Клайв Къслър
Да извадим „Титаник“ (74)

71.

— Това е от „Драгънфиш“ — каза адмирал Кемпър, докато четеше последното от дълга поредица съобщения. — Капитанът й изпратил работна група на борда на „Титаник“ в помощ на Пит и спасителния му екип. Уведомява, че корабът ще остане на повърхността по време на тегленето, независимо от многобройните течове — стига, разбира се, да не го връхлети друг ураган.

— Да благодарим на Бога за дребните милости — въздъхна маршал Колинс между две прозевки.

— Съобщава още — продължи Кемпър, — че госпожа Сийграм е на борда на „Титаник“ и е в изключителна сценична форма, каквото и да означава това.

Мел Донър излезе от банята. Върху ръката му още имаше преметната хавлиена кърпа.

— Бихте ли повторили, адмирале?

— Капитанът на „Драгънфиш“ съобщава, че госпожа Сийграм е жива и здрава.

Донър се втурна към Сийграм, който спеше неспокойно на канапето и го разтърси.

— Джийн! Събуди се! Намерили са Дана! Тя е добре!

Очите на Сийграм се отвориха и известно време той загледа Донър, а по лицето му бавно се изписваше изумление.

— Дана… Дана е жива?

— Да, вероятно е била на „Титаник“ по време на бурята.

— Но как се е озовала там?

— Още не знаем подробности. Ще трябва да изчакаме. Но най-важното е, че Дана е на сигурно място и „Титаник“ не е потънал.

Сийграм хвана с ръце главата си и остана така, превит надве. После тихо се разрида.

Адмирал Кемпър с облекчение прие отвличането на вниманието от страна на доста уморения командир Кийт, който влезе в този момент и му подаде ново известие.

— Това пък е от адмирал Сандекър — оповести Кемпър. — Мисля, че за вас, господин Никълсън, ще бъде интересно да научите какво съобщава той.

Уорън Никълсън и маршал Колинс се отделиха от Сийграм и наобиколиха бюрото на Кемпър.

— Думите на Сандекър: „Гостуващи роднини бяха забавлявани и настанени в стая за гости. Снощи, по време на увеселението, нещо ми влезе в окото, но си доставих удоволствието да попея с пълен глас някои любими стари песни, като «Сребърни нишки сред златото». Поздрави братовчеда Уорън и му кажи, че съм му приготвил подарък. Приятно прекарване. Как ми се иска да сте тук! Подписаният Сандекър“.

— Адмиралът има странен начин на изразяване — отбеляза президентът. — Какво всъщност се опитва да ни каже?

Кемпър го погледна смутен.

— Явно руснаците са се качили на борда по време на затишието на урагана.

— Явно — ледено подчерта президентът.

— „Сребърни нишки сред златото“ — обади се въодушевено Никълсън. — Сребро и злато. Те са хванали двамата тайни агенти.

— А твоят подарък, братовчеде Уорън — намеси се Колинс, ухилен до уши, — вероятно не е никой друг, освен капитан Андре Превлов.

— Наложително е да се кача час по-скоро на борда на лайнера — обърна се Никълсън към Кемпър. — Кога най-рано можете да ми осигурите превоз дотам, адмирале?

Кемпър вече се пресягаше към телефона.

— В порядъка на трийсет минути мога да те кача на самолет на военноморските сили, който ще те свали до Вийчърс Айлънд. Оттам можеш да вземеш вертолет до „Титаник“.

Президентът се приближи до големия прозорец и се загледа в изгряващото слънце, което се подаваше над източния хоризонт и пръскаше лъчи към ленивите води на Потомак. Той отвори уста и се прозя с наслада.