Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Дърк Пит (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Raise the Titanic!, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Клайв Къслър. Да извадим „Титаник“

ИК „Димант“, Бургас

Редактор: Тодор Димов

Коректор: Росица Спасова

Художник на корицата: Буян Филчев

ISBN: 954-8472-38-4

История

  1. — Добавяне

6.

Сийграмови се наредиха на опашката пред входа на Източната зала и зачакаха реда си да минат край редицата, приемаща поздрави. Дана и друг път бе влизала в Белия дом, но въпреки това се вълнуваше.

Президентът беше облечен елегантно и изглеждаше дяволски красив. Петдесет и няколко годишен, той определено минаваше за много привлекателен мъж. Доказателство за това беше и фактът, че до него стоеше и самата Ашли Флеминг, най-елегантната и изискана разведена жена във Вашингтон, която поздравяваше всеки гост с такова въодушевление, сякаш е открила богат роднина.

— О, ужас! — изстена Дана.

Сийграм свъси вежди и раздразнен я погледна.

— Сега пък какво има?

— Виж жената, която стои до президента.

— Ами това е Ашли Флеминг.

— Знам — прошепна Дана и отстъпи назад, за да се скрие зад сигурния гръб на съпруга си. — Погледни й роклята.

В първия момент Сийграм не разбра защо, но после му стана ясно и едва не прихна в буен смях.

— Божичко! Вие и двете сте с еднакви рокли!

— Никак не е смешно — остана сериозна Дана.

— Ти откъде си купи твоята?

— Взех я назаем от Анет Джонс.

— Манекенката? Онази лесбийка?

— На нея й я дала Клод д’Орсини, моделиерката.

Сийграм хвана Дана за ръка.

— Ако не друго, това поне доказва, че жена ми има добър вкус.

Преди Дана да успее да каже нещо, опашката се изтегли напред и двамата изведнъж се озоваха пред президента.

— Джийн, толкова ми е приятно да те видя — любезно се усмихна президентът.

— Благодаря ви, че ни поканихте, господин президент. Нали познавате съпругата ми, Дана.

Президентът огледа Дана, задържайки за миг поглед в деколтето й.

— Разбира се. Чаровница, истинска чаровница. — Той се наведе и пошепна нещо в ухото й.

Дана отвори широко очи и лицето й стана аленочервено.

Президентът се изправи и рече:

— Да ви представя моята прекрасна домакиня — госпожица Ашли Флеминг. Ашли, това са господин и госпожа Джийн Сийграм.

— Много ми е приятно да се запозная най-сетне с вас, госпожице Флеминг — смънка Сийграм.

Все едно че говореше на стената. Ашли Флеминг разкъсваше с поглед роклята на Дана.

— Изглежда, госпожо Сийграм — заговори благо Ашли, — още утре една от нас ще трябва да си потърси нов моделиер.

— О, няма да съм аз — отвърна невинно Дана. — От малка се обличам при Джак Пиней.

Подчертаните с молив вежди на Ашли Флеминг се повдигнаха от почуда.

— Джак Пиней ли? За първи път го чувам.

— Той е повече известен като Джей Си Пени — усмихна се мило Дана. — Другия месец магазинът му в центъра ще прави разпродажба. Ще бъде много забавно, ако двете заедно отидем да пазаруваме там, нали? По този начин ще осуетим възможността да се появим пак облечени като близначки.

Лицето на Ашли Флеминг застина в маска на възмущение, когато забеляза как президентът сподавя смеха си с престорена кашлица. Сийграм кимна леко, хвана Дана за ръка и я поведе към потока от хора.

— Беше ли нужно да се държиш така?

— Не можах да се въздържа. Тази жена не е нищо друго, освен една възхвалявана проститутка. — После Дана погледна смутено мъжа си. — Той ми направи срамно предложение — додаде тя недоумяващо. — Президентът на Съединените щати ми направи срамно предложение.

— За Уорън Дж. Хардинг и Джон Ф. Кенеди се говореше, че са свалячи. И този не е по-различен. Ами и той е човек.

— Развратник да бъде президент?! Това е отвратително.

— Е, ще приемеш ли предложението му? — захили се Сийграм.

— Не ставай смешен — отвърна му тя.

— Мога ли да се присъединя към битката?

Въпросът бе зададен от един дребен мъж с огненочервена коса и спретнат тъмносин смокинг. Беше с изрядно поддържана брада като цвета на косата му, която подчертаваше острите му лешникови очи. На Сийграм гласът му се стори смътно познат, но лицето не му говореше нищо.

— Зависи на чия страна ще минете — отвърна Сийграм.

— След като знам за култа на жена ви към женската свобода — поясни непознатият, — не ми остава друго, освен да се присъединя към армията на съпруга й.

— Вие познавате Дана?

— Как не! Аз съм й шеф.

Сийграм изумен се вторачи в мъжа.

— В такъв случай вие трябва да сте…

— Адмирал Джеймс Сандекър — прекъсна го Дана през смях. — Директорът на Националната служба по подводни и морски изследвания. Господин адмирал, мога ли да ви представя моя съпруг, който много лесно се шашва, Джийн.

— Имам честта, адмирале — протегна ръка Сийграм. — Отдавна чакам възможността лично да ви благодаря за онази малка услуга.

Дана зяпна с уста.

— Ама вие познавате ли се?

Сандекър кимна.

— Говорили сме по телефона, но не сме се срещали.

Дана хвана двамата мъже под ръка.

— Моите най-големи любимци да заговорничат зад гърба ми. И за какво?

Сийграм и Сандекър срещнаха погледи.

— Веднъж се обадих на адмирала и му поисках информация по един въпрос. Това е всичко.

Сандекър потупа Дана по ръката и рече:

— Защо не накараш стария човек да ти е безкрайно благодарен, като идеш да му донесеш чаша уиски с вода?

Дана се поколеба за миг, после целуна леко Сандекър по бузата и покорно тръгна да си пробива път през групите от гости, които се тълпяха край бара.

Сийграм поклати глава изумен.

— Явно имате подход към жените. Ако аз я бях накарал да ми донесе нещо за пиене, тя щеше да ми плюе в лицето.

— Аз й давам заплата — отвърна Сандекър. — А вие не.

Те се упътиха към терасата и Сийграм си запали цигара, а Сандекър започна да разпалва огромна пура „Чърчил“. Вървяха мълчаливо, докато стигнаха до висока колона в едно усамотено кътче.

— Някакви вести от „Първи опит“ от ваша страна? — попита тихо Сийграм.

— Днес в един на обед наше време е акостирала в нашата военноморска подводна база във Форт ъф Клайд.

— Значи преди близо осем часа. Защо не са ме уведомили?

— Вашите нареждания бяха изрични — студено отвърна Сандекър. — Никакви съобщения от моя кораб, докато вашият агент не се завърне благополучно на американска земя.

— Тогава как…?

— Информацията получих от стар приятел във флотата. Той ми се обади преди половин час, крещейки като бесен, за да ме пита къде е слязъл моя шкипер, след като е използвал морски съоръжения без разрешение.

— Някъде се е получил провал — отбеляза Сийграм с равен тон. — Очакваше се вашият кораб да акостира в Осло и да свали моя човек на сушата. Какво, по дяволите, прави корабът в Шотландия?

Сандекър погледна Сийграм с твърд поглед.

— Нека уточним едно нещо, господин Сийграм. НСПМК не е оръдие на ЦРУ или на ФБР, нито на която и да е друга разузнавателна служба и аз никак не искам да рискувам живота на моите хора, за да можете вие да се мотаете в комунистическа територия и да си играете на шпионски игри. Ние се занимаваме с океанографски изследвания. Следващия път, когато искате да си играете на Джеймс Бонд, обърнете се към флотата или към бреговата охрана да ви свършат мръсната работа. Не подвеждайте президента да дава нареждания за ползване на някой от моите кораби. Ясен ли съм, господин Сийграм?

— Поднасям извиненията си, задето обезпокоих вашата служба, господин адмирал. Не съм искал да уронвам престижа ви. Опитайте се да разберете моето неудобство.

— Ще ми се да го разбера. — Лицето на адмирала поомекна малко. — Само че ще опростите далеч повече нещата, ако ме посветите във вашата тайна и ми кажете каква цел преследвате.

Сийграм извърна глава.

— Съжалявам, но не мога.

— Разбирам — каза Сандекър.

— Според вас защо „Първи опит“ е подминал Осло? — поиска да узнае Сийграм.

— Предполагам, че вашият агент е сметнал за опасно да се качи на граждански самолет от Осло и е предпочел военен. Нашата подводна ядрена база във Фърт ъф Клайд има най-близкото летище, така че той вероятно е наредил на капитана на моя изследователски кораб да подмине Норвегия и да се упъти към военното летище.

— Надявам се да сте прав. Опасявам се обаче, че каквато и да е причината, отклонението от утвърдения ни план може само да доведе до неприятности.

Сандекър забеляза Дана, която стоеше на вратата на терасата с чаша в ръка. Търсеше ги с поглед. Той махна с ръка, за да привлече вниманието й и тя тръгна към двамата мъже.

— Вие сте щастливец, Сийграм. Имате умна и хубава жена.

Изведнъж зад Дана се появи Мел Донър, подмина я и стигна пръв при тях. Той се извини на адмирал Сандекър и тихо заговори на Сийграм:

— Преди двайсет минути е дебаркирал военноморски кораб със Сид Коплин на борда. Оттам е закаран в Уолтър Рийд.

— Защо в Уолтър Рийд?

— Бил доста тежко ранен.

— Милостиви боже! — изстена Сийграм.

— Отвън ме чака кола. След петнайсет минути можем да сме там.

— Добре, само за секунда.

Сийграм каза нещо шепнешком на Сандекър, после го помоли да изпрати Дана до вкъщи и да го извини пред президента. После тръгна след Донър към колата.