Стивън Кинг
Злокобен танц (34)

3

„Да не четеш Библията като проза“, заявява У. Х. Одън в едно от прозренията си и аз се надявам да избегна подобен недостатък в своя доста свободен прочит на хорър филмите. В следващите редове смятам да обсъдя няколко групи филми от периода 1950–80 г., като се концентрирам върху някои вече споменати връзки. Ще поговорим за някои от онези филми, чийто подтекст засяга нашите по-осезателни страхове (социални, икономически, културни, политически), а също и за други, които изразяват универсални за всяка култура страхове, почти неизменни в различните точки на света. По-късно ще разгледаме и няколко книги по същия метод. И да се надяваме, че ще успеем да оценим някои от книгите и филмите в този чудесен жанр сами по себе си — заради това, което те са, а не заради това, което правят. Ще се постараем да не изкормим златната гъска, за да проверим откъде идват златните яйца (хирургическо престъпление, което може да се припише на всеки гимназиален и университетски преподавател по литература, който ви е приспивал в час), нито да четем Библията като проза.

Анализът е прекрасен инструмент в хода на интелектуалната оценка, но ако почна да говоря за културния принос на Роджър Корман или за социалните метафори в „Денят, когато Марс нападна Земята“, имате моето чистосърдечно позволение да пратите тази книга обратно на издателя и да настоявате да ви върнат парите. С други думи, ако вземем да затънем твърде дълбоко, аз смятам набързо да се ориентирам в друга посока, вместо като истински учител по литература да надяна дългите ботуши за газене в дълбоки води. Напред!