Клайв Къслър
Да извадим „Титаник“ (21)

19.

Секретарят на президента се усмихна любезно и стана от бюрото си. Беше висок, млад човек с живо, дружелюбно лице.

— Госпожа Сийграм, нали? Моля, заповядайте оттук.

Той поведе Дана към асансьора на Белия дом и я пропусна пред себе си да влезе в кабината. Тя придаде на лицето си израз на безразличие и загледа право напред. Ако секретарят знаеше или подозираше нещо, положително вече я разсъбличаше във въображението си. Дана му хвърли крадешком поглед — очите му неотклонно следяха мигащите лампички за етажите.

Вратата се отвори и тя го последва по коридора до една от спалните на третия етаж.

— Ще го видите върху полицата над камината — поясни секретарят. — Намерихме го в мазето в един необозначен кош. Много красиво творение. Президентът настоя да го качим тук, където човек може да му се възхищава.

Дана присви очи, когато погледът й спря върху макета на платноход, поставен в стъклена обвивка върху полицата на камината.

— Той се надява, че вие ще можете да хвърлите известна светлина върху неговата история — продължи секретарят. — Както виждате, нито върху корпуса му, нито върху стъклената обвивка има някакво име.

Дана пристъпи колебливо към камината, за да погледне предмета по-отблизо. Чувстваше се объркана. Очакваше всичко друго, но не и това. Рано тази сутрин секретарят й каза по телефона само: „Президентът помоли да ви попитам дали ще ви е удобно да прескочите до Белия дом към два часа?“. Странен трепет премина през тялото й. Не можа да определи дали това беше чувство на разочарование, или на облекчение.

— Както изглежда, това е търговски кораб от началото на осемнайсети век — каза Дана. — Ще трябва да направя няколко скици и да ги сравня с летописите в Морския архив.

— Адмирал Сандекър изрази мнението, че ако някой може да установи произхода му, това сте вие.

— Адмирал Сандекър ли?

— Да, той именно ви препоръча на президента. — Секретарят се упъти към вратата. — Върху нощното шкафче до леглото има бележник и молив. Аз трябва да се връщам на работното си място. Моля, вършете си работата, без да се притеснявате за времето.

— Но президентът няма ли…

— Днес следобед той играе голф. Но това няма значение. Когато свършите, слезте с асансьора, ще се оправите сама, нали? — И преди още Дана да отговори, секретарят изчезна зад вратата.

Дана седна тежко на леглото и въздъхна. След сутрешния телефонен разговор тя изхвърча до вкъщи, взе си ароматизирана вана и специално подбра да облече младежка бяла рокля върху черно бельо. И цялата тази грижа се оказа напразна. Президентът не искаше секс, искаше от нея само да установи кога е направен тоя скапан макет на кораб.

Напълно сломена, тя отиде в банята и погледна лицето си в огледалото. Когато излезе оттам, видя, че вратата на спалнята е затворена и до камината, загорял от слънцето и подмладен в спортните си дрехи, стоеше президентът.

Дана отвори широко очи от изненада. За момент не знаеше какво да каже, после изтърси:

— Разбрах, че сте отишли да играете голф.

— Така е отбелязано в бележника за срещите ми.

— Тогава да ви кажа за макета на кораба…

— Това е двумачтовият кораб „Роаноук“ от Вирджиния — прекъсна я той, посочвайки с глава макета. — Гръбнакът му е бил построен през 1728 година, а през 1743 година се натъква на подводен риф край Нова Шотландия. Моделът е направен по памет от баща ми преди четирийсет години.

— Направихте си целия този труд само за да ме видите насаме? — смаяна попита Дана.

— Повече от ясно е, нали?

Тя го погледна право в очите. Той посрещна погледа й, без да мигне, и Дана се изчерви.

— Всъщност — продължи президентът — исках да си поговорим по-непринудено, само двамата, далеч от суматохата в кабинета ми.

Стаята се завъртя пред очите й.

— Искали сте… искали сте само да си поговорим?

В първия миг той я погледна изненадан, после се закикоти.

— Вие ме ласкаете, госпожо Сийграм. Изобщо не съм имал намерение да ви прелъстявам. Мисля, че славата ми на донжуан е доста преувеличена.

— Но на приема…

— Сега разбирам. — Той я хвана за ръка и я поведе към едно кресло. — Когато тогава ви пошепнах „Трябва да ви видя насаме“, вие сте го изтълкували като предложение на стар развратник. Простете ми, но съвсем нямах подобно нещо предвид.

Дана въздъхна.

— Аз пък се почудих какво толкова е видял мъж като вас, който може да има всяка от стотиците хиляди жени само да щракне с пръсти, в една скучна, омъжена, трийсет и една годишна морска археоложка.

— Не се подценявайте толкова — каза президентът сериозно. — Вие наистина сте много хубава.

Дана почувства, че отново се изчервява.

— От години никой не ме е ухажвал.

— Може би защото повечето почтени мъже не ухажват омъжените жени.

— Ще ми се да вярвам, че е така.

Той придърпа един стол и се настани срещу нея. Тя седеше чинно, с прибрани колене и ръце в скута. Въпросът му, който последва, я завари напълно неподготвена.

— Кажете ми, госпожо Сийграм, още ли го обичате?

Тя го погледна с недоумяващ израз в очите.

— Кого?

— Съпруга си, разбира се.

— Джийн ли?

— Да, Джийн — усмихна се той и додаде: — Освен ако нямате още някой таен съпруг.

— Защо ми задавате такъв въпрос?

— Джийн едва ли не се пори по шевовете.

Дана изглеждаше съвсем объркана.

— Той работи много, но не ми се вярва да е на ръба на душевен срив.

— Разбира се, че не, ако говорим в тесния медицински смисъл. — Лицето на президента имаше сериозен израз. — Той обаче е под огромно напрежение. И ако наред с работата си се натоварва и със съществени семейни проблеми, може и да рухне. Не мога да позволя да се случи подобно нещо, поне засега, докато не довърши строго секретния си проект, който е от жизнено значение за нацията ни.

— Точно този проклет таен проект е застанал помежду ни — троснато рече Дана.

— И той, и още някои проблеми… като отказът ви да родите.

Тя го погледна втрещена.

— Как е възможно да знаете това?

— Чрез изпитани методи. Няма значение как. По-важното е да бъдете плътно до Джийн в продължение на година и четири месеца и да му засвидетелствате цялата си нежност и любов, на която сте способна.

Дана неспокойно закърши ръце.

— Нима е толкова важно? — попита тя с отпаднал глас.

— Да, толкова е важно. Ще ми помогнете ли?

Тя кимна безмълвно.

— Добре. — Той я потупа по ръката. — Казано между нас, може и да съумеем да не изпускаме Джийн от очи.

— Ще се опитам, господин президент. Щом е толкова важно, ще се опитам. Друго нищо не мога да обещая.

— Имам пълно доверие във вас.

— Само че отказвам да родя — заяви тя категорично.

По лицето му се появи познатата усмивка, която фотографите най-често успяваха да уловят.

— Аз мога да наредя начало на война, мога да наредя на мъже да умират в бой, но дори и като президент на Съединените щати не мога да наредя на която и да е жена да забременее.

За първи път Дана се засмя. Стори й се толкова странно, че обсъжда интимни въпроси с човек, който притежава такава невероятна власт. Власт, която действаше възбуждащо, и изпълни Дана с чувство на разочарование, задето не бе повалена на леглото.

Президентът стана и взе ръката й.

— Време е да вървя. След няколко минути имам среща с икономическите си съветници. — Той я поведе към вратата. Преди да я отвори, спря, притегли лицето й към своето и Дана почувства плътните му устни. След като я пусна, той я погледна в очите и рече:

— Вие сте много привлекателна жена, госпожо Сийграм. Никога не го забравяйте.

После я изпрати до асансьора.