Клайв Къслър
Да извадим „Титаник“ (10)

8.

— Какво толкова е станало, та ме будиш в почивния ми ден? — изропта Превлов.

Без да дочака отговор, той отвори вратата и въведе Марганин в апартамента. Превлов носеше копринено японско кимоно. Лицето му беше бледо и изморено.

Докато следваше Превлов през хола за към кухнята, Марганин с професионално око обходи мебелировката, без да пропусне нито една подробност. За човек, който живееше в малка казармена стая метър и осемдесет на два и петдесет, обзавеждането, просторът на апартамента му изглеждаха като летния дворец на Петър Велики. Какво ли нямаше в него: кристални полилеи, тапети от тавана до пода, френски мебели. Погледът му не пропусна да види и две чаши до преполовена бутилка „Шартрьоз“ върху полицата над камината, както и чифт женски обувки на пода под дивана. По всичко личеше, че бяха скъпи, западно производство. Той прибра с длан падналия кичур коса и се улови, че се заглежда в затворената врата на спалнята. Дамата положително беше изключително красива. Капитан Превлов имаше високи стандарти.

Превлов отвори хладилника и извади кана с доматен сок.

— Ще пийнете ли чаша?

Марганин поклати глава.

— Смесиш ли го с подходящи съставки — измънка Превлов, — както правят американците, получаваш превъзходен лек против махмурлук. — Той отпи от сока и направи гримаса. — И така, какво има?

— КГБ получил съобщение от един от неговите агенти във Вашингтон снощи. Те не могли да схванат смисъла и се надяват, че ние можем да хвърлим някаква светлина по въпроса.

Лицето на Марганин пламна. Широкият колан на кимоното на Превлов се бе разхлабил и се видя, че отдолу той е чисто гол.

— Много добре — въздъхна Превлов. — Продължавайте.

— Съобщението гласи: Проява на внезапен интерес на американците към събиране на скали. Свръхсекретна операция под кодово название „Сицилиански проект“.

Превлов го погледна над чашата си с „Блъди Мери“.

— Що за глупост е това? — Той допи коктейла на един дъх и я тресна на плота на мивката. — Нима нашият прославен братски комитет по разузнаването, КГБ, се е превърнал в дом на глупаци? — Гласът му беше безчувствен, обиграният глас на длъжностното лице Превлов — студен, лишен от всякаква интонация, само леко раздразнен от досада. — Ами вие, лейтенант? Защо ме безпокоите с тази детска гатанка в този час? Не можахте ли да почакате до утре сутринта, когато ще съм в кабинета си?

— Ами аз… аз реших, че е важно — запъна се Марганин.

— Естествено — иронично се усмихна Превлов. — Всеки път щом КГБ подсвирне, и хората скачат. Мен обаче определени заплахи не ме вълнуват. Факти, уважаеми лейтенант, факти трябват. Според вас, какво му е толкова важното на този Сицилиански проект?

— Струва ми се, че събирането на скали има връзка със случая в Нова земя.

Минаха може би двайсетина секунди, преди Превлов да заговори.

— Възможно е, много е възможно. И все пак не можем да сме сигурни, че има връзка.

— Аз… аз само си помислих…

— Моля, оставете мисленето на мен, лейтенант. — Той стегна колана на кимоното си. — А сега, ако свършихте с вашия лекомислен лов на вещици, аз бих искал да си легна отново.

— Ами ако американците търсят нещо…

— Добре, но какво? — невъзмутимо попита Превлов. — Кой ще е този толкова ценен за тях минерал, че трябва да го търсят в земята на неприятелска държава?

Марганин сви рамене.

— Отговорете на този въпрос и ще имате ключа. — Тонът на Превлов стана малко по-твърд. — Дотогава ще чакам и аз. Всеки селяндур може да задава глупави въпроси.

Лицето на Марганин отново пламна.

— Понякога американците имат скрити подтекстове в кодовите си названия.

— Да — отвърна Превлов с подигравателна тържественост, — те са специалисти в рекламите.

Марганин пристъпи напред.

— Аз проверих американските идиоми, които се отнасят до Сицилия и най-често срещаните са свързани с група хулигани и бандити.

— Ако си бяхте научили добре урока… — прозя се Превлов, — щяхте да знаете, че тя се нарича Мафия.

— Има също и един ансамбъл, който се нарича „Сицилианските ками“.

Превлов изгледа Марганин с леден поглед.

— Освен това в Уисконсин има един едър производител на консервирани храни, който произвежда сицилианско олио за салата.

— Достатъчно! — прекъсна го Превлов с вдигната ръка. — Сега пък и олио за салата! Никак не ми е до такива глупости толкова рано сутрин. — Той подкани с жест Марганин към външната врата. — Надявам се, че си имате друга работа в службата, която е по-стимулираща от събирането на скали.

В хола той спря пред масичка, върху която лежеше шахматна дъска от слонова кост и премести една от фигурите.

— Играете ли шах, лейтенант?

Марганин поклати глава.

— Отдавна престанах. Играх навремето, когато бях кадет във Военноморската академия.

— Говори ли ви нещо името Исак Болеславски?

— Не, сър.

— Исак Болеславски беше един от най-големите шахматисти — поясни Превлов с тон на учител. — Той е измислил множество знаменити варианти на тази игра. Един от тях е „Сицилианска защита“. — Той неочаквано подхвърли черния цар към Марганин, който сръчно го улови. — Опияняваща игра е шахът. Не е лошо да си я опресните.

Превлов отиде до вратата на спалнята и я отвори. После се обърна и се усмихна едва-едва на Марганин.

— А сега ме извинете. Можете да си тръгвате. Приятен ден, лейтенант.

Марганин излезе и веднага свърна към задния двор на постройката. Вратата на гаража беше заключена. Той се огледа крадешком наоколо, после удари страничния прозорец с юмрук и го счупи. След като внимателно извади няколко парчета от разбитото стъкло, той провря ръка и отвори отвътре прозореца. Хвърли още един поглед по алеята, покатери се на перваза и скочи в гаража.

До оранжевата ланча на Превлов беше паркиран американски форд седан. Марганин бързо огледа двете коли и запомни регистрационния номер на форда на посолството. За да изглежда взломът като дело на крадец, той свали чистачките — кражбата на които беше национално развлечение в Съветския съюз — после отвори вратата на гаража отвътре и излезе.

Забърза обратно към пътната врата и отиде на спирката да чака тролейбуса, който дойде само след три минути. Плати на шофьора, настани се на една седалка и се загледа през прозореца. След малко по лицето му заигра усмивка. Това беше най-оползотворената му сутрин.

Сицилианският проект мина на по-заден план.