Клайв Къслър
Да извадим „Титаник“ (6)

4.

Противно на изтъркания образ на руския разузнавач от американските филми, капитан Андре Превлов нямаше нито широки рамене, нито обръсната глава. Той беше добре сложен, хубав мъж, с пригладена коса и изрядно поддържани мустаци. Външният му вид, наред с оранжевата италианска спортна кола и меката мебел в апартамента му с изглед към река Москва, не се нравеше особено на шефовете му в Управлението за чуждото разузнаване към съветския военноморски флот. Но независимо от тези дразнещи слабости на Превлов, вероятността да бъде отстранен от високия му пост в управлението беше малка. Славата му на най-способния специалист по разузнаването, която много внимателно си бе създал, както и обстоятелството, че баща му беше номер дванайсети в партията, го правеха непоклатим.

С обигран, непринуден жест той запали цигара „Уинстън“ и си наля чаша бомбайски джин. После седна и взе да преглежда купчината от папки, които помощникът му, лейтенант Павел Марганин, бе оставил върху бюрото му.

— За мен е загадка, сър — тихо заговори Марганин, — как можахте тъй бързо да попиете глупавите западни навици.

Превлов вдигна очи от папката и загледа Марганин със студен пренебрежителен поглед.

— И вие, като много от нашите другари, сте невежа по отношение на света като цяло. Аз мисля като американец, пия като англичанин, карам кола като италианец и живея като французин. И знаете ли защо?

Марганин се изчерви и смутен измънка:

— Не, сър.

— За да опозная врага, Марганин. Това именно е ключът — да познаваш врага си по-добре, отколкото той познава теб, по-добре, отколкото той познава себе си. Тогава нападай, преди той да има възможността да нападне теб.

— Това не са ли думи на другаря Нерв Четски?

Превлов отчаяно сви рамене.

— Не, тъпако, аз подправям християнската Библия. — Той дръпна от цигарата и изхвърли дима през носа, после отпи глътка джин. — Трябва да изучиш западните навици, приятелю. Ако не се учим от западняците, нашата кауза е загубена. — Погледът му отново се върна към папките. — И така, защо тези въпроси са отправени към нашето управление?

— Защото инцидентът е станал или на морския ни бряг, или близо до него.

— И какво знаем за случая? — Превлов със замах отвори следващата папка.

— Почти нищо. Само това, че един войник на пост в северния остров на Нова земя е изчезнал заедно с кучето си.

— Доста несъществено, за да настава паника за сигурността ни. Практически Нова земя е пустеещ остров. Там има само една остаряла база за ракетни снаряди, една караулка и неколцина рибари. На стотици километри от него нямаме никакви поверителни съоръжения. Чисто прахосване на време е дори и това, че си правим труда да пращаме часовой и куче да го охраняват.

— Несъмнено и Западът е на същото мнение относно изпращането на агент там.

Превлов забарабани с пръсти по бюрото и с присвити очи се загледа в тавана. След малко се сепна.

— Агент ли? Но там няма нищо… нищо, което да представлява интерес от военна гледна точка… поне засега. — Той млъкна и натисна бутон на интеркома. — Донесете ми данните за местоположенията на кораба на Националната служба по подводни и морски изследвания през последните два дни.

Марганин повдигна вежди.

— Те не биха посмели да пратят океанографска експедиция близо до Нова земя. Островът е много навътре в съветски води.

— Баренцово море не е наше — спокойно отвърна Превлов. — Там са международни води.

В стаята влезе привлекателна русокоса секретарка в спретнат кафяв костюм и подаде сведенията на Превлов, после излезе, затваряйки безшумно вратата след себе си.

Превлов запрелиства бързо страниците в папката, докато намери необходимата му справка.

— Така. За последен път плавателният съд на НСПМК „Първи опит“ е бил забелязан от траулер на триста двайсет и пет морски мили югозападно от Франц Йозеф Ленд.

— Това означава, че е бил близо до Нова земя — отбеляза Марганин.

— Странно — измърмори Превлов. — Според действащото разписание на океанографските кораби на Съединените щати, „Първи опит“ е трябвало да провежда изследвания на планктон край бреговете на Северна Каролина, а не там, където е бил забелязан. — Той допи остатъка от джина, смачка фаса на цигарата си и запали нова. — Много интересно съвпадение.

— Какво доказва това? — попита Марганин.

— Нищо не доказва, но предполага, че патрулът е бил убит и че въпросният агент е избягал и по всяка вероятност се е качил на очакващия го „Първи опит“. Предполага още, че Съединените щати са по следите на нещо, щом като изследователският кораб на НСПМК се е отклонил от предначертания си маршрут без никакво обяснение.

— Какво ли може да търсят?

— Нямам никаква представа. — Превлов се облегна назад и поглади мустаците си. — Разпоредете се да се направи фотоувеличение на сателитните снимки на района в непосредствена близост до въпросния инцидент.

Вечерните сенки здрачаваха улиците отвъд прозореца на кабинета, когато лейтенант Марганин влезе отново и разпръсна снимките върху бюрото на Превлов, после му подаде и силна лупа.

— Вашите предположения се оправдаха, сър. Тук открихме нещо интересно.

Превлов внимателно огледа една по една снимките.

— Не виждам нищо необикновено в кораба. Присъщата проучвателна апаратура, никакви военноразузнавателни съоръжения.

Помощникът му посочи една снимка, правена с широкоъгълен обектив, на която смътно се виждаха очертанията на кораб във вид на малка бяла точка.

— Ако обичате, вгледайте се в малкия силует на около две хиляди метра от „Първи опит“ в горния десен ъгъл.

Близо половин минута Превлов не свали лупата от окото си.

— Хеликоптер!

— Да, сър. Затова се и позабавих с фотоувеличенията. Позволих си да дам снимките за анализ в секция Р.

— И се оказа, че е наш, от военните ни патрули.

— Не, сър.

Превлов вдигна вежди.

— Да не искате да кажете, че е американски?

— Това е предположението на секцията, сър. — Марганин постави още две снимки пред Превлов. — Те изследваха предишни снимки от друг разузнавателен сателит. Сравнете ги и ще видите, че хеликоптерът се движи по курс от Нова земя към „Първи опит“. Според тях, той лети на височина три метра със скорост по-малка от петнайсет възела.

— Очевидно, за да избегнат засечка от нашия радар — отбеляза Превлов.

— Ще предупредим ли нашите агенти в Америка? — попита помощникът му.

— Не, още не. Не ми се иска да рискувам с прикритието им, докато не узнаем със сигурност какво преследват американците.

Той събра снимките и ги подреди прилежно в една папка, после погледна часовника си марка „Омега“.

— Разполагам с време точно за една лека вечеря, преди да отида на балет. Има ли още нещо, лейтенант?

— Само сведенията за експедицията по течението Лорелай. Последното съобщение е, че американската дълбоководна подводница се намира на дълбочина четири хиляди и петстотин метра във водите край Дакар.

Превлов стана от бюрото, взе папката и я сложи под мишница.

— Ще я прегледам при първия удобен случай. Вероятно няма нищо, застрашаващо военноморската сигурност. Но въпреки това ще представлява забавно четиво. На американците им дай да излизат с чудати и прекрасни проекти.