Клайв Къслър
Ударна вълна (39)

37.

Руди Гън не беше нито изпотен, нито развълнуван от победата. Той разчиташе на умствените способности, на строго определения режим на хранене и на обмяната си на веществата да го поддържат да изглежда млад и в добро здравословно състояние. Веднъж или два пъти в седмицата, когато имаше настроение, както днес, той караше колело през обедната почивка редом до Сандекър, който пък тичаше за здраве. Всеки ден адмиралът изминаваше десет километра по една от алеите, които пресичаха парка Потомак. Спортуването им, естествено, не протичаше в пълно мълчание. Докато единият тичаше, а другият въртеше педалите, задачите на НЮМА се обсъждаха така, сякаш двамата се намираха в кабинет.

— Какво е рекордното време за оцеляването на човек, оставен на произвола на морето? — подхвана разговора Сандекър, докато си слагаше на главата лентата за попиване на потта.

— Стив Калахан издържа 76 дни, след като яхтата му потъна край Канарските острови — отвърна Гън. — Това е най-дългото време, прекарано от човек на надуваем сал. Рекордът на „Гинес“ по оцеляване в морето държи Пун Лим, китайски стюард, чийто кораб бил улучен от торпедо в Южния Атлантически океан по време на Втората световна война. Той прекарал върху сал 133 дни, преди да бъде спасен от бразилски рибари.

— А някой от двамата преживял ли е десетбалово вълнение?

— Не — поклати глава Гън. — Нито Калахан, нито Пун Лим са били застигани от ураган със силата на тайфуна, който се е разразил в района на Дърк, Ал и Мейв.

— Вече две седмици, откакто Дорсет ги изостави — отбеляза Сандекър между две вдишвания. — Ако са издържали на бурята, ще почнат да ги мъчат жаждата и природните стихии.

— Пит е безкрайно находчив човек — рече Гън с подчертана увереност. — А както е заедно с Джордино, няма да се изненадам, ако са се добрали до брега на Таити и сега си отпочиват в някоя сламена колиба.

Сандекър се отдръпна встрани от алеята, за да направи път на една жена, тикаща количка с малко дете в обратната посока. После затича отново и смънка под носа си:

— Дърк често обича да повтаря: „Морето не издава лесно тайните си“.

— Нещата биха могли да се разрешат, ако австралийските и новозеландските групи за претърсване и спасяване се присъединяха към спасителните операции на НЮМА.

— Артър Дорсет има много дълга ръка — рече гневно Сандекър. — Получих толкова много отговори с извиненията им, че били заети с други спасителни мисии, че мога да облепя цяла стена с тях.

— Не може да се отрече, че този човек притежава огромна власт. — Гън спря да кара колелото и застана до адмирала. — Парите, които дава Дорсет за подкупи, влизат дълбоко в джобовете на приятелите му от американския Конгрес и парламентите в Европа и Япония. Интересно, кои ли са най-известните хора, които работят за него.

Лицето на Сандекър пламна, но не от напрежение, а от безпомощност. Той не можеше да сдържа гнева и възмущението си. Наведе се, подпря ръце в коленете си и се загледа в земята.

— Готов съм да прекратя работата на НЮМА, стига да ми се удаде случай да стисна за врата Артър Дорсет.

— Сигурно не сте единственият — отбеляза Гън. — Вероятно хиляди са онези, които изпитват неприязън и недоверие към него, и дори го мразят. И въпреки това не биха го предали.

— Нищо чудно. Ако не инсценира нещастни случаи за онези, които се изпречат на пътя му, тогава ги купува, като пълни сейфовете в швейцарските им банки с диаманти.

— Мощна подбуда са това, диамантите.

— Той никога няма да повлияе на президента с тях.

— Да, но президентът може да бъде подведен от лоши съветници.

— Не вярвам, след като животът на милиони хора е заложен на карта.

— Още ли няма вест от него? — попита Гън. — Нали е казал, че ще ви се обади след четири дни. Днес е вече шестият.

— Той взе предвид, че въпросът е неотложен…

И двамата се обърнаха едновременно от сигнала, подаден от кола с цветовете на НЮМА. Шофьорът спря на улицата оттатък пътеката на парка, подаде глава през прозореца на предната пътническа врата и извика:

— От Белия дом ви търсят по моя телефон, адмирале.

Сандекър се обърна към Гън и леко се усмихна.

— Явно президентът има дълги уши.

Адмиралът се приближи до колата и шофьорът му подаде портативния телефон.

— Уилбър Хътън е на обезопасената линия, сър.

— Уил?

— Здрасти, Джим. Опасявам се, че имам обезсърчителни новини за теб.

Сандекър се напрегна.

— Моля те, говори.

— След подобаващото разглеждане на въпроса президентът отложи всякакви действия, свързани с вашето акустично явление.

— Но защо? — изуми се Сандекър. — Нима не съзнава последствията от такова бездействие?

— Експертите от Националния научнотехнически съвет не споделят вашата теория. Те са повлияни от докладите за аутопсиите, извършени от австралийските патолози в Центъра за борба с епидемиите в Мелбърн. Заключенията на австралийците доказват, че смъртта на борда на екскурзионния кораб е била причинена от рядък вид бактерии, подобни на бактериите, причиняващи болестта на легионерите^[1].

— Не е възможно! — кипна Сандекър.

— Знам само това, което ми бе казано — призна си Хътън. — Австралийците предполагат, че причината е във водата в овлажнителите на отоплителната система, която е била заразена.

— Не ме е грижа какво предполагат патолозите. Ще бъде безумие от страна на президента, ако не обърне внимание на предупреждението ми. За бога, Уил, моли го, настоявай, направи нещо, каквото и да е, само и само убеди президента да използва властта си, за да прекрати минните операции на Дорсет, преди да е станало много късно.

— Съжалявам, Джим, но ръцете на президента са вързани. Никой от научните му съветници не смята твоето доказателство за достатъчно силно, за да се поеме риск от международен скандал. Особено в година на избори.

— Това е лудост! — рече отчаян Сандекър. — Ако хората ми се окажат прави, тогава президентът няма да може да бъде избран, за да почисти обществените тоалетни.

— Това е твое мнение — отвърна хладно Хътън. — Може би трябва да добавя, че Артър Дорсет предложи да допусне до минните си операции международен екип от следователи.

— Кога най-рано може да се събере такъв екип?

— Тия неща изискват време. Вероятно след две или три седмици.

— Дотогава целият Оаху ще бъде заринат от трупове.

— За щастие или нещастие, в зависимост от това как ще го погледнеш, ти си малцинство за това твърдение.

Сандекър смънка унило:

— Знам, че си направил всичко по силите ти, Уил, за което съм ти признателен.

— Моля те, обади ми се, ако получиш нова информация, Джим. Телефонът ми винаги е свободен за теб.

— Благодаря ти.

— Дочуване.

Сандекър подаде телефона на шофьора и се обърна към Гън.

— Подрязаха ни крилата.

Гън го погледна смаян.

— Нима президентът не е оценил положението?

Сандекър кимна с пораженчески вид.

— Дорсет е подкупил патолозите. Те са предали фалшив доклад, в който се твърди, че причината за смъртта на пътниците на екскурзионния кораб била зараза в отоплителната система.

— Ние не бива да отстъпваме — вбеси се Гън от възникналата пречка. — Трябва да намерим други средства, за да спрем навреме лудостта на Дорсет.

— Имаш ли съмнение — каза Сандекър и в очите му пак се появиха пламъчета, — разчитай на някого, който е по-умен от теб. — Той отново взе телефона и набра номер. — Има един човек, който може би държи ключа.

 

 

Адмирал Сандекър се наведе и сложи топката за удар на голф игрището на клуба „Кемълбек“ в Скотсдейл, Аризона. Беше два часа следобед под безоблачното небе — само пет часа, откакто бе тичал с Руди Гън във Вашингтон. След като кацна на летището в Скотсдейл, той взе кола от приятел — пенсионер от Военновъздушните сили, и пое направо към игрището за голф. Очакваше в пустинята да е студено през януари, затова облече върху спортните панталони кашмирен пуловер с дълги ръкави. Игрищата за голф бяха две и той играеше на така нареченото „Индиън Бенд“. Прицели се в чима около дупката, намираща се на разстояние 365 метра, направи два обиграни замаха, отпрати топката и с лекота се завъртя. Топката полетя плавно, с леко отклонение надясно, тупна на земята, търкулна се по окосената ивица и бавно спря при означението за 190 метра.

— Добър полет беше, адмирале — каза доктор Санфорд Адгейт Еймс. — Сгреших, като ви придумах да направим една приятелска игра на голф. Не предполагах, че старите моряци взимат на сериозно земните спортове. — С дългата рошава брада, която покриваше устните му и стигаше до гърдите му, Еймс приличаше на стар пустинен златотърсач. Носеше бифокални очила със синкави стъкла.

— Старите моряци умеят много странни неща — отвърна Сандекър.

Да поканиш доктор Санфорд да дойде във Вашингтон на конференция на високо ниво нямаше да е по-различно от това, да помолиш Бог да призове вятъра сироко да стопи леда на върха на ледник. Нито единият, нито другият щеше да откликне. Никакви покани за официални вечери с приветствени слова и връчване на награди не бяха в състояние да го измъкнат от убежището му в планината Кемълбек в Аризона.

Сандекър имаше нужда от Еймс, и то много спешна нужда. Той се престраши и поиска среща с майстора по звука, както наричаха Еймс колегите му учени. Еймс се съгласи, но при изричното условие Сандекър да си вземе стиковете за голф, тъй като разговорите щели да се проведат на игрището за голф.

Високо уважаван сред научната общност, Еймс беше по теорията за звука това, което Айнщайн беше по теорията за времето и светлината. Прям, егоцентричен и интелигентен, Еймс беше написал повече от триста научни трудове върху почти всички известни аспекти на акустичната океанография. Неговите изследвания и анализи, правени в продължение на четирийсет и пет години, проследяваха този феномен от подводната радиолокационна и хидролокаторна техника, през акустичното му разпространение до подповърхностната реверберация. Когато навремето работеше като доверен съветник в Министерството на отбраната, впоследствие беше принуден да се оттегли от този пост, тъй като разпалено бе възразил срещу опитите с океански шумове, които се правеха в света, за да се измерва глобалното затопляне. Язвителните му атаки срещу проектите на Военноморските сили за подводни ядрени опити също настроиха враждебно Пентагона към него. Представители на много университети се тълпяха пред прага на дома му с надеждата да го привлекат като преподавател в техните факултети, но той им отказваше; предпочиташе да продължава научните си изследвания с малък екип от студенти, на които плащаше от собствения си джоб.

— Какво ще кажете за по долар на дупка, адмирале? Всъщност обичате ли истински да се обзалагате?

— Близо сте до истината, докторе — отвърна любезно Сандекър.

Еймс пристъпи с топката до купчинката пясък, огледа окосената ивица така, сякаш се прицелваше с пушка и отпрати топката. Той наближаваше седемдесетте години, но Сандекър забеляза, че замахът му назад беше само с няколко сантиметра по-нисък от този на по-младите и по-пъргави мъже. Топката се извиси нагоре и хлътна в пясъчната дупка малко зад обозначението за 200 метра.

— Колко бързо се сгромолясват величията! — рече философски Еймс.

Сандекър не се подмамваше лесно. Веднага разбра, че това беше номер. Еймс се славеше във вашингтонските среди като голям мошеник в играта на голф. Завистниците му признаваха, че ако не се бе посветил на физиката, щеше да участва в турнирите на Асоциацията по голф като професионалист.

Двамата се качиха на количката, като Еймс седна зад волана, и тръгнаха да събират топките си.

— С какво мога да ви помогна, адмирале? — заговори Еймс.

— Запознат ли сте с усилията, които полага НЮМА да проследи и преустанови акустичното явление, както ние го наричаме.

— Чух разни слухове.

— И какво мислите за тях?

— Доста са изсмукани от пръстите.

— Научнотехническият съвет към Президентството не е на това мнение — изръмжа Сандекър.

— В действителност не мога да ги обвинявам.

— Значи не вярвате, че звукът може да измине хиляди километри под водата, да излезе на повърхността и да е способен да убива?

— Имате предвид изходните вълни от акустични източници с голяма сила, които се събират в един и същ район и причиняват смърт на всички бозайници в обсега на слуха ли? Това не е хипотеза, която бих препоръчал да бъде поддържана, особено ако искам да запазя репутацията си сред колегите.

— Майната й на хипотезата! — избухна Сандекър. — Смъртните случаи вече превишават четиристотин души. Полковник Лий Хънт, един от най-добрите патолози на нацията ни, доказа по убедителен начин, че причината за смъртта са много силни звукови вълни.

— В докладите за извършените в Австралия аутопсии не се споменава такова нещо.

— Вие сте голям шмекер, докторе — рече усмихнат Сандекър. — Положително сте следил създалото се положение.

— Всеки път, когато се заговори за акустики, интересът ми се съсредоточава натам.

Най-напред стигнаха до топката на Сандекър. Той си избра дървена пръчка номер три и удари топката, която падна в пясъчната дупка, намираща се на двайсет метра пред чима.

— Изглежда, и вие имате влечение към пясъчните дупки — отбеляза надменно Еймс.

— И то в повече от един случаи.

Те спряха при топката на Еймс. Физикът извади от чантата си за голф пръчка с железен край. Неговата игра като че ли беше повече умствена, отколкото физическа. Той нито замахна, нито направи някакви предварителни движения. Просто се доближи до топката и я перна с пръчката. Топката полетя високо, повличайки след себе си облак пясък, и падна върху чима на десет метра от чашката.

На Сандекър му бяха нужни две погалвания с клинообразната си пръчка за пясък, за да изкара топката от вдлъбнатината, после я побутна леко два пъти и тя се търкулна в чашката, отбелязвайки двоен резултат. С две побутвания Еймс изравни резултата. Докато се придвижваха с количката към втората площадка, Сандекър започна подробно и описателно да разказва за откритията си. Следващите осем вкарвания на топките бяха изиграни в съпровод с бурни разисквания, като в повечето случаи Еймс разпитваше безмилостно Сандекър и приведе няколко аргумента, опровергаващи акустичното убийство.

При деветия чим Еймс използва клинообразната си пръчка за подаване на топката, за да я разположи на разстояние колкото дължината на стика от дупката. Развесели се, когато видя как Сандекър не разчете точно чима и лекият му удар изкриви посоката на топката, изтиквайки я обратно върху затревената площ.

— Ще станете много добър играч на голф, адмирале, ако излизате да играете по-често.

— И пет пъти в годината ми е достатъчно — отвърна Сандекър. — Нямам чувството, че върша нещо полезно, като преследвам една малка топка в продължение на шест часа.

— Е, вие си знаете. Аз пък развивам някои от най-градивните си схващания, докато се разтоварвам на игрището за голф.

След като най-сетне Сандекър вкара топката в дупката, двамата се върнаха при количката. Еймс извади от малко хладилно шкафче кутия с диетична кока-кола и я подаде на адмирала.

— Какво точно очаквате да ви кажа? — попита го той.

Сандекър го погледна и отвърна:

— Не давам пукната пара за онова, което мислят учените от кулата на мечтите. В морето умират хора. Ако не попреча на Дорсет, ще загинат още хора, за чийто брой не ми се ще да се замислям. Вие сте най-запознатият с акустиките човек в страната. Надявам се да ме насочите как да сложа край на това клане.

— Значи се явявам като последния ви апелационен съд. — Едва ли можеше да се каже, че тонът в гласа на Еймс от приятелски се промени в напълно сериозен. — И искате да изляза с практическо разрешение на вашия проблем.

— На нашия — поправи го любезно Сандекър.

— Така — каза с тежест Еймс. — Сега вече ми е ясно. — Той вдигна кутията с диетичната кока-кола на нивото на очите си и с любопитство я заоглежда. — Вие много точно ме определихте, адмирале. Аз наистина съм голям шмекер. Още преди да отлетите от Вашингтон, вече бях разработил нещо като подробен проект. Той съвсем не е съвършен, имайте го предвид. Изгледите за успех са по-малко от петдесет на петдесет, но това е най-доброто, което можах да измисля, без да са ми необходими месеци на задълбочени проучвания.

Сандекър вдигна поглед към Еймс, прикривайки вълнението си, само в очите му просветна надежда, каквато допреди малко липсваше.

— Нима наистина сте разработили план за прекратяване на минните операции на Дорсет? — попита той очаквателно.

Еймс поклати глава.

— Ако предполагате военна сила, това не е в моята територия. Имам предвид метод за неутрализиране на акустичната конвергенция.

— По кой начин ще се приложи?

— Казано с прости думи, енергията на звуковата вълна може да бъде рефлектирана.

— Да, това се подразбира.

— Тъй като знаете, че четирите отделни звукови лъча ще се разпространят към остров Охау и сте изчислили приблизителното време на конвергенцията, предполагам, че вашите учени ще могат да определят и точното й място.

— То е определено, да.

— Там е и отговорът ви.

— Така ли? — Всеки трепет на надежда, който изпълваше Сандекър, се стопи. — Вероятно нещо не съм доразбрал.

Еймс сви рамене.

— „Бръсначът на Окъм“^[2], адмирале. Отделните единици не бива да бъдат увеличавани ненужно.

— И най-простият отговор е за предпочитане пред сложния.

— Ами точно това е. Съветът ми, колкото и да струва той, е НЮМА да построи отражател, подобен на сателитна чиния, да го спусне в морето там, където ще е точката на конвергенция и той ще пренасочва акустичните вълни далеч от Хонолулу.

Сандекър се стараеше лицето му да не издава никакво вълнение, но сърцето му туптеше до пръсване. Ключът на загадката се оказа до глупост прост. Вярно, съставянето на проект за пренасочване на звука нямаше да стане толкова лесно, но беше изпълнимо.

— Ако НЮМА може да построи и разположи отражателна чиния навреме, накъде тогава трябва да бъдат пренасочени акустичните вълни? — попита той Еймс.

По лицето на физика премина лукав израз.

— То е ясно, че изборът трябва да падне върху някой необитаем район на океана, да речем на юг от Антарктида. Но тъй като колкото по-дълго пътува енергията, произведена от конвергенцията, толкова повече силата й намалява, защо да не я върнем обратно към източника й?

— Дорсетовата мина на остров Гладиатор — рече Сандекър, потискайки благоговението в гласа си.

Еймс кимна.

— Една от добрите възможности за избор. Силата на енергията няма да е достатъчна да убие хора след една такава обиколка. Но поне ще ги изпълни с огромен страх и ще им причини адско главоболие.