Ане Франк
Задната къща (55) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Неделя, 12 юни 1943 г.

Мила Кити,

Стихотворението за рождения ми ден, написано от татко, е прекалено хубаво, за да не ти го напиша. Тъй като Пим обикновено пише стихове на немски, Марго трябваше да се заеме с превода. Прецени сама от цитата не се ли справи тя чудесно с доброволната си задача. След обичайния кратък преглед на събитията през годината, следва това:

Най-младата, ти вече не си тъй мъничка —

порасна, а все възпитават те всички

и често от грижи ти идва до гуша:

„От нас ще се учиш! Големите слушай!

Как може без опит да знае детето

кое е нередно, кое пък — прието?!“

Така е отдавна, откак свят светува —

кой иска за своите грешки да чува?

Че колко по-бързо и по-лесно става,

щом хване се другите да поучава!

И все пак е трудно да бъдеш родител:

да знаеш, да съдиш и все да се питаш

дали не си сбъркал. Не ни обвинявай

и грешките ни благородно прощавай.

Преглъщай поуки досадни от всички,

тъй както се гълта лекарство с лъжичка —

разбираш, че трябва да бъдем добри,

щом искаме в къщата мир да цари.

А времето тука не си пропиляла —

това ти самата не би пожелала:

сред книги, уроци и всякакви случки

не може да бъде на никого скучно.

Е, много по-труден е вече въпросът

„Какво да обличам? Че всичко, що нося,

е толкова малко. И гащи си нямам,

а долната ризка така окъся ми…

Обувките вече съвсем са ми тесни,

и с тези мазоли не ми е до песни!“

Една част от стихотворението беше на тема храната, но тъй като Марго не успя да преведе всичко в рима, аз го пропускам. Но стихотворението за рождения ми ден е хубаво, нали? Всички бяха много мили към мен и получих доста и все хубави подаръци; между другото, голяма книга на любимата ми тема — митологията на Елада и Рим. Не мога да се оплача и от липса на бонбони; всички бяха посегнали на последните си запаси. Като най-малката в нелегалното семейство бях наистина почетена много повече, отколкото заслужавам.

Твоя Ане