Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Дърк Пит (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Raise the Titanic!, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Клайв Къслър. Да извадим „Титаник“

ИК „Димант“, Бургас

Редактор: Тодор Димов

Коректор: Росица Спасова

Художник на корицата: Буян Филчев

ISBN: 954-8472-38-4

История

  1. — Добавяне

28.

За случайния наблюдател, застанал на брега, или за който и да е човек, излязъл да се поразходи с лодка по реката Рапъханък, тримата мъже, седнали отпуснато в стара, разнебитена гребна лодка, приличаха на най-обикновени запалянковци, тръгнали за риба в почивния им ден. Троицата бяха облечени с избелели ризи и дочени панталони и носеха спортни шапки, окичени с обичайните най-различни видове куки и стръв. Гледката беше съвсем типична — шестгнездовата каса за бира беше пусната във водата в рибарска мрежа, която се поклащаше до лодката.

Най-ниският от тримата — червенокос мъж с мършаво лице, се бе излегнал на кърмата и изглеждаше задрямал; държеше свободно пръта на въдицата, която беше закрепена към корковата тапа в червено и бяло и се полюшваше едва на шейсетина сантиметра от ватерлинията на лодката. Вторият мъж просто бе навел глава над едно отворено списание, а третият седеше изправен и механично извършваше движения на хвърляне на сребърна стръв. Той беше едър човек с доста охранен корем, който се подаваше през отворената му риза; имаше лениви сини очи и приветливо кръгло лице. Олицетворяваше съвършения образ на добродушния възстар дядо.

Адмирал Джоузеф Кемпър можеше да си позволи да изглежда добродушен. Когато притежаваш почти неограничена власт, каквато притежаваше той, не е нужно да гледаш с присвити хипнотизиращи очи или да бълваш огън като дракон. Адмиралът сведе поглед и се обърна с доброжелателен глас към дремещия мъж.

— Изненадан съм, Джим, че не си се запалил по риболова.

— Това трябва да се счита за най-безсмисленото нещо, практикувано от човека — отвърна Сандекър.

— Ами вие, господин Сийграм? Вие не сте хвърлили кука, откакто се закотвихме.

Сийграм вдигна глава от списанието и примижа към Кемпър.

— Ако се намери риба, оцеляла от замърсяването тук, господин адмирал, то тя ще изглежда като мутант от някой евтин филм на ужасите и ще бъде два пъти по-отвратителна на вкус.

— Тъй като вие, господа, ме поканихте тук — каза Кемпър, — започвам да подозирам, че в причината има нещо непочтено.

Сандекър нито потвърди, нито отрече.

— Джо, просто се отпусни и се наслаждавай на чудесната природа. Забрави за няколко часа, че си завеждащ „Кадри“ във Военноморските сили.

— Няма да е трудно, когато си до мен. Ти си единственият от всичките ми познати, който говори снизходително с мен.

Сандекър се усмихна.

— Не можеш да изживееш живота си с мисълта, че целият свят целува задника ти. Просто гледай на мен като на полезна терапия.

— Надявах се — въздъхна Кемпър, — че съм се отървал от теб веднъж завинаги, когато се уволни. Сега, изглежда, си се върнал да ме преследваш като досаден амбулантен търговец.

— Разбрах, че са скачали от радост в коридорите на Пентагона, след като напуснах.

— Да кажем по-точно, че не се проляха сълзи след твоето оттегляне. — Кемпър бавно започна да навива стръвта си. — И тъй, Джим, познавам те от доста години, за да не надуша в случая някакво изнудване. Какво сте си наумили двамата с господин Сийграм?

— Търсим „Титаник“ — отвърна нехайно Сандекър.

— Сериозно? — Кемпър продължи да навива макарата.

— Сериозно.

Кемпър отново метна въдицата.

— От какъв зор? Да му направите няколко снимки за публична изява ли?

— Не. За да го извадим на повърхността.

Кемпър спря да навива. Обърна се и погледна Сандекър.

— „Титаник“ ли каза?

— Да.

— Джим, момчето ми, този път май наистина си пуснал котва. Ако очакваш да повярвам…

— Това не са празни приказки — прекъсна го Сийграм. — Нареждането за операцията по изваждането му идва направо от Белия дом.

Очите на Кемпър зашариха по лицето на Сийграм.

— Значи трябва да приема, че вие представлявате президента?

— Да, сър. Точно така.

— Не мога да не призная — рече Кемпър, — че си вършите работата по странен начин, господин Сийграм. — Ако бъдете така любезен да ми дадете някакво обяснение…

— Точно затова сме тук, господин адмирал, да ви дадем обяснение.

Кемпър се обърна към Сандекър.

— И ти ли си в играта, Джим?

Сандекър кимна.

— Да кажем, че господин Сийграм говори тихо и държи адски грамаден прът.

— Добре, Сийграм, имате думата. Защо е това увъртане и защо толкова спешно искате да извадите този стар запуснат кораб?

— Всяко нещо по реда си, господин адмирал. Първо на първо, аз съм ръководител на строго секретен отдел към правителството, наречен Секция „Мета“.

— Изобщо не съм чувал за него — каза Кемпър.

— Ние не фигурираме в нито един бюлетин на федералните служби. Дори ЦРУ, ФБР и УНБ не разполагат с никакви данни за работата ни.

— Нелегална организация за технологически съвети — вметна рязко Сандекър.

— Ние надхвърляме обикновената организация за технологически съвети — поясни Сийграм. — Нашите хора разработват футуристични идеи и после се опитват да ги приложат на практика в успешни функциониращи системи.

— Това би струвало милиони долари — рече Кемпър.

— Скромността не ми позволява да спомена точната сума на бюджета ни, господин адмирал, но егото ми ме заставя да призная, че разполагам с малко над десетцифрено число.

— Боже мой! — смотолеви Кемпър под носа си. — Казвате, че разполагате с повече от милиард долара. Организация от учени, за чието съществуване не знае никой. Вие възбудихте любопитството ми, господин Сийграм.

— Както и моето — язвително вметна Сандекър. — Досега търсехте помощта на НЮМА чрез канали на Белия дом, като се представяхте като президентски съветник. Що за макиавелски подход?

— Защото президентът нареди строги мерки за сигурност, господин адмирал, за да не изтече информация към Конгреса. Последното нещо, от което се нуждае неговата администрация, е лов на вещици от страна на Конгреса във финансите на секцията „Мета“.

Кемпър и Сандекър се спогледаха и кимнаха. И двамата гледаха Сийграм в очакване да чуят останалото.

— И така — продължи Сийграм, — секцията „Мета“ разработи отбранителна система под кодовото име „Сицилиански проект“…

— „Сицилиански проект“ ли?

— Нарекохме го на името на стратегически шахматен ход, познат като Сицилианска защита. Проектът е замислен на базата на вариант на принципа на лазера. Например, ако насочим звукова вълна на дадена честота през среда, съдържаща възбудени атоми, можем да стимулираме звука до изключително високо състояние на лъчение.

— Подобно на лазерен лъч — отбеляза Кемпър.

— До известна степен — отвърна Сийграм. — Само че лазерът изпуска тесен лъч светлинна енергия, докато нашето изобретение излъчва широко, ветрилообразно поле от звукови вълни.

— Освен че проглушава сума ти тъпанчета, за какво друго служи? — поинтересува се Сандекър.

— Както си спомняте от гимназиалните си уроци, господин адмирал, звуковите вълни се разнасят в кръг подобно на вълните в езеро, предизвикани от хвърлено в него камъче. В случая на Сицилианския проект, ние можем да мултиплицираме звуковите вълни милиони пъти. После, когато се освободи тази огромна енергия, тя ще се разнесе в атмосферата, като изтласка въздушните частици напред с отприщената си сила и ще ги кондензира, докато те се съберат, за да образуват плътна, непробиваема стена в размер на стотици квадратни километри в диаметър. — Сийграм замълча и почеса носа си. — Няма да ви отегчавам с уравненията и техническите подробности, засягащи действителните измервателни уреди. Особеностите са твърде сложни, за да ги обсъждаме тук, но вие можете лесно да разберете потенциала. Всяка вражеска управляема ракета, изстреляна срещу Америка, влизайки в контакт с тази невидима защитна бариера, ще се разбие на парчета много преди да е навлязла в района на целите.

— Ама тази… тази система истинска ли е? — попита плахо Кемпър.

— Да, адмирале. Уверявам ви, че може да действа. Дори вече необходимият брой съоръжения за спиране на всеобщо ракетно нападение е в процес на изграждане.

— Господи! — възкликна Сандекър. — Това е най-съвременният вид оръжие.

— Сицилианският проект не е оръжие. Той е чисто научен метод за защита на страната ни.

— Трудно се побира във въображението — каза Кемпър.

— Просто си представете гърмежа при летене на реактивен самолет, усилен десет милиона пъти.

Кемпър изглеждаше напълно объркан.

— Но този звук… той няма ли да разруши всичко, което е на земята?

— Не. Енергийната сила е насочена към въздушното пространство и се натрупва по време на движение. За човек, който стои на морското равнище, въздействието й ще бъде същото, каквото и от далечен гръм.

— Какво общо има всичко това с „Титаник“?

— Елементът, необходим да възбуди оптималната степен на звуковото излъчване, е бизаният и именно там лежи нашата торба с късмети, господа, защото единственото известно в света количество на бизаниева руда е било натоварено на път за Съединените щати на борда на „Титаник“ през 1912 година.

— Ясно — кимна Кемпър. — Значи изваждането на кораба е последният ви отчаян опит да пуснете в действие вашата отбранителна система.

— Атомната структура на бизания е единствената, която дава резултат. След като програмирахме известните й свойства в нашите компютри, ние успяхме да проектираме съотношение трийсет хиляди към едно в полза на успеха.

— Но защо да се изважда целия кораб? — запита Кемпър. — Не може ли просто да се изтръгнат преградните му стени и да се вземе товара с бизания?

— Ще се наложи да си проправяме пътя към товарния трюм чрез взривяване на експлозиви. Опасността да унищожим рудата завинаги е огромна. Президентът и аз сме единодушни, че допълнителните разходи по изваждането на корпуса далеч превишават риска от загубата му.

Кемпър отново хвърли стръвта си.

— Вие сте реален мислител, Сийграм. Признавам ви тази черта. Но кое ви кара да смятате, че „Титаник“ е в такова състояние, че да бъде изваден цял? След седемдесет и пет години, прекарани на дъното, от него вероятно не е останало нищо, освен куп ръждясали боклуци.

— Моите хора имат теория по този въпрос — намеси се Сандекър, като остави настрани въдицата си, отвори чантата си за рибарски принадлежности и извади от нея плик. — Хвърли им един поглед. — Той подаде на Кемпър няколко снимки с формат десет на дванайсет сантиметра.

— Приличат ми на някакви подводни боклуци — отбеляза Кемпър.

— Точно така е — потвърди Сандекър. — Камерите на нашите подводници току се натъкват на разни предмети, изхвърлени от минаващи кораби. — Той посочи най-горната снимка. — Това е камбузна печка, намерена на дълбочина хиляда и двеста метра край Бермудските острови. Следващата е на блок на автомобилен двигател, заснет на хиляда и деветстотин метра, близо до Алеутските острови. И на двата предмета нямаше начин да определим времето на престоя им във водата. А тази пък е на самолет Груман Ф4Ф от Втората световна война, открит близо до Исландия на три хиляди метра. За него изровихме данни. На 17 март 1946 година поради изразходване на горивото лейтенант Щраус се е приводнил принудително в океана без никаква повреда.

Кемпър отдалечи следващата снимка на една ръка разстояние от очите си.

— Това пък чудо какво е?

— Това е заснето в момента на откриването му от „Сафо I“ по време на експедицията „По течението Лорелай“. Предметът, който отначало приличал на кухненска фуния, се оказа хорна. — Той показа на Кемпър снимка на инструмента, направена след реставрирането му от Воугъл.

— Това е корнет — поправи го Кемпър. — Казваш, че „Сафо I“ го е извадила?

— Да, от три хиляди и шестстотин метра. Лежал е на дъното от 1912 година.

Кемпър повдигна вежди.

— Да не би да ми кажеш още, че е от „Титаник“?

— Мога да ти покажа документирани доказателства.

Кемпър въздъхна и подаде обратно снимките на Сандекър. Раменете му увиснаха — стойка, издаваща изтощение и умора на мъж, който вече не е млад, мъж, който дълго време е носел на гърба си тежък товар. Той извади кутия бира от рибарската мрежа и издърпа халката на капака й.

— Какво доказват всички тези снимки?

Затворените устни на Сандекър се разтеглиха в лека усмивка.

— Доказателството е било пред очите ни в продължение на две години — тогава бе открит самолетът — но ние погледнахме съвсем през пръсти на възможностите. Е, разбира се, отличното състояние на самолета бе отбелязано, но нито един от моите океанографи не схвана значимостта на тези бележки. Истинските заключения си дойдоха на място едва когато „Сафо I“ извади хорната.

— Не те разбирам — безизразно рече Кемпър.

— Преди всичко — продължи Сандекър, — въпросният Ф4Ф съдържа деветдесет процента алуминий, а както знаеш, солената вода страхотно разяжда алуминия. Въпреки това самолетът, след като е прекарал в морето повече от четирийсет години, изглежда така, както в деня, в който е излязъл от завода. Същото е и с хорната. Тя е стояла под вода близо осемдесет години, а лъщи като дупе на пеленаче.

— Имате ли някакво обяснение? — попита Кемпър.

— Двама от най-кадърните океанографи в НЮМА вече обработват данните на компютри. Засега основната теория е, че това се дължи на комбинация от фактори: липсата на опустошителен морски живот на голяма дълбочина, ниска соленост или съдържание на сол на водата на дъното, ледените температури на дълбините и по-ниско съдържание на кислород, което забавя окисляването на метала. Един от тези фактори или всички заедно може би забавят разяждането на претърпелите корабокрушение кораби. Ще знаем повече ако и когато успеем да видим „Титаник“.

Кемпър остана замислен за миг.

— Какво искате от мен?

— Закрила — отвърна Сийграм. — Ако руснаците надушат с какво сме се заели, те ще опитат всичко, освен война, за да ни попречат и да заграбят бизания за себе си.

— Бъдете спокоен по този въпрос — каза Кемпър; гласът му изведнъж стана твърд. — Руснаците ще се позамислят, преди да окървавят ръцете си откъм нашата страна на Атлантическия океан. Операцията ви по изваждането на „Титаник“ ще бъде под закрила, господин Сийграм. Имате желязната ми дума за това.

Лека усмивка пробяга по лицето на Сандекър.

— Докато си предразположен към щедрост, Джо, да те питам какви са възможностите да наемем „Модок“?

— „Модок“ ли? — повтори Кемпър. — Той е най-добрият дълбоководен спасителен плавателен съд, с който разполагат Военноморските сили.

— Бихме могли да използваме и екипажа, който си върви с него — добави Сандекър.

Кемпър отърка студената бирена кутия по потното си чело.

— Добре, имате „Модок“ и екипажа му, плюс каквито още хора и оборудване ви е необходимо.

Сийграм въздъхна.

— Благодаря ви, адмирале. Много съм ви задължен.

— Нагърбили сте се с интересен замисъл — отбеляза Кемпър. — Но който е пълен с проблеми.

— Нищо не идва наготово — отвърна Сийграм.

— Какъв е следващият ви ход?

Сандекър побърза с отговора:

— Ще изпратим камери да определят местонахождението на потъналия параход и да заснемат повредите.

— Един бог знае какво ще откриете… — Кемпър изведнъж млъкна и посочи към подскачащата тапа на въдицата на Сандекър. — Божичко, Джим, ти май хвана риба!

Сандекър се наведе лениво през борда.

— Наистина — усмихна се Сандекър. — Да се надяваме, че и „Титаник“ ще бъде така отзивчив.

— Опасявам се, че тази надежда може да се окаже скъпоструващо поощрение — заяви Кемпър, без да се усмихне в отговор.

 

 

Пит затвори дневника на Хейс Брюстър и погледна над заседателната маса към Мел Донър.

— Това било значи.

— Цялата истина и нищо друго, освен истината — рече Донър.

— Но този бизаний или както там го наричате не е ли изгубил свойствата си, след като е престоял в морската вода толкова години?

Донър поклати глава.

— Знае ли човек? Досега никой не е държал в ръцете си достатъчно количество от него, та да каже със сигурност каква ще е реакцията му при каквито и да било условия.

— В такъв случай той може да се окаже негоден.

— Няма, ако рудата е затворена добре в утробата на „Титаник“. Нашето проучване показва, че трезорът е херметически затворен.

Пит се облегна назад и погледна към дневника.

— Адски е рисковано.

— Съзнаваме го.

— То е все едно да накараш група деца да извадят с няколко въжета и сал танк „Патън“ от езерото Ери.

— Съзнаваме го — повтори Донър.

— Само разходите по изваждането на „Титаник“ са извън представите — отбеляза Пит.

— Кажете една сума.

— През 1974 година ЦРУ плати над триста милиона долара за изваждането само на носа на руска подводница. Не бих се заел да изчислявам какво ще струва изваждането на пътнически лайнер, който тежи четирийсет и шест хиляди тона, от дълбочина близо четири хиляди метра.

— Тогава предположете.

— Кой ще брои пачките?

— Финансирането се поема от секцията „Мета“ — отвърна Донър. — Погледнете на мен просто като на дружелюбно настроен банкер. Кажете ми на каква сума според вас ще възлезе операцията по изваждането на суша и аз ще се погрижа тези средства да бъдат прехвърлени тайно в годишния експлоатационен бюджет на НЮМА.

— Двеста и петдесет милиона ще са необходими, за да се задвижи колелото.

— Това е по-малко от нашите изчисления — подметна нехайно Донър. — Предлагам ви да не се ограничавате толкова. Но за всеки случай ще уредя да получите допълнително още пет.

— Пет милиона?

— Не — усмихна се Донър, — петстотин милиона.

 

 

След като пазачът го пропусна през портала, Пит отби встрани от пътя и се обърна да погледне през телената ограда зданието на „Товарни коли и складове Смит“.

— Не мога да повярвам — каза той гласно на себе си. — На нищо от тая работа не мога да повярвам. — После бавно и с голямо усилие, сякаш се съпротивляваше на командите на хипнотизатор, Пит включи на първа скорост и потегли обратно към града.