Клайв Къслър
Да извадим „Титаник“ (53)

50.

— Предполагам, че сте преценили внимателно последствията от вашите обвинения.

Марганин погледна със студените си сини очи ниския мъж с тих глас. Адмирал Борис Слоюк приличаше повече на фурнаджия, отколкото на ловкия шеф на втората по големина в Съветския съюз мрежа за събиране на разузнавателни данни.

— Напълно съзнавам, другарю адмирал, че залагам на карта военноморската си кариера и не изключвам вероятността да излежа присъда, но поставям дълга си към родината пред личните си амбиции.

— Много благородно от ваша страна, лейтенант — рече бездушно Слоюк. — Обвиненията, които отправяте, са изключително пакостни, най-меко казано. Не сте предоставили обаче конкретни доказателства, които да сочат, че капитан Превлов е предател на страната ни, а без тях аз не мога да улича човек само по думите на негов подчинен.

Марганин кимна. Ала той бе планирал прецизно срещата си с адмирала. Заобикалянето на Превлов и обичайния ред, по който да стигне до Слоюк, наистина криеше риск, но капанът бе нагласен точно, а подбраният момент — критичен. Той спокойно бръкна в джоба си, извади плик и го подаде през бюрото на Слоюк.

— Ето сведения за банкова сметка AZF седем шест нула девет в „Банк дьо Лозан“, Швейцария. Както ще видите, адмирале, на нея редовно се получават големи вноски, изпращани от някой си В. Волпер — недодялана анаграма, образувана от името Превлов.

Слоюк прегледа банковите сведения, после хвърли подчертано скептичен поглед към Марганин.

— Простете недоверчивостта в характера ми, лейтенант Марганин, но тези документи носят всички белези на скалъпени материали.

Марганин му подаде още един плик.

— Тук има тайно съобщение от американския посланик в Москва до Министерството на отбраната във Вашингтон. В него се казва, че капитан Андре Превлов е важен източник на тайни сведения от Съветските военноморски сили. Посланикът е включил също и планове за разгръщането на нашата флота в случай на първо ядрено нападение срещу Съединените щати. — През Марганин премина тръпка на удовлетворение, когато съзря как обикновено безстрастното лице на адмирала се набръчка от колебание. — Струва ми се, че картината е ясна. Тук няма нищо скалъпено. Един нисш офицер в моето положение не би могъл да се сдобие със заповеди от висококвалифицирана флота. От друга страна, капитан Превлов се радва на доверието на стратегическия комитет към Съветските военноморски сили.

Бариерите бяха вдигнати и пътят бе свободен; Слоюк нямаше друг избор, освен да се примири. Объркан, той поклати глава.

— Синът на изтъкнат партиен лидер да предаде страната си за пари… Трудно ми е да го проумея.

— Ако човек вземе предвид екстравагантния начин на живот на капитан Превлов, не е толкова трудно да се види какви финансови средства изразходва, за да задоволява прекомерните си изисквания.

— Запознат съм добре с вкусовете на капитан Превлов.

— А запознат ли сте също и с факта, че той има любовна връзка с една жена, която се представя за съпруга на главния помощник на американския посланик?

По лицето на Слоюк премина гневен израз.

— Нима знаете за нея? — попита той предпазливо. — Превлов успя да ме убеди, че я използва, за да получава сведения от съпруга й в посолството.

— Нищо подобно — възрази Марганин. — Тя всъщност е разведена и е агент на ЦРУ. — Марганин замълча за миг и после доведе въпроса докрай. — Единствените тайни сведения, които минават през ръцете й, са сведенията, доставени от капитан Превлов. Той именно е нейният източник.

За известно време Слоюк потъна в мълчание. После заби проницателен поглед в Марганин.

— Как научихте всичко това?

— Предпочитам да не разкривам самоличността на моя информатор, другарю адмирал. Не го считайте за неуважение, но аз подхранвам и затвърждавам доверието му вече близо две години и му дадох тържествена клетва, че името и положението му в американското правителство ще останат известни единствено на мен.

Слоюк кимна. Прие доводът.

— Вие, несъмнено, си давате сметка, че това ни поставя в много тежка ситуация.

— Имате предвид бизания ли?

— Точно така — натърти Слоюк. — Ако Превлов е издал на американците плана ни, това може да е гибелно за нас. Озове ли се бизаният в техни ръце и започне ли да функционира Сицилианският проект, следващото десетилетие те ще имат превес на силите.

— Може би капитан Превлов все още не е издал плана ни — отбеляза Марганин. — Може би чака да бъде изваден „Титаник“.

— Той вече е изваден — каза Слоюк. — Преди около три часа капитан Пароткин съобщи от борда на „Михаил Курков“, че „Титаник“ е на повърхността и е готов да бъде взет на буксир.

Марганин го погледна изненадан.

— Но нашите агенти Сребро и Злато ни увериха, че изваждането няма да стане по-рано от следващите седемдесет и два часа.

Слоюк сви рамене.

— Американците винаги бързат.

— В такъв случай трябва да отменим плана на капитан Превлов за завземането на бизания в полза на някой доверен човек.

„Планът на Превлов“ — Марганин се насили да потисне усмивката си, когато изрече тия думи. Огромното себелюбие на хитрия капитан щеше да го доведе до падението му. Оттам нататък, убеден си помисли Марганин, играта ще трябва да се играе много, много внимателно.

— Вече е твърде късно да променяме стратегията си — каза бавно Слоюк. — Хората и корабите са по места. Ще продължим както е по график.

— Ами капитан Превлов? Вие навярно ще го арестувате, нали?

— Не, лейтенант. — Слоюк погледна студено Марганин. — Той ще остане на поста си.

— Но на него не може да се вярва — отчаяно възрази Марганин. — Видяхте доказателствата…

— Не видях нищо, което да не може да бъде изфабрикувано — рязко го прекъсна Слоюк. — Вашето малко пакетче изглежда прекалено спретнато увито, прекалено добросъвестно завързано с панделка, за да се купи от пръв поглед. Това, което виждам пред себе си, е едно младо парвеню, което забива нож в гърба на началника си, с цел да изкачи следващото стъпало по стълбата на повишението. Чистките са известни още от времето преди да сте се родил, лейтенант. Играхте опасна игра и загубихте.

— Уверявам ви…

— Достатъчно! — Гласът на Слоюк прозвуча твърд като камък. — Знам със сигурност, че бизаният ще се озове благополучно на борда на съветски кораб не по-късно от три дни, считано от днес — резултат, който ще докаже предаността на капитан Превлов и вашето провинение.