Клайв Къслър
Да извадим „Титаник“ (68)

65.

Огромното пространство под украсения таван на залата за хранене в първа класа на „Титаник“ обхващаше и най-гъстите сенки отвъд светлината на лампите. Върху малкото останали прозорци, скрепени с олово, се виждаха зловещо изкривените отражения на уморените до припадък и победени мъже, които стояха под дулата на оръжията на непоколебимите руснаци.

Спенсър бе накаран насила да се присъедини към тях. В очите му се четеше уплахата от неразбирането. Той недоверчиво погледна Сандекър.

— Пит и Удсън мъртви? Не мога да повярвам.

— Но е самата истина — измърмори Дръмър през подутата си уста. — Едно от садистичните копелета, дето стои там, заби нож в червата му.

— Погрешна стъпка от страна на вашия приятел — сви рамене Превлов. Той огледа проницателно изплашената жена и деветимата мъже с измъчени и спечени от кръв лица. Изглежда, се забавляваше, някак безпристрастно, на опитите им да запазят равновесие всеки път, когато „Титаник“ биваше лашнат настрани от някоя огромна вълна. — Та като стана дума за погрешна стъпка, господин Спенсър, струва ми се, че ентусиазмът на вашите хора за работа с помпите започна определено да спада. Не е нужно да ви напомням, че ако водата, която влиза под водолинията, не бъде изхвърлена обратно в морето, този древен паметник на капиталистическата екстравагантност ще потъне.

— Ами да потъне — непринудено отвърна Спенсър. — Тогава поне вие и вашата комунистическа измет ще си идете с него.

— Малко съмнително, особено като се има предвид, че „Михаил Курков“ е готов за действие точно за такива непредвидени случаи. — Превлов извади цигара от златна табакера и я потупа замислено. — Така че, нали разбирате, един разумен човек би приел неизбежното и би изпълнил задълженията си както подобава.

— И все пак това си струва много повече, отколкото да ви оставим да сложите гадните си ръце върху него.

— Не можете да накарате никого от нас да свърши мръсната работа вместо вас — обади се Сандекър; в гласа му прозвуча доста твърда нотка.

— Възможно е. — Превлов беше напълно невъзмутим. — От друга страна обаче смятам, че ще получа исканото от мен съдействие, и то много скоро. — Той направи знак на един от охраната и избъбри нещо на руски. Мъжът кимна, прекоси с равномерен ход залата за хранене, сграбчи ръката на Дана и грубо я издърпа към една от преносимите лампи.

Като по знак спасителният екип пристъпи крачка напред, но бе посрещнат от четири автоматични пистолета, непоклатимо насочени към гърдите им. Мъжете замръзнаха безпомощно на място, изпълнени с гняв и враждебност.

— Ако й направите нещо — прошепна Сандекър с глас, треперещ от ярост, — скъпо ще си платите.

— О, я стига, адмирале — каза Превлов. — Изнасилването е присъщо на болните. Само един кретен би се опитал да изнудва вас и екипажа ви с подобно жалко деяние. Американците все още издигат жените си на мраморен пиедестал. Всички вие сте готови да умрете в безсмислен опит да защитите нейното целомъдрие, а на мен тогава какво ми остава? Не, жестокостта и мъчението са груби методи в изящното изкуство на убеждението. Унижението… — Той млъкна, за да се наслади на думата. — Да, унижението, това е великолепен стимул, за да бъдат подтикнати вашите хора да се върнат към работата си и да задържат кораба на вода.

Превлов се обърна към Дана. Тя го гледаше със затрогващ и безпомощен израз.

— Хайде, госпожо Сийграм, бъдете така добра да си свалите дрехите… всичките.

— Що за евтини номера разигравате? — намеси се Сандекър.

— Това не са номера. Скромността на госпожа Сийграм ще бъде разкривана пласт след пласт, докато не наредите на господин Спенсър и хората му да ми съдействат.

— Не! — извика с умоляващ глас Гън. — Не го прави, Дана!

— Моля, без призиви — отегчено каза Превлов. — Ако се наложи, ще накарам някой от моите момчета да я съблекат.

Бавно, едва забележимо, очите на Дана се изпълниха с войнствен блясък. После, без ни най-малко колебание, тя съблече шубата, работния комбинезон и бельото си. След по-малко от минута изправи в ореола на светлината тялото си — гъвкаво, жизнено и чисто голо.

Сандекър се обърна с гръб, а след него, един по един, и останалите ожесточени мъже от спасителния отряд застанаха срещу мрака.

— Не, ще я гледате — студено заяви Превлов. — Галантният ви жест е трогателен, но напълно безсмислен. Обърнете се, господа, нашето малко представление тепърва започва…

— Струва ми се, че този недодялан, шовинистичен тъпизъм отива твърде далеч.

Гласът на Дана накара всички глави да се обърнат едновременно, сякаш бяха рязко дръпнати от конци на кукловод. Тя беше застанала с разкрачени крака, с ръце на хълбоците; гърдите й стърчаха напред, очите й светеха с подчертана подигравка. Дори с грозната превръзка на главата, тя изглеждаше великолепно.

— Входът е свободен, момчета, гледайте каквото си искате. Женското тяло не е голяма тайна. Всички сте го виждали и несъмнено сте го докосвали. Защо са тези свенливи погледи? — После в очите й се появиха лукави пламъчета, тя разтвори устни и започна да се смее. Беше избутала от сцената Превлов по най-убедителен начин.

Както я гледаше, той бавно сви устни.

— Забележително изпълнение, госпожо Сийграм, наистина забележително. Но трудно мога да приема за забавна една демонстрация на западния упадък.

— Покажете ми комунист, и аз веднага ще ви покажа среден пръст — презрително каза Дана. — Ако вие, лайнари такива, знаехте само как целият свят ви се присмива зад дрипавите ви гърбове всеки път, когато плещите вашите неуместни марксистки терминчета като западен упадък, империалистическо подстрекателство към война или буржоазно манипулиране, може би щяхте да се постреснете и да се покажете донякъде на ниво. То и без това такива като вас представляват най-големият сатанински фарс, разиграван пред човечеството, откакто сме слезли от дърветата. И ако имахте поне малко смелост, щяхте да си го признаете.

Лицето на Превлов побеля.

— Това вече е прекалено — отсече той. Беше на ръба да изпусне тъй добре тренираните си нерви и това го обезпокои.

Дана протегна дългото си и разкошно тяло и продължи:

— Какво има, Иван? Май прекалено си свикнал с яките, еднообразни рускини, нали? И не можеш да си представиш една освободена жена от Страната на независимостта и от Родината на смелите да се присмива на жалкия ти начин на действие ли?

— Това, което ми е трудно да приема, е твоята вулгарност. Нашите жени поне не се държат като долнопробни уличници.

— Майната ти. — Дана се усмихна мило.

Превлов беше нащрек. Той забеляза кратките погледи, които си размениха Джордино и Спенсър, забеляза как Стърджис сви юмруци и лекият знак с глава от страна на Дръмър. Стана му напълно ясно, че нехайното, но непоколебимо отдалечаване на Дана от американците и приближаването й към гърбовете на руската охрана не беше нито несъзнателно, нито необмислено. Представлението й бе почти свършило. Съветските моряци бяха извили вратове, за да зяпат, оръжията им висяха отпуснато в ръцете и точно тогава Превлов извика команда на руски.

Охранителите излязоха от захласа си, извърнаха обратно лица към мъжете от спасителния екипаж и отново стиснаха здраво насочените си към тях оръжия.

— Моите поздравления, уважаема госпожо — поклони се Превлов. — Вашето малко театрално представление почти успя. Умна, много умна заблуда.

По лицето на Превлов се изписа особено хладно задоволство, подчертана студенина, сякаш коварството му се бе разбудило и той лесно бе спечелил играта.

Той наблюдаваше Дана и преценяваше беглата следа от поражение във вида й. Усмивката й не бе изчезнала — като че ли беше нарисувана, раменете й се свиха с лека тръпка, но тя я отърси и отново се изправи, горда и самоуверена.

— Не разбирам за какво говорите.

— Много естествено. — Превлов въздъхна, задържа още миг поглед в нея, после се обърна и каза нещо на един от охраната. Мъжът кимна, извади нож и бавно тръгна към Дана.

Дана настръхна и пребледня — заприлича на статуя от сол.

— Какво смятате да правите?

— Наредих му да отреже лявата ти гърда — каза непринудено Превлов.

Спенсър погледна с отворена уста Сандекър, очите му умоляваха адмирала да отстъпи.

— Милостиви боже! — възкликна отчаяно Сандекър. — Вие не можете да позволите… сам обещахте — никаква жестокост, никакво мъчение…

— Аз съм първият, който ще признае, че във варварството няма хитрости — рече Превлов. — Но вие не ми оставихте никакъв избор. Това е единственото разрешение за вашето упорство.

Сандекър пристъпи към най-близкия охранител до него.

— Първо ще убиете мен…

Морякът заби автоматичния си пистолет в кръста на адмирала и той се стовари на колене на пода, с изкривено от болка лице и задиша тежко и шумно.

Дана сви юмруци до тялото си до побеляване. Беше изиграла играта до последната си карта и сега изглеждаше безпомощна; красивите й очи с цвят на кафе се помрачиха от погнуса, когато видя как в погледа на охранителя изведнъж се появи сянка на объркване — една ръка докосна рамото й и я избута настрана. В кръга на светлината бавно пристъпи Пит.