Клайв Къслър
Ударна вълна (11)

9.

Пит се преборваше с умората, когато „Айс Хънтър“ изчезна от екрана на локатора и извиси корпус откъм дясната носова част. След като претърси „Полар Куин“ и за други оцелели — което се оказа загубена кауза — той си позволи да подремне малко, а Дирдри остана на пост, в готовност да го събуди, ако възникнеше опасност корабът да налети на някой безобиден траулер, тръгнал на риболов в полярните води. Някои хора се чувстват бодри след кратка дрямка. Но не и Пит. Двайсетте минути в страната на сънищата не бяха достатъчни, за да възстановят тялото и съзнанието му след двайсет и четирите часа стрес и умора. Той се чувстваше по-зле отпреди. Беше вече поостарял, за да скача от вертолет и да се преборва с бурно море, размисли се той. На двайсет години имаше достатъчно сили и можеше с един отскок да прескача високи сгради, а на трийсет — едва ли не само няколко едноетажни къщи. Колко ли време мина оттогава? Имайки предвид отслабналите си мускули и болките в ставите, положително е било преди осемдесет-деветдесет години.

Отдавна работеше за Националната агенция за подводни и морски проучвания и за адмирал Сандекър. Време беше да се прехвърли на друга работа — не толкова изтощителна и с по-кратко работно време. Например да плете шапки от палмови листа на някой таитянски плаж или да се захване с нещо, което стимулира умствената дейност — да стане например амбулантен търговец на противозачатъчни средства. Той отпъди глупавите мисли, породени от умората, и включи автоматичната командна система на „СТОП МАШИНИ“.

След като се свърза по радиото с Демпси на борда на „Айс Хънтър“ и му съобщи, че е изключил двигателите и поиска да изпрати екипаж на туристическия кораб, който да поеме управлението му, Пит вдигна телефонната слушалка и набра номера на Сандекър по сателитната линия, за да му предаде последните сведения за положението.

Телефонистката в главната квартира на НЮМА го свърза със Сандекър по частния му телефон. Макар че ги делеше разстояние една трета от земното кълбо, часовият пояс на местоположението на Пит в Антарктида беше само с един час напред спрямо Вашингтон, където се намираше Сандекър.

— Добър вечер, адмирале.

— Най-после да чуя и теб самия.

— Ужасни неща се случиха.

— Трябваше да науча от втора ръка — от Демпси — как двамата с Джордино сте открили и спасили екскурзионния кораб.

— С удоволствие ще допълня разказа с всички подробности.

— Срещна ли се с „Айс Хънтър“? — Сандекър се скъпеше на поздравленията.

— Да, сър. Капитан Демпси е само на няколкостотин метра от десния ми борд. Изпраща ми лодка със спасителен екип, който да вземе единствения оцелял пътник.

— Колко са жертвите? — попита Сандекър.

— След първоначалното претърсване на кораба открих само петима от екипажа. Според списъка на пътниците в канцеларията на помощник-капитана и списъка на екипажа в каютата на първия офицер имаме двайсет пътника и двама от екипажа, които са все още сред живите, от общо 202 души.

— Значи мъртвите са 180.

— Доколкото мога да смятам, толкова са.

— Тъй като корабът е техен, австралийското правителство предприема мащабно разследване на трагедията. Недалеч на югозапад от твоето местоположение, край залива Дузе, се намира британска изследователска станция с летище. Наредих на капитан Демпси да се придвижи дотам и да свали оцелелите на брега. Собствениците на туристическата линия „Рупърт & Сондърс“ наеха чартърен реактивен самолет на „Куонтас“, за да ги закарат в Сидни.

— А труповете на пътниците и екипажа?

— Те ще бъдат поставени в лед в изследователската станция и ще бъдат върнати в Австралия с военен транспортен самолет. Веднага след това следователите ще предприемат официално разследване на трагедията, а съдебните лекари ще направят аутопсични изследвания на труповете.

— А сега за „Полар Куин“ — рече Пит и запозна подробно адмирала как той и Джордино са открили кораба, който бил на косъм от гибелта си в яростните вълни в подножието на Дяволските острови. Накрая попита: — Какво да правим с него?

— „Рупърт & Сондърс“ също ще изпратят екипаж за него, за да го закара обратно в Аделаида, придружен от група следователи от австралийското правителство, която по пътя до пристанището ще направи цялостен оглед на кораба от комина до кила.

— Би трябвало да изискате подписването на договор за спасителна операция. НЮМА може да спечели най-малко 20 милиона долара за спасяване на кораб от бедствие.

— Независимо дали имаме право, или не, ние няма да вземем нито стотинка, задето спасихме кораба им. — В гласа на Сандекър се долавяше кадифеният тон на задоволството. — Ще спечеля двойно по-голяма сума от услуги и съдействие от страна на австралийското правителство за бъдещи проучвателни проекти във и край техните води.

Кой би твърдял, че адмиралът е изкуфял!

— Николо Макиавели е могъл да взима уроци от вас — въздъхна Пит.

— Сигурно ще ти е любопитно да узнаеш, че мъртвият морски свят в района, където се намира, е оредял. Рибари и кораби за поддръжка на изследователските станции съобщиха, че през последните четирийсет и осем часа не са открили неестествена гибел на нито една риба или млекопитаещо. Убиецът, какъвто и да е той, е продължил по пътя си. Сега започват да идват съобщения, че по бреговете на островите Фиджи са изхвърлени огромни количества риба и необичайно голям брой морски костенурки.

— Струва ми се подозрително, че тая напаст има свой собствен живот.

— Тя не стои на едно място — отвърна със сериозен глас Сандекър. — Опасността е голяма. Ако нашите учени не съумеят да отстранят систематически възможните причини и не посочат виновника час по-скоро, ще станем свидетели на изчезването на морски живот, който дълго няма да се възстанови.

— Поне можем да се утешим, като знаем, че това не е повторение на взривното възпроизвеждане на червения прилив вследствие на химическо замърсяване на реката Нигер.

— Положително не е това, тъй като затворихме онзи опасен и излишен завод в Мали, който беше причината — добави Сандекър. — Мониторите ни, разположени край реката, вече не показват изменена синтетична аминокиселина и кобалт, пораждащи проблема.

— Нашите лабораторни гении имат ли някакви предположения за нашия случай? — попита Пит.

— Тези тук нямат — отвърна Сандекър. — Надяваме се биолозите на борда на „Айс Хънтър“ да са открили нещо.

— И така да е, те ще го запазят в тайна от мен.

— Ти нямаш ли някаква представа по въпроса? — поинтересува се Сандекър. В гласа му се почувства внимателно, почти плахо опипване на почвата. — Нещо пикантно, което да подхвърля на хрътките на медиите. Близо двеста души от тях са се наблъскали във фоайето ни.

В очите на Пит проблесна следа от усмивка. Между двамата съществуваше негласно споразумение да не обсъждат нищо важно по сателитния телефон. Разговорите, минаващи през атмосферата, са не по-малко уязвими от стара колективна телефонна линия. Самото споменаване на медиите означаваше, че Пит трябва да извърти отговора.

— Сигурно им текат лигите да чуят някаква правдива версия, нали?

— Таблоидите вече гърмят за кораб на мъртвите в Антарктическия триъгълник.

— Сериозно ли говорите?

— На драго сърце ще ти изпратя по факса дописките им.

— Опасявам се, че ще ги разочаровам с хипотезите си.

— Искаш ли да ги споделиш с мен?

— Мисля, че става дума за непознат вирус, разнасян от въздушните течения.

— Вирус — повтори Сандекър механически. — Трябва да призная, че не го намирам за особено оригинално.

— Съзнавам, че звучи налудничаво — рече Пит, — почти толкова смислено, колкото да броиш дупките на акустичен таван, когато си седнал на зъболекарския стол.

Дори и да беше озадачен от несвързаните думи на Пит, Сандекър не се издаде. Той просто въздъхна примирено, сякаш беше свикнал да слуша бръщолевения.

— Я по-добре да оставим разследването на учените. Изглежда, те са по-наясно от теб с положението.

— Простете, адмирале, но мислите ми не са в ред.

— Като че ли бродиш в мъгла. Веднага щом Демпси изпрати екипаж на борда, прехвърли се на „Айс Хънтър“ и легни да поспиш.

— Благодаря ви, че проявявате разбиране.

— Просто преценявам положението. Ще разговаряме по-късно.

Чу се прещракване и гласът на адмирал Сандекър изчезна.

 

 

Дирдри Дорсет излезе на крилото на мостика и замаха силно с ръце, когато разпозна стоящата до бордовата ограда на „Айс Хънтър“ Мейв Флечър. Облекчена от мъчителната мисъл, че е единствената жива на кораб, пълен с трупове, тя прихна в странен, безчувствен буен смях и гласът й прокънтя в пространството между двата кораба, когато се провикна:

— Мейв!

Мейв вдигна поглед над водата и огледа палубите на туристическия кораб, за да открие жената, чието име назова. Накрая очите й се заковаха върху фигурата, махаща с ръце от крилото на капитанския мостик. Близо половин минута тя гледаше, онемяла от почуда. После, когато разпозна Дирдри, лицето й доби израз на човек, който върви нощем през гробище и изведнъж усеща потупване по рамото.

— Дирдри? — извика тя смаяна.

— Така ли поздравяваш близък човек, върнал се от мъртвите?

— Ти… тук… жива?!

— О, Мейв, да знаеш само колко се радвам, че и ти си жива.

— Аз също съм изумена, че те виждам — рече Мейв, идвайки бавно на себе си.

— Пострада ли, докато беше на брега? — попита Дирдри, сякаш бе наистина загрижена.

— Леко премръзване, нищо повече. — Мейв посочи с ръка моряците от „Айс Хънтър“, които се спускаха в голяма моторна лодка. — Ще сляза с тях и ще те посрещна на подвижното мостче на кораба.

— Чакам те. — Дирдри се подсмихна и се прибра в кормилната рубка, където Пит говореше по радиото с Демпси. Той й кимна и се усмихна, преди да приключи разговора си.

— Демпси ми каза, че Мейв е тръгнала насам.

Дирдри потвърди с глава и допълни:

— Изненада се, като ме видя.

— Какво щастливо съвпадение две приятелки да се окажат единствените живи от целия екипаж — каза Пит и за първи път забеляза, че Дирдри е висока почти колкото него.

Дирдри сви рамене.

— Едва ли можем да бъдем наречени приятелки.

Той погледна с любопитство кафявите очи, които блестяха от нахлуващите през предния прозорец слънчеви лъчи.

— Да не би да не се понасяте?

— Въпрос на взаимна неприязън, господин Пит — отвърна тя с делови тон. — Видите ли, независимо от различните ни фамилни имена, Мейв Флечър и аз сме сестри.