Клайв Къслър
Да извадим „Титаник“ (27)

25.

Старомодният тримоторен аероплан Форд, известен в историята на авиацията като Тенекиената гъска, изглеждаше толкова тромав във въздуха, но въпреки това направи вираж изящно и величествено като албатрос, когато се приготви за последната си отсечка към пистата на националното летище на Вашингтон.

Пит издърпа назад трите ръчки за газта и старата птица се приземи с лекотата на есенно листо, целунало избуяла трева. Той придвижи бавно машината към един от хангарите на НЮМА в северния край на летището, където очакващият го екип по поддръжката запря с клинове колелата и го беляза с рутинния знак за спиране. След като изключи мотора, Пит загледа как витлата със сребристи краища постепенно забавиха оборотите си и спряха, проблясвайки в слънцето на късния следобед. После той свали слушалките си, освободи ключалката на страничния прозорец от своята страна и го отвори.

Бръчка на озадачение бавно проряза челото на Пит и се задържа в потъмнялата от слънцето и загрубяла кожа. Един мъж стоеше на асфалта пред него и като обезумял му махаше с ръце.

— Може ли да се кача? — провикна се Джийн Сийграм.

— Аз слизам — извика в отговор Пит.

— Не, моля ви, останете на мястото си.

Пит сви рамене и се облегна назад в пилотското кресло. Само след секунди Сийграм се качи на тримоторника и отвори вратата на кабината. Беше облечен с изискан светлокафяв костюм с жилетка, но множеството гънки, набраздили плата, разваляха елегантния му външен вид. Личеше, че мъжът не бе помирисвал легло най-малко от двайсет и четири часа.

— Откъде намерихте тази великолепна стара машина? — попита Сийграм.

— Случайно се натъкнах на нея в Кефлавик, Исландия — отвърна Пит. — Успях да я купя за сносна цена и я докарах в Щатите.

— Истинска красавица.

Пит му посочи мястото на втория пилот.

— Сигурен ли сте, че искате да разговаряме точно тук? След малко слънцето ще превърне кабината в същинска пещ.

— Това, което имам да ви казвам, няма да отнеме много време. — Сийграм се настани удобно на седалката и изпусна дълбока въздишка.

Пит го огледа. Имаше вид на човек, хванат в капан и лишен от всякакво желание… Горд човек, който се е поставил в безкомпромисно положение.

Сийграм не извърна лице към Пит, когато заговори; продължи да гледа напрегнат през предното стъкло.

— Предполагам, че се питате какво правя тук — каза той.

— Мина ми такава мисъл.

— Имам нужда от помощта ви.

Така значи. Нито дума за грубото държане на миналата среща. Никакви предисловия, най-безцеремонно — направо към молбата.

Пит присви очи.

— По някаква незнайна причина останах с чувството, че моята компания ви е толкова приятна, колкото и тази на сифилитик.

— Вашите чувства, моите чувства нямат значение. Това, което има значение, е, че правителството ни отчаяно се нуждае от вашите способности.

— Способности… отчаяно се нуждае… — Пит не скри изненадата си. — Нещо ме будалкате, Сийграм.

— Повярвайте ми, ще ми се да е така, но адмирал Сандекър ме увери, че вие сте единственият човек, комуто може да се възложи известна надежда да се справи с една щекотлива работа.

— Каква работа?

— Изваждането на „Титаник“.

— И таз хубава! Нищо друго, освен една операция по изваждането на кораб не може да наруши еднообразието на… — Пит млъкна насред изречението, тъмнозелените му очи се разшириха и в лицето му нахлу кръв. — Кой кораб казахте? — Този път гласът му се чу като дрезгав шепот.

Сийграм го погледна развеселен.

— „Титаник“. Навярно сте чувал за него.

Може би десет секунди изминаха в пълно мълчание, докато Пит седеше като втрещен. После попита:

— Давате ли си сметка какво предлагате?

— Напълно.

— Това не може да стане! — Лицето на Пит продължаваше да изразява недоверчивост, гласът му пак шепнеше дрезгаво. — Дори и да беше технически възможно, а то не е, ще са нужни стотици милиони долари… и после, съществува безкрайната законна пречка от страна на първоначалните собственици и застрахователните компании по отношение на правата за изваждането на кораба.

— В момента над двеста инженери и учени работят по техническите проблеми — поясни Сийграм. — Финансирането ще бъде уредено от таен правителствен бюджет. А колкото до законните права, не мислете за тях. Според международния закон, когато един плавателен съд е изчезнал без надеждата да бъде намерен, той става прицел за всеки, който желае да вложи пари и труд в спасителна операция. — Сийграм отново се обърна и се загледа през предното стъкло. — Вие не можете да разберете, Пит, колко важно е това начинание. „Титаник“ представлява нещо много повече от съкровище или историческа стойност. Дълбоко в неговите товарни трюмове има нещо, което е от жизнено значение за сигурността на нацията ни.

— Нали ще ми простите, ако ви кажа, че това звучи доста пресилено.

— Възможно е, но под патриотарщината се крие самата истина.

Пит поклати глава.

— Думите ви са чиста фантазия. „Титаник“ лежи на близо четири хиляди метра под водата. Налягането на такива дълбочини стига до няколко хиляди килограма на квадратен сантиметър, господин Сийграм. Не на квадратен метър или километър, а на сантиметър. Трудностите и пречките са смайващи. Досега никой не е направил сериозен опит да извади „Андреа Дория“ или „Лузитания“ от дъното… а те и двата са само на деветдесет метра под повърхността.

— Щом можем да пращаме хора на луната, ще можем да извадим отново „Титаник“ на бял свят — не отстъпваше Сийграм.

— Тук няма място за сравнение. Цяло десетилетие беше нужно, за да се изпрати четиритонна капсула на лунната повърхност. А издигането на четирийсет и пет тона стомана е нещо съвсем различно. Ще минат месеци само докато бъде открит корабът.

— Претърсването е вече в ход.

— Нищо не съм чул…

— За предприето търсене — довърши вместо него Сийграм. — И няма как да сте чул. Докато операцията не прехвърли границите на сигурността, тя ще бъде секретна. Дори вашият помощник-директор по специалните проекти Албърт Джордано…

— Джордино.

— Да, Джордино, благодаря. Точно в този момент той провежда проучвателен сондаж по дъното на Атлантическия океан в пълно неведение на истинската мисия.

— Но експедицията „Течението Лорелай“… Първоначалната мисия на „Сафо I“ беше да проследи дълбоко океанско течение.

— Навременно съвпадение. Адмирал Сандекър успя да нареди подводницата да навлезе в района на последното известно местонахождение на „Титаник“ само часове преди плавателния съд да се издигне на повърхността по определения график.

Пит се обърна и проследи с поглед един реактивен самолет, който се издигаше от главната писта на летището.

— Но защо точно аз? Какво съм направил, за да заслужа покана за нещо, което се очертава като най-вятърничавия проект на века?

— Вие няма да присъствате само като гост, уважаеми Пит. Вие лично ще ръководите цялостната операция по изваждането на кораба.

Пит погледна мрачно.

— Но въпросът си остава — защо точно аз?

— Уверявам ви, че не подборът ме въодушевява — отвърна Сийграм. — Но тъй като НЮМА е най-големият известен и авторитетен източник на океанографска наука в страната, тъй като водещите специалисти по дълбоководни спасителни операции са членове на нейния състав и тъй като вие сте директор по специалните проекти на агенцията, изборът е паднал на вас.

— Мъглата започва да се вдига. Това е просто случай, в който аз се явявам с неподходяща професия в неподходящ момент.

— Тълкувайте го както искате — отегчено каза Сийграм. — Но трябва да призная, че ми направи огромно впечатление ваш доклад относно довеждането на невероятно трудни проекти до успешен завършек. — Той извади носна кърпа и попи потта от челото си. — Може би трябва да добавя и другия фактор, който натежа много във ваша полза — че вие сте смятан за нещо като експерт по „Титаник“.

— Събирането и изучаването на спомени, свързани с „Титаник“, ми е хоби, нищо повече. Но трудно може да ми отреди ролята на ръководител по изваждането му.

— Въпреки това, господин Пит, адмирал Сандекър ми каза, че вие сте — използвам неговите думи — гений в ръководенето на хора и в координирането на материално-техническото обезпечаване. — Той хвърли несигурен поглед към Пит. — Ще приемете ли работата?

— Не вярвате, че мога да я отхвърля, нали, Сийграм?

— Честно казано, не. Но когато човек виси на косъм от скала, малко му е трудно да има мнение относно кой да дойде да го спаси.

По устните на Пит се появи лека усмивка.

— Вярата ви в мен е трогателна.

— Е?

За известно време Пит остана вглъбен в мисли. Най-подир кимна почти незабележимо и погледна Сийграм право в очите.

— Добре, приятел, твой съм. Но не бързай да броиш пилците, докато онзи ръждясал негоден кораб не бъде закотвен на нюйоркското пристанище. В Лас Вегас няма човек, който ще прахоса на вятъра второ залагане на това лудо приключение. Когато открием „Титаник“, ако изобщо открием „Титаник“, корпусът му може и да не е в състояние да бъде изваден. Но в края на краищата нищо не е напълно невъзможно и въпреки че не мога да почна да гадая какво толкова ценно за правителството има в него, та да оправдае труда, все пак ще опитам, Сийграм. Но нищо повече не обещавам.

Пит се усмихна широко и скочи от пилотското кресло.

— Край на разговора. А сега, хайде да излизаме от тази сауна и да потърсим някое приятно заведение с климатична инсталация, в което да ме почерпиш едно питие. Това е най-малкото, което можеш да направиш, след като успя да извършиш най-голямото подмамване на годината.

Сийграм стоеше на мястото си, твърде изтощен да направи каквото и да е друго, освен да свие рамене в безпомощно съгласие.