има причина да смята, че технологията им на изкопните работи причинява разрушително действие върху морския свят чак до Антарктида.

Поузи го погледна замислен.

— Това свързано ли е с австралийския екскурзионен кораб и мъртвите му пътници?

— Засега всяка връзка е чисто съвпадение на обстоятелствата.

— Но имате някакви подозрения, нали? — попита Поузи.

— Да, имаме.

— Трябва да се обърнеш към „Канадски природни богатства“.

— Не мисля така. Ако правителството ви експлоатира каквито и да са рудници, то ще е необходим закон, одобрен от Парламента, разрешаващ разследване върху територия, която е законно дадена под наем на рудодобивна компания. Но дори и тогава Артър Дорсет няма да допусне подобно нещо, тъй като притежава огромна власт.

— Както изглежда, пълзиш в тръба без изход — отбеляза Поузи.

— Има изход — възрази Пит с усмивка, — ако ми съдействаш.

— Не мога да те упълномощя да душиш около диамантената мина на Дорсет, особено ако нямаш твърдо доказателство за непозволено увреждане на околната среда.

— Възможно е, но би могъл да ме наемеш да проуча размножителните навици на онзи вид сьомга, чийто нос е като карфиол.

— Размножителният период вече свършва. Освен това никога не съм чувал за сьомга с нос като карфиол.

— Нито пък аз.

— Не можеш да измамиш охраната на мината. Дорсет наема най-добрите професионалисти — английски бивши командоси и ветерани от американските специални части.

— Не е нужно да прескачам оградата на минната собственост — уточни Пит. — Мога да открия всичко, което ми е необходимо, чрез уреди, докато плавам покрай заливите на остров Кунгхит.

— С изследователски кораб?

— Имах предвид кану с местни цветове и всичко друго.

— Откажи се от кануто. Водите край Кунгхит са коварни. Вълните нахлуват от Тихия океан и нямаш представа с каква сила се разбиват в скалистите брегове.

— Искаш да кажеш, че не е безопасно.

— Ако се пребориш с морето — рече сериозно Поузи, — то с отряда от наемните убийци на Дорсет няма да ти се размине.

— В такъв случай ще използвам по-голяма лодка и ще нося харпун — заяви цинично Пит.

— Защо просто не отидеш до въпросния обект с група добронамерени инженери от „Канадска околна среда“ да изследвате кафявите морски водорасли край остров Кунгхит. Ти ще проучиш всяко възможно увреждане на водораслите от химикали, вливащи се в морето от минните операции. Как ти звучи това?

— Благодаря ти — отвърна искрено Пит. — И каква сума ще получа за това?

Поузи разбра шегата.

— Съжалявам, но не си предвиден в бюджета. Но мога да те склоня да те почерпя един хамбургер в най-близката закусвалня.

— Дадено.

— Още нещо. Сам ли ще бъдеш?

— Един е по-малко подозрителен от двама.

— Но не и в този случай — заяви непоколебимо Поузи. — Най-сериозно те съветвам да вземеш за водач някой от местните индианци. Това ще придаде повече официалност на задачата ти. „Канадска околна среда“ работи в тясна връзка с местните племена, за да предотвратява замърсявания и да опазва залесените площи. Един изследовател и местен рибар, работещи върху проект, възложен от правителството, ще разсеят всякакви съмнения у охраната на Дорсет.

— Имаш ли предвид някакво име? — попита Пит.

— Мейсън Броудмур. Много находчив човек. Наемал съм го за доста проекти, свързани с опазване на околната среда.

— Какъв е тоя индианец с име Мейсън Броудмур?

— Той е от племето хаида, което живее на островите Куин Шарлот в Британска Колумбия. Повечето от тях от поколения насам приемат английски имена. Отлични рибари са и добре познават водите край остров Кунгхит.

— А Броудмур също ли е рибар?

— Не се счита за такъв, но е много изобретателен.

— В какво отношение?

Поузи замълча, подреди няколко документа върху бюрото си, после погледна някак стеснително Пит.

— Ами Мейсън Броудмур — рече той накрая, — дълбае стълбове с тотеми.