Клайв Къслър
Ударна вълна (60)

58.

Този път нямаше и следа от напрежението, което изпълваше парижката заседателна зала по време на предишното съвещание. Сега атмосферата беше спокойна, дори ведра. Събрали се да обсъдят последните сделки от международния си задкулисен бизнес, директорите на многостранния съвет по търговията се държаха по-свойски един към друг.

Когато и последният стол около дългата абаносова маса се зае, председателят изчака тихите разговори да замлъкнат и обяви съвещанието за открито.

— Господа, много неща се случиха от последната ни среща. Тогава ние бяхме изправени пред заплаха, засягаща международните ни операции с диаманти. Сега, благодарение на природна прищявка, ненавременната смърт на Артър Дорсет осуети плана за разбиването на диамантения ни пазар.

— Така му се пада на тоя боклук! — вметна през смях изпълнителният директор на диамантения картел. Той едва ли съзнаваше, че триумфът и въодушевлението, които го изпълваха, се дължи на факта, че надвисналата заплаха бе премахната случайно, без дори да се води някаква битка.

— Ами да! Точно така, пада му се! — извикаха едновременно няколко гласа.

— Радостен съм да ви съобщя — продължи председателят, — че пазарната цена на диамантите се е повишила рязко през последните няколко дни, докато цените на цветните скъпоценни камъни съществено са спаднали.

От другия край на масата заговори сивокосият мъж, принадлежащ към едно от най-богатите семейства в Америка и бивш държавен секретар.

— Какво може да възпре директорите на „Дорсет Майнинг Консолидейтид“ да продължат осъществяването на програмата на Артър за обезценяване на диамантите по цялата му дълга верига от бижутерски магазини?

Белгийският индустриалец от Антверпен махна с ръка, преди да се намеси.

— Артър Дорсет беше мегаломан. Чувството му за величие го караше да пренебрегва другите. Той ръководеше минните си операции и организацията по продажбите без съвет на директори. Артър беше едночленен оркестър. Не вярваше на никого. Като се изключат редките случаи, когато наемаше външни съветници и изстискваше от съответния мъж или жена всяко полезно мнение, преди да ги захвърли на улицата, той оглавяваше напълно сам „Дорсет Консолидейтид“, без никой друг до него.

Собственикът на италианския товарен флот се усмихна и рече:

— Изкушавам се да се изкача на вулканите, които пометоха Артър Дорсет и проклетата му империя, и да излея по бутилка шампанско в кратерите им.

— Хавайците правят абсолютно същото в огнения кратер на Килауеа — обади се американецът.

— Намерили ли са тялото му? — попита японският електронен магнат.

Председателят поклати глава.

— Според австралийските власти той още не бил излязъл от дома си, който се оказал точно на пътя на потока от лава. Тялото му, или онова, което е останало от него, лежи под двайсет метра вулканична пепел и разтопени скали.

— Вярно ли е, че и трите му дъщери са загинали? — Въпросът зададе италианецът.

— Едната загинала заедно с Артър. Другите две били намерени в обгорения корпус на една яхта. Очевидно, са се опитали да избягат от мястото на бедствието. Трябва да добавя, че в цялата тази работа има някаква загадка. Моите източници на информация в австралийското правителство твърдят, че едната от дъщерите му умряла от огнестрелни рани.

— Била е убита?!

— Според слуховете, нанесени са от собствената й ръка.

Шефът на японската електронна империя кимна към директора на диамантения картел.

— Можете ли да ни кажете, сър, сега, след като Артър Дорсет е вече вън от играта, какво бъдеще се очертава за нашия пазар?

Изискано облеченият диамантен специалист от Южна Африка му се усмихна сърдечно.

— По-добро не може да се очаква. Руснаците съвсем не се оказаха онази опасност, която предвиждахме отначало. Опитите им да нахлуят безцеремонно на пазара се провалиха. След като продадоха много от запасите си от необработени камъни на шлифовчици на диаманти в Тел Авив и Антверпен с отбив от цените, но все пак на значително по-високи от тези, които бе замислил Дорсет, те заборчляха. Катаклизмът на руската индустрия докара продукцията им от диаманти до пълен застой.

— Ами Австралия и Канада? — обади се холандецът.

— Мините в Австралия не са толкова богати, колкото се предполагаше, а канадската треска за диаманти напълно премина. Засега не се очертава план за разработване на голяма търговска диамантена мина в Канада.

— Отразяват ли се бурните промени в политическата структура на Южна Африка на вашите операции?

— Ние работим в тясно сътрудничество с Нелсън Мандела още от самото начало на борбата за премахването на апартейда. Мога със сигурност да кажа, че съвсем наскоро ще въведем нова данъчна система, която ще бъде много изгодна за печалбите ни.

Шейхът, представляващ петролния картел, се наклони към масата.

— Всичко това звучи обнадеждаващо, но печалбите ви ще могат ли да ви помогнат да осъществите целта на многостранния съвет за световен икономически ред?

— Бъдете сигурен в това! — отвърна южноафриканецът. — Диамантеният картел ще поеме всички задължения. Търсенето на диаманти в цял свят става все по-голямо, а се очаква нашите печалби да се увеличат през първите десет години на новия век. Няма съмнение, че ще можем да поемем нашия дял от монетарната тежест.

— Благодаря на господина от Южна Африка за уверението му — каза председателят.

— Тогава накъде ще върви „Дорсет Консолидейтид“ оттук нататък? — попита шейхът.

— По закон цялата дейност минава в ръцете на двата внука на Дорсет — поясни председателят.

— На каква възраст са те?

— Още нямат седем години.

— Толкова ли са малки?

— Не знаех, че някоя от дъщерите му е женена — отбеляза индийският предприемач на недвижими имоти.

— Нито една не е женена — уточни с твърд глас председателят. — Мейв Флечър е родила близнаците, без да е минавала под венчило. Бащата произхожда от заможно семейство овцевъди. От моите източници научих, че той е интелигентен и почтен човек. Вече са го определили да поеме опазването и административното ръководство на имотите.

Холандецът погледна през масата към председателя.

— А кой е определен да движи корпоративните сделки от името на децата?

— Едно име, което е много добре познато на всекиго от вас. — Председателят замълча и се усмихна лукаво. — До навършването на пълнолетието на внуците всекидневната работа на „Дорсет Консолидейтид“ и филиалите му ще бъде управлявана от семейството търговци на диаманти Страусър.

— Това е отплата за вас — вметна възрастният американски държавник.

— Какви планове се предвиждат, в случай че диамантеният пазар изпадне в колапс от само себе си? Ние не можем вечно да контролираме цените.

— Аз ще отговоря на този въпрос — взе думата южноафриканецът. — Когато няма да можем повече да държим в наши ръце цените, тогава от естествените камъни, добити чрез скъпи минни операции, ще минем към онези, получени по лабораторен път.

— Сполучливи ли са имитациите? — поинтересува се английският издател.

— Напоследък химическите лаборатории получават култивирани изумруди, рубини и сапфири със същите физически, химически и оптически свойства като тези на камъните, изкопани от земята. Те са толкова съвършени, че дори опитни познавачи на скъпоценни камъни се затрудняват да открият някаква разлика. Същото се отнася и за лабораторно произведените диаманти.

— А ще могат ли да се продават, без да разкриваме тайната? — попита председателят.

— Не е необходимо да се пази тайна. Достатъчно е да убедим обществото, че сами по себе си диамантите не са нищо повече от камъни и тогава култивираните камъни ще бъдат представени и рекламирани като най-практичната покупка. Единствената основна разлика е, че за едните са необходими милиони години, за да се образуват, а за другите — само петдесет часа работа в лаборатория. Да го наречем новата вълна на бъдещето, ако щете.

За момент в залата настъпи пълна тишина — всеки прехвърляше в ума си потенциалните печалби. После председателят се усмихна и кимна.

— Както изглежда, господа, няма значение как ще се люлее махалото — нашите бъдещи печалби са ни осигурени!