Клайв Къслър
Да извадим „Титаник“ (37)

35.

Сандекър вкара колата си в паркинга на колежа по океанография „Александрия“, слезе от шофьорското място и тръгна към мъжа, който стоеше до една малка електрическа кола за голф.

— Адмирал Сандекър?

— Да.

— Аз съм доктор Мъри Силвърстейн. — Закръгленият, нисък, плешив мъж подаде ръка. — Радвам се, че дойдохте, адмирале. Мисля, че имаме нещо, което ще ви е от полза.

Сандекър се настани в колата.

— Благодарни сме и за най-малката полезна информация, която можете да ни предоставите.

Силвърстейн пое кормилото и го поведе по асфалтовата алея.

— От снощи насам проведохме дълга поредица от тестове. Предупреждавам ви, че не мога да обещая нищо с математическа точност, но получените резултати са най-малкото интересни.

— Имахте ли проблеми?

— Донякъде. Главната пречка, която измества нашата преценка от точната страна на скалата към приблизителната й страна, е липсата на солидни факти. Например все още не е установена посоката на носа на „Титаник“, когато е потъвал. Този неизвестен фактор сам по себе си може да добави още четири квадратни морски мили към претърсвателния район.

— Не разбирам. Един четирийсет и пет тонен стоманен кораб не потъва ли по права линия?

— Не е задължително. „Титаник“ е лъкатушел и се е плъзгал под водата под плосък ъгъл от грубо казано седемдесет и осем градуса и докато е потъвал, теглото на водата, изпълвала предните му помещения, го е тласкало напред в порядъка между четири и пет морски възела. После, трябва да вземем под внимание и инерцията, причинена от неговата огромна маса, както и факта, че той е трябвало да измине две и половина морски мили, преди да удари дъното. Не, опасявам се, че лайнерът е стигнал дъното по хоризонтална линия на немалко разстояние от първоначалната точка на потъването.

Сандекър погледна океанографа.

— Как е възможно да знаете точния ъгъл на спускане при потъването на „Титаник“? Общо взето описанията на оцелелите са били неточни.

Силвърстейн посочи една огромна бетонна кула вдясно от него.

— Отговорите са там, адмирале. — Той спря малката кола пред главния вход на сградата. — Елате да ви демонстрирам на практика за какво говоря.

Сандекър го последва през къс коридор в стая с един голям прозорец от полиакрилна пластмаса в единия й край. Силвърстейн махна с ръка на адмирала да се приближи. Един водолаз с леководолазен дихателен апарат им махна от другата страна на прозореца. Сандекър отвърна на поздрава му.

— Това е дълбоководен резервоар — поясни делово Силвърстейн. — Вътрешните стени са направени от стомана и се издигат на височина шейсет метра с диаметър девет метра. За влизане и излизане от дъното има основна камера под налягане и пет шлюзови камери, разположени на разстояние една от друга от едната й страна, за да можем да наблюдаваме опитите си на различна дълбочина.

— Разбирам — бавно рече Сандекър. — Имали сте възможност да симулирате потъването на „Титаник“ към морското дъно.

— Да, сега ще ви покажа. — Силвърстейн вдигна слушалката на телефон върху една полица под прозореца за наблюдение. — Оуен, направи едно спускане след трийсет секунди.

— Имате мащабен модел на „Титаник“, така ли?

— Е, не е точно първокласен експонат за морски музей, разбира се, но като намалена версия на общата конфигурация на лайнера, на теглото и водоизместимостта му, той е почти съвършено, балансирано копие. Грънчарят свърши страхотно добра работа.

— Грънчар ли?

— Всичко е керамика — поясни Силвърстейн и направи неопределен жест с ръка. — Ние можем да формоваме и да изпичаме по двайсет модела за времето, необходимо да изработим един от метал. — Той сложи ръка на рамото на Сандекър и го поведе към прозореца. — Ето го, идва.

Сандекър вдигна поглед и видя една продълговата форма, дълга около метър и двайсет да се спуска бавно във водата, предшествана от нещо, наподобяващо дъжд от мраморни топчета. Адмиралът забеляза, че по модела не е правен никакъв опит да повтори автентичните детайли. Той приличаше на гладка буца от негледжосана глина, заоблена в единия край и заострена в другия, с три тръбички отгоре, представляващи комините на „Титаник“. През прозореца за наблюдение се чу ясно дрънчене, когато носът на модела се удари в дъното на танка.

— Вашите изчисления няма ли да ви подведат от някой пропуск в конфигурацията на модела?

— Да, една грешка може да се окаже от значение — погледна го Силвърстейн. — Но, уверявам ви, адмирале, че ние не сме пропуснали нищо.

Сандекър посочи модела.

— Но истинският „Титаник“ е имал четири комина, а вашият е само с три.

— Точно преди последното гмуркане на „Титаник“ — отвърна Силвърстейн — кърмата му се е издигнала право перпендикулярно. За телените обтегачи, поддържащи комин номер едно, опъването е било прекомерно силно. Те са се скъсали и коминът се е прекатурил през десния борд.

— Моите поздравления, докторе — кимна Сандекър. — Би трябвало да знам, че не бива да поставям под съмнение усърдността на вашия опит.

— Няма нищо. Това ми дава възможност да ви покажа моята експертиза. — Той се обърна и направи знак с вдигнати палци към прозореца. Водолазът завърза модела за едно въже, издигащо се към горната част на резервоара. — Ще повторя опита и ще ви обясня как стигнахме до тези заключения.

— Да бяхте започнали с мраморните камъчета.

— Те изпълняват ролята на котлите — каза Силвърстейн.

— На котлите?

— Съвършена симулация са и те. Видите ли, кърмата на „Титаник“ е сочела към небето, неговите котли са се откъснали от гнездата си и са се затъркаляли през преградните стени към носа. Били са доста масивни — общо двайсет и девет на брой, както казват; някои от тях са имали диаметър към пет метра и дължина шест метра.

— Но вашите мраморни камъчета падат извън модела.

— Да, изчисленията ни сочат, че поне деветнайсет от котлите са разрушили всичко по пътя си към носа и са паднали на дъното отделно от корпуса.

— Откъде знаете със сигурност?

— Защото, ако падането им е било възпряно, то огромното изместване в баласта, причинено от тяхното търкулване от средата на кораба към предната му част, е щяло да потопи „Титаник“ право надолу с курс деветдесет градуса. Но от сведенията на очевидците, наблюдавали от спасителните лодки — а повечето от тях като никога съвпадат — сочат, че малко след като оглушителният тропот от бясното препускане на котлите заглъхнал, кърмата на кораба се върнала за малко към нормалното си положение и едва след това започнала да изчезва под водата. За мен този факт показва най-малкото, че „Титаник“ е избълвал котлите си и вече освободен от този лежащ върху него товар, се е изправил, за да стигне до седемдесет и осем градусовия наклон, за който споменах в началото.

— И котлите потвърждават тази теория.

— Безусловно. — Силвърстейн отново вдигна телефона. — Почвай, когато си готов, Оуен. — Докторът постави слушалката обратно на мястото й. — Оуен Дуган, моят асистент. Всеки момент той ще пусне модела във водата точно над лота, който виждате потопен в единия край на резервоара. Когато водата започне да нахлува през дупките, пробити стратегически в носа на модела, той ще почне да потъва откъм предната част. На определен ъгъл камъчетата ще се търкулнат към носа и една вратичка с пружина ще ги пропусне да паднат свободно.

Като по даден знак мраморните камъчета започнаха да падат към дъното на резервоара, последвани почти веднага от модела. Той се удари в дъното на близо четири метра от лота. Водолазът направи малък знак на дъното на резервоара и вдигна ръка, за да покаже с два пръста разстояние от два и половина сантиметра.

— Ето на, адмирале! Сто и десет спускания досега и моделът нито веднъж не удари дъното в радиус повече от десет сантиметра.

Сандекър се загледа продължително в модела, после се обърна към Силвърстейн.

— И тъй, къде да търсим?

— След няколко смайващи изчисления на отдела ни по физика — отвърна Силвърстейн, — тяхното най-твърдо предположение е на хиляда и двеста метра югоизточно от мястото, където „Сафо I“ е открила корнета, но все пак това е все още предположение.

— Защо сте сигурен, че хорната също не е потънала под ъгъл?

Силвърстейн го погледна с престорен израз на обида.

— Вие подценявате дарбата ми за безукорност, адмирале. Нашите изчисления тук ще бъдат невалидни без точната представа за пътя на корнета до морското дъно. В бордерата за разноските ще намерите включена и една разписка от заложната къща „Моу“ за два корнета. След поредица от опити в резервоара, ние ги занесохме на двеста морски мили от Кейп Хатерас и ги пуснахме във вода, дълбока близо четири хиляди метра. Мога да ви покажа диаграмите от нашия хидролокатор. И двата корнета паднаха на дъното с отклонение от петдесетина метра от вертикалната линия, прекарана от изходната им точка.

— Не исках да ви обидя — спокойно каза Сандекър. — Премалява ми, ако ми разрешите каламбура, като си помисля, че липсата ми на доверие ще ми струва каса шардоне „Робер Мондеви“ от 1984 година.

— От 1981 — ухили се Силвърстейн.

— Ако има нещо, което не понасям, то е глупак с добър вкус.

— Помислете си само колко прост би бил светът без нас.

Сандекър не отвърна нищо. Приближи се към прозореца и се загледа в керамичния модел на „Титаник“ в резервоара. Силвърстейн застана зад него.

— Пленяващ е този обект на проучване, дума да няма.

— Странно нещо има в „Титаник“ — каза тихо Сандекър. — Омагьоса ли те веднъж, не можеш да мислиш за друго.

— Но защо? Какво толкова има в него, та обсеби ли въображението, не го пуска?

— Защото той е корабът, претърпял корабокрушение, който засрамва всички останали — отвърна Сандекър. — Той е най-легендарният и в същото време най-загадъчното съкровище в съвременната история. Само една негова снимка е достатъчна да повиши адреналина. Да се узнае нещо за историята му, за екипажа, който го е управлявал, за хората, които са се разхождали по палубите му в кратките дни на съществуването му — това е, което разпалва въображението, Силвърстейн. „Титаник“ е огромен архив на една епоха, на която никога вече няма да бъдем свидетели. Само един бог знае дали е в нашата власт да извадим бележитата особа отново на бял свят. Но, ей богу, поне ще опитаме.