Клайв Къслър
Да извадим „Титаник“ (9)

7.

— Съжалявам, но той е под упойка и точно сега не мога да пусна никакви посетители.

Аристократичният вирджински глас беше тих и любезен, ала раздразнението, което засенчваше сивите очи на доктора оставаше неприкрито.

— Дали е в състояние да говори? — попита Донър.

— За човек, дошъл в съзнание само преди минути, умствените му възможности са забележително будни. — Облакът в очите на доктора не се разсея. — Но нека това да не ви заблуждава. Известно време няма да може да играе тенис.

— Доколко е сериозно положението му? — поинтересува се Сийграм.

— Казано с една дума — много. Докторът, който го е оперирал на борда на изследователския кораб, е свършил добра работа. Раната от куршума в левия му хълбок ще зарасне бързо. Другата рана обаче е оставила малка пукнатина на черепа високо на челото. Вашият господин Коплин ще чувства главоболие доста време занапред.

— Ние трябва да го видим още сега — твърдо настоя Сийграм.

— Вече ви казах — съжалявам, но в момента е невъзможно.

Сийграм пристъпи крачка напред и застана очи в очи с доктора.

— Чуйте ме добре, докторе. Приятелят ми и аз ще влезем в тази стая, независимо дали ще одобрите това или не. Ако вие лично се опитате да ни спрете, ние ще ви вържем за една от вашите операционни маси. Ако почнете да викате на помощ санитари, ще ги застреляме. Ако се обадите в полицията, те ще уважат нашите карти за самоличност и ще правят това, което им кажем. — Сийграм млъкна и изви устни в самодоволна усмивка. — Така че, докторе, избирайте.

Коплин лежеше по гръб в леглото; лицето му беше бяло като възглавницата зад главата му, но очите му бяха учудващо ясни.

— Ще изпреваря въпроса ви — заговори той с нисък, хриплив глас, — чувствам се ужасно. И това е самата истина. Само не ми казвайте, че изглеждам добре. Защото това ще е огромна лъжа.

Сийграм издърпа стол до леглото и се усмихна.

— Не разполагаме с много време, Сид, затова, ако си в състояние, да минем направо на въпроса.

Коплин кимна към маркучите, свързани с ръката му.

— Тия опиати замъгляват съзнанието ми, но ще говоря, доколкото ми позволяват силите.

Донър кимна.

— Дойдохме да чуем отговора, струващ милиарди долари.

— Намерих следи от бизаний, ако за това питате.

— Наистина ли си намерил?! Сигурен ли си?

— Пробите ми на терена бяха без капка насилване на въображението — точни като лабораторни изследвания, но аз съм деветдесет процента сигурен, че това е бизаний.

— Слава богу! — въздъхна Сийграм. — Успя ли да направиш количествен анализ?

— Да.

— Колко… колко килограма бизаний според теб могат да се изкопаят от планината Бедная.

— С повече късмет може би една чаена лъжичка.

В първия момент Сийграм не схвана добре думите му, но после ги проумя. Донър седеше със застинало, безизразно лице, здраво вкопчил ръце в облегалките на стола.

— Една чаена лъжичка — унило прошепна Сийграм. — Сигурен ли си?

— Непрекъснато ме питаш дали съм сигурен. — Бялото лице на Коплин почервеня от негодувание. — Ако не ми вярваш, прати някой друг там, на майната си.

— Успокой се. — Донър сложи ръка на рамото на Коплин. — Нова земя беше единствената ни надежда. Ти пострада много повече, отколкото имахме правото да очакваме. Ние сме ти благодарни, Сид, сърдечно благодарни.

— Все още не са изгубени всички надежди — прошепна Коплин и притвори клепачи.

Сийграм не го чу добре и се наведе към него.

— Какво каза, Сид?

— Още не сте изгубили всичко. Там е имало бизаний.

Донър се премести по-наблизо.

— Какво искаш да кажеш с това, че е имало.

— Вече няма… изкопали са го…

— Натъкнах се на остатъци на склона на планината. — Коплин се поколеба за миг. — Когато почнах да копая…

— Да не искаш да кажеш, че някой друг вече е изкопал бизаний от планината Бедная? — с недоумение попита Сийграм.

— Да.

— Мили боже! — изстена Донър. — И руснаците са по същата следа.

— Не… не…

Сийграм доближи ухо до устните на Коплин.

— Не са руснаците…

Сийграм и Донър си размениха смутени погледи.

Коплин немощно хвана ръката на Сийграм.

— Колорадците…

После той затвори очи и изпадна в безсъзнание.

Двамата мъже тръгнаха през паркинга под воя на далечна сирена.

— Според теб какво искаше да каже Коплин? — попита Донър.

— Не стана ясно — отвърна разсеян Сийграм. — Изобщо не стана ясно.