Клайв Къслър
Ударна вълна (35)

33.

Хирам Йегър плуваше все по-надолу към сините глъбини на морето. Водата препускаше покрай него като размазано петно и му създаваше впечатлението, че лети с реактивен самолет през оцветени облаци. Той се носеше над ръба на привидно бездънни пропасти, спускаше се през долини на обширни планински местности, които се издигаха от черните бездни към блестящата от слънцето водна повърхност. Имаше чувството, че лети в необятно празно въздушно пространство.

Беше неделя и Йегър работеше сам на десетия етаж на безлюдната сграда на НЮМА. След пълни девет часа, през които не бе отделял поглед от екрана на компютъра, той се облегна назад на стола и даде почивка на уморените си очи. Най-накрая бе сложил последната точка на цялостна програма, която сам бе създал, използвайки алгоритми със синтез на изображението, за да покаже триизмерното разпространение на звуковите вълни в морето. Чрез уникална технология на компютърна графика той бе влязъл в свят, в който малцина бяха прониквали. Изчисленията за постигането на компютърно генерираната нагледна представа на звук с голяма сила, който минава през водата, бяха отнели на Йегър и екипа му цяла седмица. Използвайки хардуер със специално предназначение и огромна база от данни за измененията на скоростта на звука във всеки периметър на Тихия океан, те бяха усъвършенствали фотореалистичен модел, който да проследява звуковите лъчи до зоните на конвергенция в Тихия океан.

Подводните изображения се появяваха на екрана в изключително бърза последователност, за да създадат впечатлението за движение във и около действителните триизмерни топографски карти на звуковата скорост, съставени от данни, натрупвани в продължение на повече от трийсет години изследователска дейност. Това беше компютърно изображение, достигнало най-високата художествена стойност.

Той задържа поглед върху поредица от цветни лампички, започващи от жълти, следвани от оранжеви и завършващи с тъмночервени. Мигайки последователно, те му показваха на какво разстояние се намира той от точката, в която щяха да се съберат звуковите лъчи. Отделно цифрово отчитане му даваше съответно географските ширина и дължина. Централната точка на цялостната му картина беше визуалното динамично представяне на зоните на конвергенция. Той дори можеше да програмира изображението така, че да извади наблюдаваната точка над повърхността на водата и да покаже всеки кораб, чиито известни координати са били изчислени да разделят на две определен район на океана в определено време.

Най-близката до дясната му ръка червена лампичка светна и той влезе в програмата, за да изведе изображението от водата и да покаже надводна проекция на точката на конвергенцията. Очакваше да види празни водни хоризонти, но на прожекционния екран се появи изображение, което най-малко си бе представял да види. Той повтори отново цялата последователност, започвайки от четирите точки в океана, представляващи главните мини на „Дорсет Консолидейтид“. Повтори още десет, двайсет, трийсет пъти цялата процедура, за да проследи звуковите лъчи до последното място на срещата им.

Най-накрая, доволен, че не е допуснал никаква грешка, Йегър се облегна изморен на стола и заклати глава.

— О, боже мой! — промълви той. — Боже мой!

 

 

Адмирал Сандекър с мъка си налагаше да не работи в неделя. Хиперработохолик, той всяка сутрин тичаше по десет километра, а след като се наобядваше, правеше по няколко леки упражнения, за да изразходва излишната си енергия. Спеше по четири часа, а работните му дни бяха дълги и изморителни — нещо, което скоро би съсипало повечето мъже. Макар и разведен, с дъщеря, която живееше със съпруга си и трите им деца на другия края на света — в Хонг Конг, той съвсем не беше самотен. По-възрастните самотни жени във Вашингтон гледаха на него като на много изгодна партия и го обсипваха с покани за уединени вечери или за приеми, на които се събираше елитът на обществото. Но колкото и да му беше приятна компанията на жените, неговата любов, неговата страст си оставаше НЮМА. Морската научноизследователска агенция заместваше семейството му. Тя бе създадена от него и бе превърната в гигантска институция, будеща възхищение и почит в цял свят.

Обикновено в неделя той се разхождаше покрай бреговете на река Потомак със стара, двустранно заострена корабна спасителна лодка, ползвана навремето от военновъздушните сили, която впоследствие той бе купил и преустроил. Всеки път когато извърташе кормилото й, за да избегне някой плавей, извитият й нос изтласкваше настрани мътната вода. Малкият осемметров плавателен съд си имаше своя история. Сандекър бе допълвал с данни хронологията й от деня на построяването му през 1936 година в малката корабостроителница в Портсмут, щата Мейн, а после — превозен до Нюпорт Нюз във Вирджиния, където бе натоварен на борда на наскоро спуснатия на вода самолетоносач „Ентърпрайз“. През годините на война и многото битки той бе служил като лична брегова лодка на адмирал Бъл Холси. През 1958 година, след като „Ентърпрайз“ беше бракуван и изваден от употреба, стареещата лодка бе оставена да гние в складовия район на корабостроителницата на Ню Йорк. Тъкмо там я откри Сандекър и купи занемарените й останки. После положи огромни грижи, докато възстанови онази красота, която е притежавала в деня, когато е излязла от корабостроителницата в Мейн.

Заслушан в тихото пухтене на стария четирицилиндров дизелов двигател „Буда“, Сандекър прехвърляше в ума си събитията от последната седмица и обмисляше действията си през идущата. Най-потискащата грижа му беше причиненото от алчността на Артър Дорсет акустично явление, което опустошаваше Тихия океан. Веднага след нея се нареждаше неочакваното отвличане на Пит и Джордино, последвано от изчезването им. Дълбоко го тревожеше мисълта, че нито една от двете беди не бе благословена дори с най-малка улика за намиране на решение.

Членовете на Конгреса, към които се бе обърнал за съдействие, отказаха да удовлетворят молбата му да вземат строги мерки спрямо Артър Дорсет, преди вината му да бъде доказана. Според тяхното мислене просто нямало достатъчно доказателства, които да го свързват с масовата гибел — оправдание, поддържано от високоплатените лобисти на Дорсет. Това се очакваше, помисли си обезпокоеният Сандекър. Бюрократите винаги предприемат действия, когато е станало много късно. Оставаше му единствено надеждата да накара президента да направи нещо, но без подкрепата на най-малко двама членове на Конгреса тази кауза също беше загубена.

Над реката валеше слаб сняг и покриваше голите клони на дърветата и мъртвата през зимата растителност на земята. В този зимен ден друг плавателен съд освен неговият не се виждаше наоколо. Следобедното небе беше леденосиньо, въздухът — остър и много студен. Сандекър вдигна яката на овехтялото си късо моряшко палто, нахлупи ниско върху ушите черната си плетена шапка и изви корабната лодка покрай кея на мерилендския бряг, където я държеше на док. Докато се приближаваше откъм реката, той забеляза една фигура, която слезе от уютното купе на един джип и тръгна към дока. Дори от петстотин метра можеше да разпознае особената забързана походка на Руди Гън.

Сандекър плъзна лодката напреки течението и намали оборотите на стария дизелов „Буда“ до една степен над празен ход. Отдалече видя мрачното изражение на очилатото лице на Гън. Той потисна надигащ се вледеняващ ужас и спусна гумените буфери зад левия борд на корпуса. После подхвърли въже към Гън, който го пое, издърпа лодката успоредно на пристана и върза носа и кърмата за кнехтите, завинтени с болтове за сивата дъсчена настилка.

Адмиралът извади от едно отделение калъфа на лодката и с помощта на Гън го опъна над бордовата ограда. Когато свършиха и Сандекър стъпи на дока, все още никой от двамата не проговаряше. Най-подир Гън, загледан в лодката, рече:

— Ако някой ден решите да я продадете, ще бъда пръв с чековата си книжка на опашката.

Сандекър го погледна и разбра, че мъка гложди Гън отвътре.

— Не вярвам да си дошъл дотук, за да се възхитиш на лодката.

Гън се приближи до ръба на дока и се загледа навъсен в мътната река.

— Последното съобщение, откакто Дърк и Ал бяха отвлечени от „Ошън Англър“ в Уелингтън, не е добро.

— Хайде, говори.

— Десет часа след като яхтата на Дорсет изчезна, нашите спътникови камери…

— Да не би да са ги изгубили разузнавателните ни спътници? — рязко го прекъсна Сандекър.

— Военните ни разузнавателни мрежи не считат Южното полукълбо за развъдник на вражеска дейност — отвърна язвително Гън. — При тези новини никой спътник в орбита, със способност да снима земята в подробности, не е в състояние да покрие водите на юг от Австралия.

— Трябваше да предвидя това — измърмори с разочарование Сандекър. — Моля те, продължавай.

— Управлението за национална безопасност засече спътников телефонен разговор между Артър Дорсет, намиращ се на яхтата си, и управителят му на минните операции на остров Гладиатор — някой си Джак Фъргюсън. В съобщението се казва, че Дърк, Ал и Мейв Флечър били пуснати в малка безмоторна лодка във водите много под петдесетия паралел, където се срещат Индийският океан и Тасманово море. Точното местонахождение не се споменава. По-нататък Дорсет го уведомява само, че се връща на частния си остров.

— Значи е поставил собствената си дъщеря в положение, застрашаващо живота й? — не можеше да повярва Сандекър. — За мен това е немислимо. Сигурен ли си, че съобщението е изтълкувано правилно?

— Няма никаква грешка — отвърна Гън.

— Това се казва хладнокръвен убиец! — изсумтя от възмущение Сандекър. — Излиза, че са ги изхвърлили на границата с най-бурната морска зона. В ония ширини почти през цялата година духат много силни ветрове.

— Положението им е още по-лошо — продължи със загрижен вид Гън. — Дорсет ги е оставил да дрейфуват безпомощни на пътя на тайфун.

— Преди колко време?

— Били са пуснати преди повече от четирийсет и осем часа.

Сандекър поклати глава.

— Дори и да оцелеят невредими, ще бъде невероятно трудно да бъдат открити.

— Може да се каже дори невъзможно, като се вземе предвид фактът, че нито нашите военноморски сили, нито австралийските имат на разположение някакви кораби или самолети за претърсване на района.

— Нима го вярваш?

Гън поклати глава.

— Нито за миг.

— Имат ли някакви шансове да бъдат забелязани от някой минаващ кораб?

— Те не се намират в близост до никакъв морски път. Освен редките плавателни съдове, превозващи продоволствия за някоя субконтинентална научноизследователска станция, най-много случайно да мине китоловен кораб. Морето между Австралия и Антарктида е същинска пустош. Шансовете им да бъдат взети на някой кораб са минимални.

Видът на Руди Гън говореше за преумора и поражение. Ако бяха футболен отбор с треньор Сандекър, със защитник Пит и нападател Джордино, то Гън щеше да стои високо в кабината и да анализира играта, преди да ги прати на футболното поле. Той беше крайно необходим човек, винаги с висок дух; затова сега Сандекър беше изненадан, че го вижда толкова унил.

— Както разбирам, не им даваш голям шанс да оцелеят.

— Трима души върху малък сал, носени от течението, обградени от виещи ветрове и вълнуващо се море? Ако по някакво чудо оцелеят от тайфуна, ще почне да ги мъчи жажда и глад. Дърк и Пит неведнъж са се отскубвали от смъртта, но опасявам се, че този път силите на природата са им обявили война.

— Доколкото познавам Пит — рече Сандекър с необорима твърдост, — той ще се изплюе в лицето на бурята и ще оживее, дори и да се наложи да гребе въпросния сал чак до Сан Франциско. — Той пъхна ръце дълбоко в джобовете на вехтото си моряшко палто. — Свържи се с всички изследователски плавателни съдове на НЮМА в радиус от пет хиляди километра и ги прати в района.

— Простете ми, че ще се изразя така, адмирале, но в случая може да се каже: „След дъжд качулка“.

— Няма да спирам дотук. — Очите на Сандекър засвяткаха гневно. — Ще изискам да се предприеме масирано претърсване, в противен случай ще накарам Военноморските и Военновъздушните сили да съжаляват, че съществуват!

 

 

Йегър откри Сандекър в любимия на адмирала ресторант — малка, усамотена постройка за бира и пържоли в покрайнините на Вашингтон, където той и Гън вечеряха със сериозни лица. Когато компактният безжичен приемник „Моторола Иридиум“ в джоба му запиука, Сандекър прекъсна вечерята си, преглътна залъка си от филе миньон с чаша вино и вдигна апарата до ухото си.

— Сандекър слуша.

— Насреща е Хирам Йегър, адмирале. Извинете, че ви безпокоя.

— Не е нужно да се извиняваш, Хирам. Знам, че няма да ми се обаждаш извън кабинета ми, ако не е за нещо спешно.

— Ще ви бъде ли удобно да дойдете в центъра за събиране на данни?

— Толкова ли е важно, че да не можеш да ми го съобщиш по телефона?

— Да, сър. Безжичните връзки са нежелателни уши.

— След половин час ще бъдем там с Руди Гън. — Сандекър пусна обратно в джоба си телефона и се зае да довърши яденето си.

— Лоши новини ли? — попита Гън.

— Ако мога да чета правилно между редовете, Хирам е събрал нови данни за акустичното явление. Иска да ни ги съобщи в центъра за събиране на данни.

— Надявам се да са полезни.

— Тонът на гласа му издаваше обратното — каза сериозно Сандекър. — Подозирам, че е открил нещо, което никой от нас не желае да научи.

* * *

Йегър седеше на стола отпуснат, с протегнати крака и съзерцаваше изображението на компютърния терминал с нестандартен видеодисплей. Когато Сандекър и Гън влязоха в частния му кабинет, той се обърна и ги поздрави, без да става от мястото си.

— Какво ще ни кажеш? — попита Сандекър без излишни предисловия.

Йегър се изправи и кимна към видеоекрана.

— Постигнах метод за изчисляване на точките на конвергенция на акустичната енергия, излъчвана от минните операции на Дорсет.

— Браво на теб, Хирам! — похвали го Гън и придърпа стол, за да седне по-близо до екрана. — Успя ли да определиш къде ще бъде следващата конвергенция?

— Да — кимна Йегър, — но нека първо да ви разясня процеса. — Той подаде поредица от команди на компютъра и седна отново. — Скоростта на звука през морската вода се променя в зависимост от температурата на морето и хидростатичното налягане в различните дълбочини. Колкото по-надълбоко се отива и колоната вода отгоре става по-тежка, толкова по-бързо се движи звукът. Има стотици други променливи величини, в които мога да преминавам, като отчитам атмосферните условия, сезонните различия, достъпа до разпространението на зоните на конвергенция и образуването на звуковата акустичност, но аз ще се придържам към по-простия израз за илюстриране на откритията си.

Изображението на екрана за наблюдение представляваше морска карта на Тихия океан с четири зелени линии, които тръгваха от местоположенията на Дорсетовите мини и се кръстосваха на остров Сиймор в Антарктида.

— Започнах, като се върнах назад към източника, от мястото, където акустичното явление е нанесло поражението си. След като се заех да счупя най-костеливия орех — остров Сиймор, защото той е разположен до най-крайната точка на Антарктическия полуостров в Уедел море, което е част от Южния Атлантически океан, установих, че дълбокоокеанските звукови лъчи се отразяват от огромната геология на морското дъно. Това беше нещо като щастлива случайност и не се вписваше в нормалната характеристика. След като си изградих метод на работа, аз пресметнах явлението при по-обикновен случай — гибелта на екипажа на „Ментауай“.

— Което стана край остров Хауланд, едва ли не в центъра на Тихия океан — отбеляза Сандекър.

— То беше много по-просто за изчисление, отколкото конвергенцията край остров Сиймор — поясни Йегър, докато набираше данните, които доведоха до ново изображение на екрана — четири сини линии; те започваха от островите Кунгхит, Гладиатор, Великденския и Командорските и се срещаха край остров Хауланд. После той добави нови четири линии с червен цвят. — Това е пресечната точка на зоните на конвергенция, където бе поразена руската риболовна флотилия, североизточно от Хаваи.

— В такъв случай къде според теб ще бъде следващото пресичане на зоните на конвергенция? — попита Гън.

— Ако условията останат непроменени през следващите три дни, поредното смъртоносно място трябва да бъде някъде тук.

Линиите — този път в жълто — се събираха на деветстотин километра южно от Великденския остров.

— Няма голяма вероятност да бъде засегнат минаващ кораб в тази част на океана — рече замислен Сандекър, — но за всеки случай ще предупредя всички кораби да заобикалят въпросния район.

Гън се приближи по-близо до екрана.

— Каква е степента ти на грешка?

— Плюс-минус дванайсет километра — отвърна Йегър.

— А периферията на смъртното явление?

— Отчитаме диаметър в порядъка между четирийсет и деветдесет километра, в зависимост от силата на звуковите лъчи след пътуването им на големи разстояния.

— Броят на морските обитатели в границите на такъв обширен район трябва да е огромен.

— Колко напред във времето можеш да предвиждаш пресичането на конвергентните зони? — попита Сандекър.

— Океанските условия са доста измамни, тъй да се каже — отвърна Йегър. — Не мога да гарантирам сравнително точна проекция повече от трийсет дни напред. Оттам нататък е хазарт.

— Изчислил ли си други точки на конвергенция освен следващата?

— След седемнайсет дни, считано от днес. — Йегър погледна към един голям календар със снимка на красиво момиче с тясна пола, работещо на компютър. — Това се пада двайсет и втори февруари.

— Толкова скоро?

Йегър отмести поглед към адмирала и по лицето му се изписа ледено изражение.

— Оставих най-лошото за накрая. — Пръстите му заиграха по клавиатурата. — Господа, очаквайте датата двайсет и втори февруари и катастрофа със смайваща величина.

Сандекър и Гън не бяха подготвени за това, което се появи на екрана. Беше немислимо явление, над което те нямаха власт, мрежа от бедствия, затворена в кръг, за която не виждаха начин да бъде предотвратена. Двамата гледаха в болезнено опиянение четирите пурпурночервени линии, които се срещаха и пресичаха на екрана.

— Не е ли възможно да е станала грешка? — попита Гън.

— Преповтарях изчисленията си над трийсет пъти — с отпаднал глас рече Йегър, — стараейки се да открия някакъв дефект, грешка или променлива величина, които да ми докажат, че греша. Както и да го въртях и сучех, резултатът беше един и същ.

— Божичко, не! — прошепна Сандекър. — Дано не се случи нито там, нито където и да е другаде в обширния и пуст океан!

— Ако някакъв непредвидим природен катаклизъм не промени морските и атмосферните условия — рече тихо Йегър, — зоните на конвергенция ще се пресекат на приблизително петнайсет километра от град Хонолулу.