Клайв Къслър
Да извадим „Титаник“ (41)

38.

— Тайната беше дотук — каза Сийграм, подхвърляйки вестника върху бюрото на Сандекър. — Това е тазсутрешният брой. Няма и петнайсет минути, откакто го взех от щанда за вестници.

Сандекър обърна вестника и спря поглед върху заглавието на първа страница. Не беше нужно да чете по-нататък — там пишеше всичко.

— „НЮМА ще извади Титаник“ — зачете той на глас. — Е, поне няма да стъпваме като с котешки лапи отсега нататък. „Усилие на стойност мултимилиони долари, за да се извади корабокруширал лайнер.“ Трябва да признаеш, че от този материал става увлекателно четиво. „Осведомени източници съобщиха днес, че НЮМА провежда опит да извади КПК «Титаник», който на 15 април 1912 година се блъснал в айсберг и потънал насред Атлантическия океан, взимайки над хиляда и петстотин жертви. Това огромно начинание възвестява нова ера в дълбоководното изваждане на потънали плавателни съдове и е без паралел в историята на търсене на съкровища от човека.“

— Лов на съкровище за мултимилиони долари — свъси вежди Сийграм. — На президента ще му хареса това.

— Дори са поместили и моя снимка — отбеляза Сандекър. — Не си приличам особено. Сигурно са я извадили от архивите си — правена е може би преди пет-шест години.

— По-лош момент, здраве му кажи! — рече Сийграм. — Още три седмици… Пит заяви, че ще се постарае да приключи операцията след три седмици.

— Не затаявай дъх. Пит и екипажът му се занимават с тази работа от девет месеца; девет мъчителни месеца в борба с всяка зимна буря, която може да им прати Атлантическият океан, в опити да преодолеят всяка спънка, всяко злополучие, което им се яви. Цяло чудо е, че те постигнаха толкова много за толкова кратко време. И въпреки това още хиляда и едно непредвидени неща могат да се явят. Възможно е да има скрити пукнатини в конструкцията, които да разцепят корпуса, когато бъде отделен от морското дъно или пък дънната тиня тъй силно да е всмукала кила, че изобщо да не го пусне от прегръдката си. На твое място, Сийграм, не бих се изпълвал с плам, докато не видя как „Титаник“ минава на буксир покрай Статуята на свободата.

Сийграм изглеждаше засегнат. Адмиралът се усмихна на покрусения му вид и му предложи пура. Получи отказ.

— Но пък от друга страна — продължи утешаващо Сандекър, — той може да се появи на повърхността красив колкото си щеш.

— Това харесвам у вас, адмирале, че ту сте изпълнен с оптимизъм, ту сте лишен от него.

— Обичам да бъда подготвен за разочарования. Това облекчава болката.

Сийграм не каза нищо. Помълча известно време, после пак заговори:

— Значи да мислим за „Титаник“, когато му дойде времето. Само че пред нас все още стои проблемът с пресата. Как ще го разрешим?

— Много просто — безгрижно отговори Сандекър. — Ще постъпим така, както постъпва всеки пламенен народен избраник, когато съмнителната му репутация бъде разголена от гладните за скандали репортери.

— И как ще стане това?

— Ще свикаме пресконференция.

— Това е лудост. Ако Конгресът и обществеността подразберат, че сме хвърлили над три четвърти милиарда долара за тази работа, ще ни пометат като канзаско торнадо.

— Тогава ще играем покера на лъжеца и ще отрежем наполовина разходите по операцията за пред обществеността. Кой ще разбере? Няма начин да бъде разкрита истинската цифра.

— Пак не ми се нрави — упорстваше Сийграм. — Тия вашингтонски репортери са същински хирурзи, когато се стигне до дисекция на интервюирания по време на пресконференция. Ще ви нарежат на парчета като печена пуйка.

— Не става дума за мен — бавно рече Сандекър.

— А за кого? Положително не за мен. Аз съм малкият човек, който не е тук, нали не сте забравил?

— Имам предвид другиго. Някой, който не е осведомен за нашето задкулисно мошеничество. Някой специалист по потънали кораби, към когото пресата ще се отнесе с най-голямо внимание и уважение.

— И откъде ще изнамерите такъв образец на добродетелта?

— Страшно се радвам, че използва думата „добродетел“ — лукаво отвърна Сандекър. — Видиш ли, имах предвид жена ти.