Клайв Къслър
Да извадим „Титаник“ (42)

39.

Дана Сийграм стоеше самоуверено зад катедрата и ловко отговаряше на въпросите на осемдесетината репортери, изпълнили залата на щаба на НЮМА. Непрекъснато усмихната, тя излъчваше доволния вид на жена, която е удовлетворена от себе си и знае, че ще бъде оценена. Беше облечена с пола портфейл с цвят на изпечена глина и плетена блуза с дълбоко шпиц деколте, умело подчертано с малък махагонов гердан. Беше висока, привлекателна и елегантна — външен вид, който веднага поставяше инквизиторите й в неизгодно положение.

В лявата част на залата се изправи белокоса жена и вдигна ръка.

— Доктор Сийграм?

Дана кимна грациозно.

— Доктор Сийграм, читателите на моя вестник „Чикаго Дейли“, ще искат да знаят защо правителството харчи милиони, за да извади един стар, ръждясал кораб? Не можеше ли тези пари да бъдат използвани за нещо по-полезно, да речем за подобряване условията на живот на бедните или за крещящата нужда от благоустрояване на крайни квартали?

— С удоволствие ще ви осветля по въпроса — каза Дана. — Преди всичко изваждането на „Титаник“ не е прахосване на пари. Бяха предвидени двеста и деветдесет милиона долара, а засега ние сме доста под тази сума и, ще добавя, много напред според програмата.

— Не смятате ли, че това са доста пари?

— Не, ако вземете предвид предполагаемата възвръщаемост. Видите ли, „Титаник“ е същински склад за съкровища. Изчисленията възлизат на над триста милиона долара. На борда му все още се намират бижутата и ценностите на пътниците — имуществото само в една самостоятелна кабина е равностойно на четвърт милион долара. После има и корабни приспособления, както и мебелировка и скъпоценна украса, някои от които може и да са оцелели. Един колекционер на драго сърце би платил в порядъка между пет и десет хиляди долара за единичен съд от порцеланов сервиз или за кристална чаша от салона за хранене на първа класа. Не, дами и господа, това е единственият случай, в който, извинете ме за израза, правителствен проект не е ограбил данъкоплатците. Ние ще извлечем печалба в долари и печалба в исторически творения на човека от една отминала епоха, а да не говорим за огромното богатство от данни за морската наука и технология.

— Доктор Сийграм? — обръщението дойде от висок мъж с изпито лице, от задния ред на залата. — Ние нямахме време да прочетем изявлението за пресата, което раздадохте в началото, затова, моля, бихте ли ни осведомили за механизмите на операцията по изваждането на парахода?

— Радвам се, че ми задавате този въпрос — засмя се Дана. — Най-сериозно, извинете ме за изтърканото клише, но въпросът ви, господине, ме подсети да ви покажа няколко диапозитива, които ще спомогнат да бъдат обяснени немалкото загадки, свързани с проекта. — Тя се обърна към кулисите на сцената. — Изгасете осветлението, ако обичате.

Залата се затъмни и върху екрана над и зад катедрата се появи първият диапозитив.

— Започваме с комбинация от над осемдесет снимки, подредени една до друга, за да покажем положението на „Титаник“ на морското дъно. За щастие той е изправен, с лек наклон наляво, което предоставя удобен достъп и възможност да бъде уплътнена пукнатината, дълга деветдесет метра, получена от айсберга.

— Как е възможно да бъде уплътнена толкова голяма дупка на такава огромна дълбочина.

Появи се следващият диапозитив и показа мъж, който държи нещо, наподобяващо на грамадна топка от мека пластмаса.

— В отговор на въпроса ви — заговори Дана, — това е доктор Еймос Станфорд, който демонстрира разработена от него субстанция, наречена „мокра стомана“. Както подсказва наименованието, мократа стомана, макар и разтеглива във въздух, се втвърдява до устойчивостта на стоманата деветдесет секунди след съприкосновението й с вода и може да се спои с метален предмет така, сякаш е заварена.

Последното твърдение бе последвано от вълна от шепот из цялата зала.

— На стратегически места около плавателния съд са спуснати кълбовидни алуминиеви резервоари с диаметър три метра, които съдържат мокра стомана — продължи Дана. — Те са конструирани така, че една подводница може да се прикачи за резервоара, подобно на процедурата по скачване на совалка към космическа лаборатория, и да се придвижи към работния обект, където екипажът насочва и впръсква мократа стомана чрез специален струйник.

— Как се изпомпва мократа стомана от резервоара?

— Ще го илюстрирам с друго сравнение. Огромното налягане на такава дълбочина действа върху алуминиевия резервоар като натиск на туба за паста за зъби и изстисква спойващата субстанция през струйника в отвора, който трябва да се покрие.

Дана направи знак за следващия диапозитив.

— Ето тук виждаме изрезка от скица на морето, изобразяваща надводните плаващи бази и подводниците, струпани около кораба на дъното. В операцията по изваждането са включени четири, управлявани от хора, подводни съда. „Сафо I“, подводницата, която, вероятно помните, бе използвана в експедицията „По течението Лорелай“, понастоящем натоварена със задачата да „закърпи“ десния борд на корпуса, разцепен от айсберга, и носа, разбит от котлите на „Титаник“. „Сафо II“ — по-новата и усъвършенствана подводница от аналогичен клас — ще уплътнява по-малките отвори, като отдушниците и страничните илюминатори. Подводницата на Военноморските сили „Сий Слъг“ има задачата да отстранява ненужните остатъци, между които мачтите, такелажа и кърмовия комин, паднал върху лодъчна палуба. И накрая подводницата „Дийп Фадъм“, собственост на нефтената компания „Уран“, която ще монтира предпазните вентили върху корпуса и кърмовата надстройка на „Титаник“.

— Моля ви, доктор Сийграм, бихте ли ни обяснили целта на вентилите?

— Разбира се — отвърна Дана. — Когато разбитият параход започне да се издига към повърхността, въздухът, който е бил всмукан във вътрешността му, ще започне да се разширява с намаляването на налягането върху външността му. Ако не бъде непрекъснато изпускано вътрешното налягане, твърде е вероятно „Титаник“ да се пръсне на парчета. Вентилите в случая ще предотвратят това гибелно произшествие.

— Значи НЮМА възнамерява да използва сгъстен въздух, за да издигне потъналия кораб, така ли?

— Да. Поддържащата плаваща база „Каприкорн“ има два компресора, които са в състояние да заменят водата в корпуса на „Титаник“ с достатъчно въздух, за да го издигнат нагоре.

— Доктор Сийграм? — долетя друг неопределен глас. — Аз представлявам „Сайънс Тудей“. Случайно научих, че налягането на водата там, където се намира „Титаник“, е над хиляда и триста килограма на квадратен сантиметър. Знам също, че най-обемният въздушен компресор, който съществува, може да подава само деветстотин килограма. Как смятате да преодолеете този диференциал?

— Главният агрегат на борда на „Каприкорн“ изпомпва въздуха от повърхността чрез заякчена тръба към вторична помпа, която е разположена в средната част на разбития кораб. На вид вторичната помпа прилича на радиален самолетен двигател с няколко бутала, излизащи лъчево от централната главина. И още, ние използвахме огромното налягане на морската бездна, за да задвижваме помпата, която е захранвана също така и от електричество, и от въздушното налягане, идващо отгоре. Съжалявам, че не мога да ви дам по-задълбочено описание, но аз съм морски археолог, а не корабен инженер. Но по-късно днес адмирал Сандекър ще бъде на разположение и ще отговори на техническите въпроси с по-големи подробности.

— А какво ще кажете за дънното всмукване? — продължи да настоява гласът от „Сайънс Тудей“. — След като толкова години е стоял забит в тинята, „Титаник“ няма ли да е сраснал с дъното?

— Ще е сраснал, наистина. — Дана направи знак за осветлението. Лампите светнаха и тя примигна няколко пъти от ярката светлина, докато разпозна накрая задалия въпроса мъж. Той беше на средна възраст, с дълга кестенява коса и с големи очила с телени рамки.

— Когато бъде изчислено, че корабът има достатъчно въздух, за да бъде повдигнат към повърхността, въздушният тръбопровод ще бъде откачен от корпуса и приспособен да вкара електролитен химикал, обработен от фирмата „Майърс-Ленц“, в дънната утайка около кила на „Титаник“. Получената реакция ще предизвика молекулите в тинята да се разпаднат и да образуват възглавница от мехури, която ще премахне триенето и ще позволи на огромния корпус да се изтръгне от всмукателните сили.

Друг мъж вдигна ръка.

— Ако операцията мине успешно и „Титаник“ започне да се издига към повърхността, няма ли вероятност да се прекатури? Четири хиляди метра е дълъг път за едно небалансирано тяло от четирийсет и пет хиляди тона да се задържи изправено.

— Прав сте. Съществува възможност да се прекатури, но ние възнамеряваме да оставим достатъчно количество вода в долните му трюмове, която да изпълнява ролята на баласт и да предотврати подобна вероятност.

Млада жена, с мъжки вид, стана и махна с ръка.

— Доктор Сийграм! Кони Санчес от „Фимейл Еминънс Уийкли“. На моите читатели ще им бъде любопитно да научат какви защитни механизми сте си изработили лично вие, за да съперничите всекидневно на егоистичните и твърдоглави мъже в област, в която те преобладават?

Публиката от репортери посрещна въпроса с неловко мълчание. Божичко, помисли си Дана, трябваше да го очаквам рано или късно. Тя излезе иззад катедрата и се облегна на нея с небрежна и доста предизвикателна поза.

— Отговорът ми, госпожице Санчес, няма нищо общо с темата.

— Значи се измъквате — продължи Кони Санчес с надменна усмивка.

Дана не обърна внимание на язвителната забележка.

— Преди всичко, намирам, че едва ли е необходим защитен механизъм. Моите колеги от мъжки пол уважават интелекта ми, затова приемат и мненията ми. Не е нужно да ходя без сутиен или да виря крака, за да привлека вниманието им. Второ, предпочитам да отстоявам позициите си и да се състезавам с колеги от моя пол, нещо, което съвсем не е странно, като имате предвид, че от петстотин и четирийсетте научни работника в състава на НЮМА сто и четиринайсет са жени. И трето, госпожице Санчес, единствените твърдоглавци, които имах нещастието да срещна през живота си, не бяха мъже, а от женската половина на човешкия род.

За няколко секунди над залата се слегна оглушителна тишина. После изведнъж глас от публиката наруши потискащото мълчание.

— Браво, докторе! — провикна се дребната жена с белите коси от „Чикаго Дейли“. — Добре я наредихте.

Надигна се вълна от ръкопляскания, после буря от одобрителни възгласи заля залата. Закоравелите в битки вашингтонски новинари станаха на крака и с овации засвидетелстваха уважението си към Дана.

Кони Санчес седеше на мястото си и гледаше студено, пламнала от гняв. Дана видя как устните й оформиха думата „кучка“ и тя й отвърна със самодоволна, подигравателна усмивка, на която само жените са способни. Ласкателство, помисли си Дана, какво приятно чувство!