Клайв Къслър
Ударна вълна (22)

20.

Пит и Стоукс бързо съзнаха, че от самото начало се намираха в неизгодно положение. Не им оставаше друг избор, освен да поемат на юг, преди да са направили 180-градусов завой на север към остров Морзби. Военният хеликоптер „Макдонел Дъглас“, управляван от охранителите на Дорсет, направо се издигна вертикално от площадката пред хангара, зави на север и се озова непосредствено зад по-тромавия водосамолет още преди преследваният пилот да превключи на първа скорост. Уредът за въздушната скорост на бийвъра показваше 160 възела, но Стоукс имаше чувството, че лети с безмоторен самолет, докато прелиташе над тесния канал, разделящ двата острова.

— Къде са? — попита той, без да откъсва поглед от покритите с кедрови и борови дървета хълмове право пред него и от водата долу, от която го деляха само стотина метра.

— На половин километър зад опашката ни и все по-бързо ни настигат — отвърна Пит.

— Само един ли е?

— Вероятно са преценили, че да ни свалят, е фасулска работа и са оставили другия у дома.

— Но поради допълнителното му тегло и въздушното съпротивление ние можем да сме на равна нога с него.

— Носите ли някакво оръжие в тази антика? — попита Пит.

— Правилата не позволяват.

— Жалко, че не сте скрил някоя пушка в един от поплавъците.

— За разлика от американските умиротворители, които мислят само каква бойна техника да носят, ние не изгаряме от желание да размахваме оръжие тук и там, освен ако не се създаде опасно за живота положение.

— А как ще наречете тази каша?

— Непредвидено затруднение — отвърна непоколебимо Стоукс.

— В такъв случай разполагаме само с деветмилиметровия автоматичен пистолет, който откраднах, срещу две тежки картечници — рече примирен Пит. — Знаете ли, преди няколко години потопих един вертолет, като метнах в перките на витлото му една спасителна дъска.

Стоукс се обърна да погледне Пит — не можеше да повярва на невероятното му спокойствие.

— Съжалявам, но като изключим двете спасителни жилетки, товарният отсек е празен.

— Те кръжат от дясната ни страна, готвейки се за точен изстрел. Когато ви кажа, спуснете задкрилката и намалете подаването на газ.

— Няма да мога да се издигна, ако намаля скоростта на тази височина.

— Рязкото снижаване във върхарите на дърветата може да причини възпламеняване.

— Никога не съм мислил за това по този начин — каза мрачно Стоукс.

Пит наблюдаваше напрегнато как синьо-черният вертолет се изравни успоредно на водосамолета и като че ли увисна в това положение като сокол, зърнал гълъб. Беше толкова близо, че Пит успя да види израза по лицата на пилота и втория пилот. И двамата се усмихваха. Пит отвори страничния си прозорец и вдигна автоматичния пистолет до под рамката, за да не се вижда.

— И да не пратят предупреждение по радиото! — не можеше да повярва Стоукс. — Нито да поискат да се върнем в мината?!

— Тия момчета не си поплюват. Но няма да посмеят да убият моторизиран полицай, ако не получат заповед от някой високопоставен служител в „Дорсет Консолидейтид“.

— Не мога да повярвам, че очакват да им се размине.

— Със сигурност поне ще се опитат — каза тихо Пит, без да сваля очи от артилериста. — Бъдете готов. — Не беше оптимист. Единственото им предимство, ако изобщо можеше да се нарече предимство, беше, че бойният вертолет 530 МД беше пригоден повече за нападение по суша, отколкото за изцяло въздушна битка.

Стоукс притисна между коленете си щурвала, обгърна с едната си ръка лостовете за задкрилките, а с другата хвана лоста за ръчната газ. Зачуди се в себе си защо се доверяваше толкова много на човек, когото познаваше от по-малко от два часа.

Отговорът беше лесен. През всичките си години служба в моторизираната полиция, бе виждал малцина, които успяваха да държат под абсолютен контрол безнадеждно на вид положение.

— Сега! — извика Пит и на един дъх вдигна и даде изстрели с автоматичния пистолет.

Стоукс натисна докрай лостовете на задкрилките и избута дросела. Останал без мощност на двигателя и срещнал съпротивата на вятъра в огромните поплавъци, старият бийвър рязко забави ход, сякаш бе навлязъл в облак от лепило.

Почти в същия миг Стоукс чу скорострелното чаткане на автоматична карабина и думкането на куршумите в едното крило. Чу също и острия пукот от пистолета на Пит. Това не е битка, помисли си той, докато трескаво подмяташе почти спрелия поради загубата на скорост самолет във въздуха, това е все едно един защитник да се изправи сам пред отбранителната линия на футболния отбор на „Феникс Кардинал“. После изведнъж, по необясними причини, стрелбата спря. Носът на летателната му машина се пускаше надолу и той отново избута лоста за ръчната газ напред, за да възстанови до известна степен управлението.

Докато връщаше хоризонталното положение на самолета и набираше скорост, Стоукс хвърли крадешком поглед встрани. Вертолетът бе променил посоката си. Вторият пилот се бе свлякъл настрани на седалката си зад няколко дупки от куршуми в издутия пластмасов прозорец на пилотската кабина. Онова, което го изненада още повече, беше изразът на лицето на Пит — израз на дълбоко разочарование.

— По дяволите! — изропта Пит. — Изпуснах го!

— Какво сте изпуснали? Улучихте втория пилот.

Ядосан на себе си, Пит го погледна.

— Прицелвах се в блока на носещото витло.

— Много точно разчетохте времето — поздрави го Стоукс. — Как избрахте момента, в който да ми дадете знак и да почнете да стреляте?

— Когато видях, че пилотът престана да се усмихва.

Стоукс го остави на мира. Още не се бяха измъкнали от бурята.

До селото на Броудмур оставаха цели трийсет километра.

— Приближават се за нова атака — съобщи Пит.

— Излишно е да повтаряме същата хитрост.

— Съгласен съм — кимна Пит. — Пилотът ще я очаква. Този път хванете отново щурвала и направете имелман.

— Какво е това имелман?

— Не знаете ли? Откога летите, за бога?

— Горе-долу от двайсет и един часа.

— О, и таз хубава! — изпъшка Пит. — Издигнете се с половин лупинг нагоре, после извършете единично преобръщане през крилото, за да продължите в обратна посока.

— Не съм сигурен, че съм в състояние да го направя.

— Моторизираната полиция не разполага ли с добре обучени професионални пилоти?

— Не и за подобни задачи — отвърна със сподавен глас Стоукс. — Мислите ли, че този път ще успеете да улучите някоя съществена част на вертолета?

— Само ако извадя удивителен късмет — отвърна Пит. — Останаха ми три патрона.

От страна на пилота на бойния вертолет нямаше никакво колебание. Той зави под ъгъл за директна атака отгоре и отстрани на набелязаната си безпомощна жертва. Добре премислена атака, която предоставяше малко място за Стоукс да маневрира.

— Сега! — изкрещя Пит. — Забийте нос надолу, за да наберете скорост и веднага след това дайте нагоре, за да извършите лупинга.

Неопитността на Стоукс го накара да се поколебае. Той едва бе завършил лупинга, за да се приготви за единичното преобръщане през крило, когато 7.62-милиметровите куршуми започнаха да се забиват в тънкия алуминиев кожух на водосамолета. Няколко куршума пръснаха предното стъкло на хиляди парченца и се изсипаха върху командното табло. Пилотът на вертолета смени прицела си и след пилотската кабина започна да обстрелва фюзелажа. Това беше грешка, благодарение на която бийвърът се задържа във въздуха. Онзи можеше направо да взриви двигателя.

Пит изстреля последните си три куршума и започна да се мята напред-назад, за да стане колкото се може по-малка мишена — действие, равносилно на пълна илюзия.

Забележителното беше, че Стоукс успя да извърши имелман — късно, за да е по-сигурен, но сега бийвърът се отдалечаваше пред хеликоптера, преди пилотът му да завърти машината си на 180 градуса. Пит се смая и недоверчиво поклати глава, после огледа тялото си за рани. Освен няколко драскотини по лицето от люспите, отхвръкнали от разбитото предно стъкло, той беше невредим. Бийвърът летеше в хоризонтално положение и звездообразният двигател продължаваше да боботи равномерно на пълни обороти. Двигателят беше единствената част на водосамолета, която не бе направена на решето от куршумите. Пит изгледа проницателно Стоукс.

— Добре ли сте?

Стоукс се обърна бавно и впери замъглен поглед в Пит.

— Мисля, че тия гадове вече ме лишиха от пенсия — смотолеви той. Закашля се и след малко устните му се обагриха с кръв, която потече по брадичката му и закапа върху гърдите му. После той изведнъж се свлече напред, доколкото позволяваше раменния му предпазен колан, и припадна.

Пит хвана щурвала на втория пилот и мигом завъртя водосамолета на пълни 180 градуса, докато го върна обратно на курса към селището на Мейсън Броудмур. Резкият завой завари пилота на вертолета неподготвен и дъждът от куршуми се изсипа в празното пространство зад опашката на водосамолета.

Пит избърса струйката кръв, потекла към едното му око, и направи оглед на летателния апарат. В по-голямата си част той бе осеян с над сто дупки, но командните системи и повърхности не бяха засегнати, а големият двигател 450 Уосп продължаваше да работи неуморно с всичките си цилиндри.

Ами сега какво да прави?

Първият план, който му мина през ума, беше да се опита да блъсне вертолета. Старата установена практика — разчиствай си пътя, помисли си Пит. Но дотук се свеждаха нещата — само да опита. Военният хеликоптер беше много по-пъргав във въздуха от тромавия бийвър с масивните си понтони. Пит имаше шанс толкова, колкото една кобра срещу мангуста — битка, която мангустата никога не губеше срещу по-бавноподвижната кобра. Само ако се изправеше пред гърмяща змия, мангустата можеше да бъде победена. Налудничавата мисъл, хрумнала в съзнанието на Пит, се превърна в божествено вдъхновение, когато той забеляза нисък скалист хребет на около километър малко вдясно пред него.

Към скалите водеше път между горичка от високи ели. Той се гмурна между короните на дърветата, а върховете на крилата на самолета бръснаха игличките на най-горните клони. Всеки страничен наблюдател би помислил, че това е отчаяна постъпка, породена от самоубийствена лудост. Маневрата заблуди пилота на вертолета, който прекрати третата си атака и последва водосамолета на разстояние малко над него, с намерение да наблюдава неизбежната, както изглеждаше, катастрофа.

Пит, който бе пуснал докрай притока на гориво, за да не спре, държеше щурвала с две ръце и не откъсваше поглед от стената от скали, която се издигаше застрашително пред него. Въздушната струя биеше през счупеното предно стъкло и той трябваше да извръща глава ту на една, ту на друга страна, за да вижда. За щастие вихърът издуха капещата кръв и бликналите сълзи от присвитите му очи.

Той продължаваше да лети между дърветата. Не биваше да прави никаква погрешна преценка, никаква погрешна стъпка. Трябваше да извърши правилното движение точно навреме, в определения момент. Една десета от секундата забавяне или избързване и в единия, и в другия случай щеше да доведе до сигурна смърт. Скалите се приближаваха стремглаво към самолета, сякаш някой ги тласкаше отзад. Пит вече ги виждаше съвсем ясно — назъбени скални блокове в сиво и кафяво, с черни жилки. Нямаше нужда да поглежда стрелката на висотомера, сочеща нулата, нито стрелката на тахометъра, трепкаща далеч над червената резка. Старчето летеше към гибелта си с пълна скорост.

— Вече съм ниско! — извика Пит във вятъра, нахлуващ през счупените стъкла. — На два метра височина!

Малко време му оставаше да уравновеси машината, преди скалите да връхлетят върху него. Дръпна щурвала с точно премерено движение, толкова, колкото да издигне носа на самолета и колкото върховете на витлото да префучат над скалистата верига само на сантиметри от гребена й. Чу ненадейно хрущене на метал — алуминиевите поплавъци се отъркаха в скалите и се откъснаха от корпуса. Бийвърът се стрелна грациозно във въздуха като реещ се ловен сокол, отвързан от въжето. Освободен от тежестта на обемистите си поплавъци, които останаха да лежат смачкани върху скалите, и с намалено почти наполовина челно съпротивление, старият самолет стана по-маневрен и увеличи въздушната си скорост с още трийсет възела. Той мигом се подчиняваше на командите на Пит и пореше въздуха, набирайки височина, без следа от мудност.

Сега, помисли си той, и по устните му се изписа сатанинска усмивка, ще ти покажа какво е имелман. Той отхвърли самолета до половин лупинг, после го преобърна веднъж през крилото, поддържайки прав курс към вертолета.

— Напиши си завещанието, сукалче! — изкрещя той, но думите му бяха погълнати от силната въздушна струя и от грохота на отработените газове от двигателя. — Идва Червеният барон.

Пилотът на хеликоптера разбра твърде късно намеренията на Пит. Вече нямаше нито къде да се отдръпне, нито къде да се скрие. Последното нещо, което очакваше, беше удар от разнебитен стар водосамолет. Но ето че таратайката се приближаваше по линията на сблъсъка с почти двеста възела. Пилотът не вярваше, че е възможно да фучи към него с такава скорост. Той предприе няколко резки маневри, но пилотът на водосамолета предвиди действията му и продължи да настъпва. Тогава онзи измести носа на вертолета под ъгъл спрямо противника си в безумен опит да разпердушини надупчения бийвър в небето преди неизбежния му погром.

Пит видя, че вертолетът се насочи право напред, видя святкането от оръдията в отсеците, чу как снарядите се забиват в големия звездообразен двигател. Изведнъж изпод обтекателя бликна гориво и потече по изпускателните тръби, причинявайки гъста диря от син пушек зад самолета. Пит вдигна ръка, за да предпази очите си от горещото гориво, което плисна в лицето му с щипеща от въздушната струя болка.

Гледката, която застина в съзнанието му микросекунда преди сблъсъка, беше изразът на мрачно одобрение, изписано по лицето на пилота на вертолета.

Витлото и двигателят на водосамолета се врязаха под прав ъгъл във вертолета, точно зад пилотската кабина, и предизвикаха взрив от метал и отломки, който отсече надлъжника на опашното витло. Лишено от въртящия си баланс, основното тяло на вертолета бе подето от силен страничен дрейф. То се завъртя бясно около оста си няколко пъти, после взе да пада като камък към земята на петстотин метра под него. За разлика от катастрофите, подсилени със специални ефекти във филмите, машината не избухна веднага в пламъци, след като се нагъна като неузнаваема маса от пушещи останки. Изминаха близо две минути, когато сред развалината започнаха да мъждукат пламъчета и лумналата ослепителна огнена завеса да я обгърне напълно.

Парчета от строшеното витло на бийвъра изхвърчаха към небето като въртящи се огнени колела. Обтекателят като че ли щеше да пръсне двигателя и запърха като ранена птица сред дърветата. Двигателят замлъкна и спря да работи тъй внезапно, сякаш Пит го бе изключил. Той избърса горивото от очите си и единственото, което видя над оголените цилиндрови глави, беше килим от върхари. Скоростта на бийвъра намаля и той увисна във въздуха точно когато Пит стегна колана си и се приготви за падането. Уредите за управление продължаваха да работят и той се опита да насочи самолета към клоните на дърветата.

Почти успя. Но външният ръб на дясното крило се удари в един червен кедър, висок седемдесет метра, което рязко завъртя самолета на деветдесет градуса. Вече напълно без контрол и мъртъв в късчето небе, което му бе останало, самолетът заби нос в една гъста маса от клони. Лявото крило се заплете в друг висок кедър и се откъсна. Върху червения самолет се посипаха зелени борови иглички и го закриха от поглед от въздуха. Пред разбития водосамолет се издигаше стволът на ела, широк половин метър. Валът на витлото се блъсна в дървото пред него и го прониза право в средата. Двигателят изскочи от сглобките си, когато горната половина на дървото падна върху килнатия самолет и изби опашната част. Онова, което бе останало от осакатения самолет, заора влажната наторена горска почва, докато накрая напълно спря.

В продължение на няколко минути земята под дърветата притихна като в гробище. Пит седеше на мястото си, прекалено зашеметен, за да помръдне. Гледаше замаян през отвора, който доскоро представляваше предното стъкло. За първи път забеляза, че целият двигател липсва и неопределено се запита къде ли може да бъде. Съзнанието му започна най-сетне да се избистря и той се надигна и огледа Стоукс.

Полицаят потръпна от пристъп на кашлица, после поклати немощно глава и дойде отчасти в съзнание. Отправи тъп поглед над командното табло към боровите клони, увиснали в пилотската кабина.

— Как се озовахме в гората? — едва чуто попита той.

— Ти спа през цялото време — смънка Пит, докато леко масажираше струпаните си на едно място натъртвания.

Не беше нужно да е учил осем години медицина, за да разбере, че Стоукс положително щеше да умре, ако не постъпеше в болница. Той бързо свали ципа на стария му летателен костюм, разпра ризата и го прегледа за рани. Намери една вляво на гръдния кош под рамото. Дупчицата, почти без кръв, беше толкова малка, че Пит едва я забеляза. Не е от куршум, беше първото му заключение. Внимателно прекара пръст върху нея и напипа остро парче метал. Озадачен, той вдигна поглед към рамката, която бе държала предното стъкло. Беше смачкана до неузнаваемост. Ударът на куршума бе запратил парче от алуминиевата рамка в гърдите на Стоукс, което се бе забило в левия бял дроб. Още сантиметър навътре, и е щяло да засегне и сърцето.

Стоукс изкашля голямо количество кръв и го изплю през зеещия прозорец.

— Странно — промълви той. — Все съм си мислил, че ще получа куршум при преследване по някоя магистрала или в затънтена уличка.

— Де такъв късмет!

— Много ли зле изглежда?

— Имаш парче метал в белия дроб — поясни Пит. — Боли ли те?

— Чувствам повече тупкаща болка, отколкото нещо друго.

Пит сковано се изправи от мястото си и застана зад Стоукс.

— Дръж се, ще те измъкна оттук.

За около десет минути Пит изби с крак смачканата врата, внимателно измъкна инертното тяло на Стоукс навън и грижливо го настани на меката земя. Положи немалко усилия за това и когато седна до полицая, едва си поемаше дъх. Лицето на Стоукс се изпъна неведнъж от болка, но той не издаде никакъв звук, освен тих стон. На път да изпадне в безсъзнание, полицаят затвори очи.

Пит го шляпна, за да не заспи.

— Не загубвай съзнание пред мен, друже. Трябваш ми, за да ми покажеш пътя за селото на Броудмур Мейсън.

Клепките на Стоукс трепнаха, той отвори очи и загледа въпросително Пит, сякаш си спомняше нещо.

— Дорсетовия вертолет — заговори той сред кашлица. — Какво стана с него и негодниците, които стреляха по нас?

Пит се загледа в пушека, който се издигаше над гората и се усмихна.

— Изпекоха се на скара.