Клайв Къслър
Да извадим „Титаник“ (20)

18.

На четири пресечки от сградата на Министерството на военноморските сили лейтенант Павел Марганин отморяваше на една пейка в парка с книга с поезия в ръка. Беше обедно време и зелените площи бяха изпълнени с чиновници, които поглъщаха обяда си под стройните редици на дърветата. От време на време Марганин вдигаше поглед от книгата и го задържаше върху някое случайно минаващо покрай него хубаво момиче.

В дванайсет и половина дебел мъж с измачкан костюм седна в другия край на пейката и започна да разгъва хартията, в която беше увит сандвич от черен хляб и чаша доматена супа. После се обърна към Марганин и широко му се усмихна.

— Искате ли малко сандвич, моряко? — добродушно му предложи непознатият и потупа шкембето си. — И без това е за повече от двама. Жена ми непрекъснато гледа да ме тъпче, иска да съм дебел, та да не ме задяват девойчетата.

Марганин поклати глава в знак на отказ и продължи да чете.

Мъжът сви рамене и отхапа залък от хляба, след което започна енергично да дъвче. Това обаче беше привидно — устата му беше празна.

— Имаш ли нещо да ми казваш — смотолеви той, докато се правеше, че дъвче.

Марганин не отместваше поглед от книгата, само я повдигна малко, колкото да прикрие устните му.

— Превлов има връзка с жена с черна коса, подстригана късо, носи скъпи обувки с ниски токчета, голям номер, обича да пие ликьор „Шартрьоз“. Кара кола на американското посолство с регистрационен номер САЩ — едно, четири, шест.

— Сигурен ли си в тези данни?

— Не си падам по свободните съчинения — прошепна Марганин, обръщайки равнодушно следващата страница. — Съветвам те веднага да предприемеш действия по тия сведения. Те могат да се окажат разковничето, което търсим.

— До залез-слънце ще разбера всичко за тази жена. — Непознатият засърба шумно супата си. — Нещо друго?

— Необходими са ми данни за Сицилианския проект.

— Изобщо не съм чувал за него.

Марганин сложи книгата в скута си и затърка очите си, прикривайки с ръка устните си.

— Това е отбранителен проект, който има нещо общо с НЮМА.

— Онези могат да направят голям въпрос, че изтича информация за отбранителен проект.

— Кажи им да не се безпокоят. Ще се действа много предпазливо.

— Тогава след шест дни от днес в мъжката тоалетна на ресторант „Бородино“ в шест и половина следобед.

Марганин затвори книгата си и се протегна.

Непознатият сръбна още веднъж от супата си в знак на потвърждение и повече не обърна никакво внимание на Марганин, който стана и тръгна по посока на сградата на Съветските военноморски сили.