Клайв Къслър
Да извадим „Титаник“ (22)

20.

Дана чакаше в залата за посрещачи, когато Сийграм слезе от самолета.

— Какво да обърна? — погледна я той въпросително. — Не си ме посрещала на летището от години.

— Неудържим прилив на обич — усмихна се тя.

Той освободи багажа си и двамата тръгнаха към паркинга. Дана го държеше здраво за ръката. Следобедът вече й се струваше далечен сън. Трябваше да си напомня, че друг мъж я намираше за съблазнителна и дори я беше целунал.

Тя хвана кормилото и подкара към магистралата. Последните коли от натовареното автомобилно движение се бяха изтеглили и пътят през околностите на Вирджиния беше вече спокоен.

— Познаваш ли Дърк Пит? — наруши мълчанието Сийграм.

— Да. Той е директор на отдела на адмирал Сандекър за специални проекти. Защо?

— Ще му насиня задника на това копеле — отвърна Сийграм.

Дана го погледна учудена.

— Ти пък какво общо имаш с него?

— Той провали важна част от проекта.

Дана стисна по-здраво кормилото.

— Ще ти бъде доста трудно да му насиниш задника — рече тя.

— Защо смяташ така?

— Той минава за легенда в средите на НЮМА. Списъкът на научните му постижения, откакто дойде в агенцията, отстъпва единствено на забележителното му военно досие.

— Така ли?

— Да. Той е любимецът на адмирал Сандекър.

— Не забравяй, че аз имам повече тежест пред президента, отколкото адмирал Сандекър.

— Повече отколкото сенатор Джордж Пит в Калифорния? — попита тя с равен глас.

Той се обърна да я погледне.

— Да не би да са роднини?

— Баща и син.

Останалите няколко километра Сийграм изпадна в мрачно мълчание.

Дана сложи ръка на коляното му. Когато спря на червен светофар, тя се наведе и го целуна.

— Това какво значи?

— Подкуп.

— И колко ще ми струва? — измърмори той.

— Имам страхотна идея — каза тя. — Да идем на новия филм с Брандо, после да си направим великолепно угощение с омари в гостилницата „Олд Поутмак“ и накрая да се приберем у дома, да загасим лампите и да…

— Закарай ме в службата — прекъсна я той. — Имам много работа.

— Моля те, Джийн, стига си се претоварвал — настоя Дана. — Утре ще имаш достатъчно време за работа.

— Не, сега!

Пропастта между тях беше непреодолима и от сега нататък нещата никога вече нямаше да бъдат същите.