Клайв Къслър
Ударна вълна (50)

48.

Когато междуостровният товарен кораб, превозващ разглобената антена, навлезе в залива Халауа на остров Молокай, всички моряци се струпаха край бордовите парапети и загледаха прехласнати своеобразния плавателен съд, закотвен в пристанището. Дългият 228 метра кораб, с гора от кранове и една двайсет и три етажна сондажна кула, издигаща се в средата на корпуса му, създаваше впечатлението, че е проектиран и построен от гвардия пияни инженери, болни от церебрален паралич заварчици и такелажници.

Над кърмата, върху носещи греди, висеше просторна площадка за излитане и кацане на вертолети, сякаш играеше ролята на допълнително приспособление. В задната част на корпуса се намираше високата надстройка на капитанския мостик и придаваше на кораба вид на петролен танкер, но дотук свършваше всяка прилика. Централната секция на корпуса беше заета от невероятен конгломерат от машинарии, наподобяващи огромна купчина от отпадъци. Същински лабиринт от метални стълбища, скелета, подвижни стълби и тръби опасваше дерик-крана, който се извисяваше високо нагоре, чак до небето, като подвижно съоръжение за изстрелване на ракети в космоса. Жилищното помещение на носа на кораба изглеждаше без никакви отвори, само в предната част се виждаше редица от светли люкове, наподобяващи прозорци на покрив. Боята беше избеляла и олющена и разкриваше избилите ивици ръжда. Цветът на корпуса беше морскосин, а на надстройката — бял. Колкото до съоръженията, те някога са били боядисани в най-различните нюанси на сивия, жълтия и оранжевия цвят.

— Сега, след като видях това чудо, вече мога да умра щастлив! — възкликна Гън.

Моли стоеше до него на крилото на мостика и гледаше в захлас.

— Как ли му е дошло наум на адмирала да използва „Глоумър Иксплорър“?

— Не смея дори да гадая — смотолеви Гън, зяпнал от почуда като дете, на което за първи път подаряват играчка самолет.

Капитанът на „Ланикай“ подаде глава от кормилната рубка.

— Командир Гън, адмирал Сандекър ви търси по междукорабния телефон.

Гън вдигна ръка в знак на потвърждение, влезе в рубката и вдигна телефона.

— Забавихте се с цял час. — Това бяха първите думи, които чу Гън.

— Съжалявам, адмирале, но антената не беше в първоначалното си състояние. Наредих на екипа да извършат рутинна проверка и ремонт по време на разглобяването, за да спестим време при монтирането й след това.

— Разумен ход — съгласи се Сандекър. — Кажи на капитана ви да закотви кораба до нашия. Ще започнем да прехвърляме отделните секции веднага щом спусне котвите.

— Наистина ли виждам пред себе си известния „Глоумър Иксплорър“ на „Хюс“?

— Да, същият, с малки изменения — отвърна Сандекър. — Спусни една от лодките и ела на борда. Ще те чакам в кабината на капитана. Вземи и госпожа Фарадей.

— След малко ще бъдем на борда.

 

 

Предложен първоначално от заместник-началника на управление в Министерството на отбраната Дейвид Пакард, някогашен съдружник на една от големите корпорации за електроника „Хюлет Пакард“, и заимстван от по-раншен кораб за дълбоководни проучвания, проектиран от Уилард Баском и наречен „Алкоа Сийпроуб“, „Глоумър Иксплорър“ стана съсобственост на ЦРУ, „Глобал Марин“ и „Хауард Хюс“, впоследствие прераснали в корпорацията „Съма“.

Изграждането бе започнато от дружеството „Сън Шипбилдинг & Драй Док“ в корабостроителницата му в Честър, Пенсилвания, и огромният плавателен съд веднага бе забулен в тайна с помощта на подвеждаща информация. Четирийсет и един месеца по-късно, в късната есен на 1972 година, той бе спуснат на вода — забележително постижение в технологията на плавателен съд, използваща съвършено нови методи.

После той стана известен, след като извади от дълбочина пет километра в Тихия океан една руска подводница. Въпреки че пресата твърдеше обратното, цялата подводница бе извадена на части и подробно проучена — колосален подвиг на ума, който се отплати с огромни дивиденти от познания за съветската подводна технология и експлоатация.

След краткия му миг на слава никой не знаеше какво да прави по-нататък с „Иксплорър“, затова накрая той се озова в ръцете на американското правителство и беше включен в резервната програма на Военноморските сили. В продължение на две десетилетия корабът бе събирал прах в плитчината на залива Шузън, на североизток от Сан Франциско.

Когато Гън и Моли стъпиха на палубата на огромния плавателен съд, те изпитаха чувството, че са попаднали в електроцентрала. Погледнат отблизо, обемът на съоръженията беше смайващ. Нямаше и следа от плътната охрана, която обкръжаваше плавателния съд при първото му пътуване. Гън и Моли бяха посрещнати на рампата за качване единствено от втория офицер на кораба.

— Никаква охрана ли няма? — попита Моли.

Офицерът се усмихна и ги поведе по едно стълбище, водещо към палубата под кормилната рубка, преди да отвърне:

— Тъй като това е цивилна операция и не изпълняваме тайна мисия, имаща за цел да задигне от дъното някой чужд военноморски плавателен съд, не е наложително да взимаме обезопасителни мерки.

— Мислех, че „Иксплорър“ е в запас — каза Гън.

— Беше допреди пет месеца — поясни офицерът. — После бе даден под наем на „Дийп Ъбис Енджиниъринг“ за изкопаване на мед и манган от океанското дъно на двеста километра южно от Хавайските острови.

— Започнахте ли операциите? — поинтересува се Моли.

— Още не. Много от корабните съоръжения са остарели спрямо днешните стандарти и се налага да направим някои основни промени, особено в електрониката. В момента основните двигатели не работят добре, но веднага след като бъдат ремонтирани, потегляме.

Гън и Моли си размениха питащи погледи, но не изразиха гласно тревогата си. Сякаш настроени на една и съща честота, двамата се запитаха как ли ще е възможно един мъртъв кораб на вода да ги закара навреме на мястото, където трябваше да бъде отклонено акустичното явление.

Корабният офицер отвори вратата на просторна и елегантна самостоятелна кабина.

— Тези жилищни помещения са запазени за Хауард Хюс, в случай че дойде на кораба — нещо, което досега не е ставало.

Сандекър пристъпи напред и се ръкува с Гън и Моли.

— Изключителна работа свършихте. Моите поздравления и за двамата. Предполагам, че демонтажът се е оказал по-трудна работа, отколкото си мислехме.

— Корозията беше най-големият враг — призна Гън. — Решетъчните изводи спъваха всяка наша стъпка.

— Не бях чувала да се леят толкова много ругатни — вметна Моли с усмивка. — Особено инженерите, повярвайте ми, изобщо не се въздържаха.

— Антената ще ни свърши ли работа? — попита Сандекър.

— Стига само морето да не се разбунтува, та да я разкъса по шевовете — отвърна Гън.

Сандекър се обърна и ги представи на един нисък, пълничък човек, попрехвърлил четирийсетте си години.

— Капитан Джеймс Куик, това са моите помощници Моли Фарадей и командир Руди Гън.

— Добре дошли на борда! — приветства ги Куик, ръкувайки се с двамата. — Колко още души има с вас?

— Целият ми екип, заедно с госпожа Фарадей и мен, се състои от трийсет и един мъже и пет жени — отвърна Гън. — Надявам се този брой да не създава проблеми.

Куик махна нехайно с ръка.

— Не се притеснявайте. Имаме толкова много празни каюти, че не знаем какво да ги правим, а храната ще стигне поне за два месеца.

— Вторият ви офицер ни каза, че имате проблеми с двигателите.

— И то големи — намеси се Сандекър. — Според капитана времето за отплаване е неопределено.

— Толкова бързахме, а сега да чакаме… — измърмори под носа си Гън.

— Яви се напълно непредвидима пречка, Руди, съжалявам.

Куик сложи фуражката си на главата и тръгна да излиза.

— Ще събера кранистите и ще им наредя да започнат да прехвърлят антената от вашия кораб.

Гън го последва.

— И аз тръгвам, за да ида да ръководя операцията от борда на „Ланикай“.

След като останаха сами, Моли отправи лукав поглед към Сандекър и рече:

— За бога, как успяхте да убедите правителството да ви даде „Глоумър Иксплорър“?

— Заобиколих официалната вашингтонска администрация и направих на „Дийп Ъбис Енджиниъринг“ предложение, което те не можеха да откажат.

Моли се вторачи в адмирала.

— Да не би да сте купил „Глоумър Иксплорър“?

— Взех го под наем — поправи я той. — Това ми струва една ръка и половин крак.

— И сте се вместил в бюджета на НЮМА?

— Обстоятелствата изискваха незабавно действие. Нямаше да седна да се пазаря за сметка на живота на толкова много хора. Ако излезем прави за смъртоносната акустична конвергенция, ще накарам Конгреса да се засрами и да отпусне средства.

— Изнамирайки „Иксплорър“ малко след като Военновъздушните сили ви отказаха „Рузвелт“, е все едно, че сте попаднал на златна мина.

— Онова, което късметът ти дава, късметът ти го и взима. — Сандекър бавно поклати глава. — „Иксплорър“ е край Молокай поради повреда в лагера на вала на витлото, станала след отплаването му от Калифорния. Все още стои открит въпросът, дали ще може да тръгне и ни заведе на обекта, преди да е станало много късно.

 

 

Големите кранове за повдигане на съоръжения, разположени на дясната страна на борда, вече бяха изтеглени навън над откритата товарна палуба на „Ланикай“. Висящите от въжетата на стрелите куки се спускаха ниско, захващаха секциите на антената, после ги издигаха и завъртайки се, ги сваляха на борда на „Глоумър Иксплорър“, където биваха подреждани върху откритата палуба в номерирана последователност за предстоящото им сглобяване.

Прехвърлянето на секциите на антената и връзването им на борда на „Иксплорър“ се извърши за два часа. Малкият товарен кораб вдигна котва, наду въздушната си свирка за сбогуване и започна да се изтегля от пристанището — бе изпълнил своята част от задачата. Гън и Моли махаха с ръце, докато „Ланикай“ бавно избутваше настрани зелените води на залива, за да се отправи към открито море.

Екипът на НЮМА беше разквартируван и заслужено нагостен с ястията от просторния камбуз на „Иксплорър“, след което всички се разотидоха по самостоятелните кабини, които не бяха използвани, откакто корабът извади съветската подводница от дълбоките води на Тихия океан. Моли влезе в ролята на домакиня и тръгна между членовете на екипа, за да провери дали някой не се е разболял или наранил по време на демонтирането на антената.

Гън се върна в някогашните жилищни помещения за високопоставени гости, запазвани навремето за ексцентричния Хауард Хюс. Сандекър, капитан Куик и другият мъж, който бе представен като Джейсън Тофт, главен корабен инженер, се бяха разположили край малка игрална маса.

— Желаете ли бренди? — попита Куик.

— Да, благодаря.

Сандекър седеше забулен в дим от пурата си и лениво отпи от златистата течност в чашата си. Той нямаше вид на доволен лагеруващ човек.

— Господин Тофт ми съобщи преди малко, че не може да пусне кораба на път, докато от сушата не бъдат доставени основни резервни части.

Гън знаеше, че адмиралът вътрешно кипи от нерви, но от външния му вид лъхаше студенина като от кофа с лед. Той се обърна към Тофт.

— Кога очаквате да пристигнат частите, господин инженер?

— Вече пътуват със самолет от Лос Анджелис — отговори Тофт, човек с огромен корем и къси крака, — който би трябвало да кацне след четири часа. Корабният ни хеликоптер го чака на летището Хило на големия остров Хаваи, за да докара частите направо на „Иксплорър“.

— В какво точно се състои повредата? — попита Гън.

— В лагерите на вала на витлото — поясни Тофт. — По необяснима причина, а може би и защото ЦРУ пришпорваше строителната работа, валовете на витлата не бяха балансирани както трябва. По време на пътуването ни от Сан Франциско вибрацията спука маслопроводите и прекъсна подаването на масло към лагерите на вала. От триенето ли, от умора на метала ли, от пренапрежение или както щете го наречете, но левият вал замръзна напълно на стотина метра от Молокай. Десният вал едва ни докара дотук, преди да се стопят лагерите му.

— Както вече казах, ние работим с фатален краен срок.

— Напълно разбирам обхвата на дилемата ви, адмирале. Екипът ми в машинното отделение ще работи до предела на силите си, за да тръгне корабът, но това все пак са човешки същества. Трябва да ви предупредя, че лагерите на вала са само част от проблема. Вярно, че двигателите не са натрупали много часове — движили са кораба само от източното крайбрежие до средата на Тихия океан и обратно до Калифорния през 70-те години, но тъй като двайсет години оттогава не са били поддържани, състоянието им е ужасно. Дори и да възстановим вала, няма гаранция, че още щом излезем от пристанището, те отново няма да направят някоя засечка.

— Разполагате ли с необходимите инструменти за целта? — попита Сандекър.

— Свалихме капачките на десния вал и извадихме лагерите. Смяната ще стане доста бързо. Левият вал обаче може да се поправи само в корабостроителница.

Гън се обърна към капитан Куик.

— Не ми е ясно защо вашето дружество не се е погрижило „Иксплорър“ да бъде ремонтиран в някоя местна корабостроителница още след като е излязъл от Сан Франциско, където е бил в запас.

— Ами обвинявайте височайшите над нас — сви рамене Куик. — Ние с главния инженер Тофт решително препоръчахме да се извърши ремонт, преди да потеглим за Хаваи, но ръководството си направи оглушки. Единствените часове, прекарани в корабостроителницата, бяха за свалянето на старите подемни съоръжения и инсталацията на земесмукачната система. Колкото до стандартната поддръжка, те твърдо заявиха, че било прахосване на пари и че всяка механична повреда можела да се оправи на море или след като стигнем в Хонолулу, което, както виждате, не можа да стане. На всичкото отгоре тръгнахме на път с недостатъчен персонал. Първоначалният екипаж е бил 172 души, а аз имам само 60 мъже и жени на борда, предимно моряци, кранисти и оператори на съоръженията и механици за поддържане на машините. Дванайсет от тях са геолози, морски инженери и експерти по електрониката. За разлика от проектите на НЮМА, командир Гън, нашата операция може да се нарече „от нищо нещо“.

— В такъв случай, моля да ме извините, капитане — рече Гън. — Напълно влизам в положението ви.

— Кога най-рано ще можем да тръгнем? — обърна се Сандекър към Тофт, като се мъчеше да прикрие умората си, натрупана през последните няколко седмици.

— След трийсет и шест часа, ако не и повече.

В кабината настъпи тишина и всички погледи се насочиха към Сандекър. Той пък се бе вторачил в главния инженер с очи, студени като очите на сериен убиец.

— Ще ви подчертая още веднъж — заговори той с остър тон, — и то възможно най-прямо. Ако ние не бъдем на мястото, където ще стане конвергенцията, с поставена във водата антена най-късно до трийсет и пет часа, ще загинат повече хора, отколкото са жителите на повечето малки държави заедно. Това не е някакво вятърничаво твърдение, нито сценарий за холивудски научнофантастичен филм. Това е самата истина, а колкото до мен, аз не искам да стоя там и да гледам море от мъртви тела и да кажа: „Ако бях положил повече усилия, може би щях да предотвратя това“. Чудо трябва да направим, господин главен инженер, но е наложително да сме спуснали и монтирали антената във водата преди 8 часа вдругиден.

— Не мога да обещая невъзможното — отвърна непоколебимо Тофт. — Но ако не можем да спазим вашия график, то няма да е поради нежеланието на хората ми от машинното отделение да работят до припадък. — Той пресуши чашата си и излезе от стаята, като затвори тежко вратата след себе си.

— Опасявам се, че обидихте моя главен инженер — каза Куик на Сандекър. — Не бяхте ли малко груб, като го обвинихте отсега, ако не бъде спазен графикът?

Сандекър гледаше замислен затворената врата.

— Залозите са твърде високи, капитане. Нямах намерение да стане така, да стоваря вината върху главния инженер Тофт. Но харесва ли ви, или не, знайте, че този човек държи в ръцете си съдбата на всяко човешко същество, намиращо се на остров Оаху.

 

 

В три и половина часа на следващия следобед, изтощен и мрачен, Тофт влезе в кормилната рубка и съобщи на Сандекър, Гън и капитан Куик:

— Лагерите в левия вал са подменени. Готов съм да потеглим, но най-високата скорост, с която можем да се движим, е пет възела, без да щадим сили.

Сандекър стисна силно ръката на Тофт.

— Жив и здрав да сте, инженере, благодаря ви!

— Какво е разстоянието до мястото на конвергенцията? — попита Куик.

— Осемдесет морски мили — отвърна Гън, без да се замисля, тъй като бе пресмятал десетки пъти курса наум.

— Пределна граница — отбеляза притеснен Куик. — Движейки се с пет възела, за разстояние осемдесет морски мили ще ни са нужни шестнайсет часа, което ще рече, че ще пристигнем на мястото минути преди осем нула нула часа.

— Осем нула нула — повтори Гън с тон, малко по-висок от шепот. — Това е точният час на конвергенцията, предвиден от Йегър.

— Пределна граница — разнесе се като ехо гласът на Сандекър, — но главният инженер Тофт ни предоставя възможност за успех в тази трудна задача.

Лицето на Гън помръкна.

— Надявам се да сте наясно, адмирале, че като стигнем в района и бъдем засегнати от конвергенцията, има голяма вероятност всички да загинем.

Сандекър огледа поотделно тримата мъже, без да промени изражението си.

— Да — каза тихо той. — Вероятността е много голяма.