Ане Франк
Задната къща (81) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Петък, 6 декември 1943 г.

Мила Кити,

Като наближи Синт Николас, всички си спомнихме неволно за чудесно направената кошница от миналата година и особено на мен ми се стори жалко, че тази година може би няма да предприемем нищо. Мислих дълго, докато измисля нещо — нещо забавно.

Посъветвах се с Пим и преди седмица се заехме да съставяме по едно куплетче за всеки от нас.

Неделя вечерта в осем и четвърт се появихме горе, уловили от двете страни голямата кошница за пране, украсена с фигурки и панделки от розова и синя машинописна хартия. Върху нея имаше голямо парче опаковъчна хартия със закрепено отгоре писъмце. Всички направо се слисаха от размера на кошницата с изненадите.

Откачих писъмцето от хартията и зачетох:

Пролог

Синте Клаас дойде и таз година,

Задната ни къща не отмина,

но защо ли трябва да се лъжем?

Този ден за нас е малко тъжен…

Колко много вярвахме преди:

оптимизмът ни ще победи,

пак ще бъдем в домовете родни,

ще посрещнем Синте Клаас свободни!

Нямаме подаръци, обаче

ще празнуваме днес другояче:

всеки радостта си ще възвърне,

в своята обувка, щом надзърне!

(и в същия миг татко и аз махнахме опаковъчната хартия).

Последва гръмогласен смях, когато всеки извади от кошницата собствената си обувка. Във всяка имаше по едно пакетче, увито в хартия и адресирано до притежателя на обувката.