Клайв Къслър
Да извадим „Титаник“ (12)

10.

В дванайсет и десет след полунощ телефонът иззвъня. Сандекър отвори едното си око и го вторачи с убийствен поглед в апарата. Най-накрая се предаде и на осмото позвъняване вдигна слушалката.

— Да, кажете.

— На телефона е Джийн Сийграм, адмирале. Събудих ли ви?

— О, съвсем не — прозя се Сандекър, — никога не си лягам, преди да съм написал пет глави от автобиографията си, преди да съм обрал поне два магазина за алкохол и преди да съм похитил съпругата на някой колега. И тъй, какво има, Сийграм?

— Изникна още нещо.

— А, не! Повече няма да застрашавам живота на моите хора и на кораба, като избавям вашите агенти от вражеска територия. — Той натърти на думата „вражеска“ така, сякаш страната беше във война.

— Съвсем не става дума за това.

— А за какво тогава?

— Нужни са ми сведения за един човек.

— И защо на мен се обаждате в глуха доба?

— Реших, че може и да го познавате.

— Как се казва?

— Пит, Дърк. Фамилията му е Пит, вероятно се пише с едно „т“.

— Ще ми кажете ли ей тъй, само за да задоволите любопитството на старец като мен, какво ви кара да мислите, че го познавам?

— Нямам доказателства, но съм сигурен, че е свързан по някакъв начин с НЮМА.

— Моите подчинени са над две хиляди души. Мога ли да помня имената на всички?

— Бихте ли проверили за такъв човек? Налага се да говоря с него.

— Сийграм — раздразнен измърмори Сандекър, — вие сте нещо повече от нетърпим зъбобол. Не ви ли дойде наум да се обадите на моя завеждащ „Личен състав“ в редовното му работно време?

— Моите извинения — рече Сийграм, — но понеже работих до късно, та…

— Добре, ако открия въпросната личност, ще му кажа да ви се обади.

— Ще ви бъда много признателен. — Тонът на Сийграм продължаваше да е хладен. — Между другото, мъжът, когото нашите хора спасиха в Баренцово море, се възстановява бързо. Хирургът на „Първи опит“ се е справил великолепно с изваждането на куршумите.

— Коплин, тъй ли се казва раненият?

— Да. След няколко дни ще бъде вече на крак.

— Положението е било на косъм, Сийграм. Ако руснаците ни бяха надушили, сега щяхме да си имаме големи неприятности.

— Не знам какво да кажа — безпомощно отвърна Сийграм.

— Кажете просто едно „лека нощ“ и ме оставете да си доспя — изръмжа Сандекър. — Но преди това да ви попитам, като какъв се явява въпросният Пит в този епизод?

— Коплин тъкмо е бил заловен от руски часовой, когато този човек изникнал от виелицата и застрелял часовоя, а после превозил Коплин през петдесет мили бурно море, да не говорим, че също така му почистил раните и по някакъв начин го качил на борда на вашия изследователски кораб, където го предал в ръцете на хирурга.

— И какво смятате да предприемете, когато го откриете?

— Това ще си остане между Пит и мен.

— Разбирам — рече Сандекър. — Е, лека нощ, господин Сийграм.

— Благодаря ви, господин адмирал. Дочуване.

Сандекър затвори телефона и остана известно време до апарата с недоумяващ израз на лицето. „Убил руски часовой и спасил американски агент. Дърк Пит… Ах, ти, хитър кучи сине!“