Клайв Къслър
Да извадим „Титаник“ (84)

81.

Марганин седеше на пейката до фонтана на площад „Свердлов“ срещу Болшой театър и четеше вестник. Почувства лека тръпка и му стана ясно, без да отмества поглед, че някой беше заел празното място до него.

Дебелият мъж в измачкан костюм се облегна назад и небрежно отхапа от една ябълка.

— Поздравления за повишението, командир — промълви той между отделните хапки.

— Като се има предвид как се развиха събитията — отвърна Марганин, без да сваля вестника, — това беше най-малкото, което адмирал Слоюк можеше да направи.

— А твоето положение сега… когато Превлов е извън играта?

— След измяната на добрия капитан логично беше аз да бъда избран да заема мястото му на завеждащ отдела за анализ на чуждото разузнаване. Очевидно, това е разрешението.

— Хубаво е, че годините ни на труд донесоха такива значителни дивиденти.

Марганин обърна една страница.

— Само отворихме вратата. Дивидентите тепърва ще дойдат.

— Сега повече от всякога трябва да внимаваш за действията си.

— Така и смятам — каза Марганин. — Тази история с Превлов нанесе лоша рана на верността на Съветските военноморски сили в очите на Кремъл. Досието на всеки един от отдела за военноморско разузнаване е подложено повторно на щателна проверка. Ще мине доста време, преди да ми се доверят напълно, както беше с Превлов.

— Ще се погрижим нещата малко да се ускорят. — Дебелият мъж се престори, че преглъща голямо парче от ябълката. — Когато си тръгнеш оттук, смеси се с тълпата пред входа на метрото отсреща. Един от нашите хора, който ловко задига портфейли от неподозиращите, ще измени на обичайната си практика и незабележимо ще пъхне плик във вътрешния джоб на сакото ти. Пликът съдържа протокола от последното съвещание на началника на личния състав на Военноморските сили на Съединените щати с командирите на флотата.

— Доста опияняващ материал.

— Протоколът е подправен. Може и да изглежда от особено значение, но в действителност е преработен внимателно, за да заблуди шефовете ти.

— Пробутването на фалшиви документи едва ли ще е от полза за положението ми.

— Успокой се — каза дебелият. — Утре по това време един агент на КГБ ще се сдобие със същия материал. КГБ ще го обяви за истински. Тъй като ти ще си предоставил информацията си двайсет и четири часа по-рано, това ще добави един плюс за теб в очите на адмирал Слоюк.

— Много хитро — отбеляза Марганин с поглед във вестника. — Нещо друго?

— Това е за сбогом — промълви дебелият мъж.

— За сбогом ли?

— Да. Достатъчно дълго ти бях връзка. Дори прекалено дълго. Стигнахме доста далече ти и аз, за да проявяваме небрежност за сигурността ни точно сега.

— Кой ще е новата ми връзка?

— Още ли живееш в казармата на флотата? — вместо отговор попита дебелият.

— Казармата ще си остане моят дом. Нямам намерения да привличам подозрения като голям прахосник и да живея в луксозен апартамент като Превлов. Ще продължавам да водя спартански живот, като разчитам само на заплатата от Съветските военноморски сили.

— Чудесно. Моят заместник е вече определен. Той ще бъде прислужникът, който чисти офицерските апартаменти в твоята казарма.

— Ще ми липсваш, стари приятелю — каза бавно Марганин.

— И ти на мен.

Настъпи дълго мълчание. После дебелият мъж заговори отново.

— Господ да те благослови, Хари.

Когато Марганин сгъна вестника и го остави настрана, дебелият си беше отишъл.