Ане Франк
Задната къща (72) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Het Achterhuis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Мемоари/спомени
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Mummu (2015)

Издание:

Ане Франк. Задната къща

Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944

Превод от холандски: Емилия Манолова, Храбър Будинов

Редактор: Теодора Станкова

 

Anne Frank

Het Achterhuis

©1982, 1991, 2001 by The ANNE FRANK-Fonds, Basel, Switzerland

Printed with previously unpublished material

 

© Емилия Манолова, Храбър Будинов, превод

© Валентина Иванчева-Бояджиева, корица

© ИК „Пан“, 2003

 

Формат 16/56/84

Издателска къща „Пан“ ООД

Предпечат ЕТ „Катерина“

Печат „Балкан прес“ АД

ISBN: 954-657-464-3

История

  1. — Добавяне

Четвъртък, 16 септември 1943 г.

Мила Кити,

Отношенията ни в Задната къща стават все по-лоши. На масата никой не се осмелява да отвори уста (освен за да хапне нещо), защото каквото и да кажеш, или ще засегнеш някого, или ще те разберат погрешно. Всеки ден гълтам валерианови хапчета против страха и депресията, но от това настроението ми на следващия ден е още по-плачевно. Един здрав силен смях сигурно ще ми помогне по-добре и от десет валериана, само че ние почти отвикнахме да се смеем. Понякога ми се струва, че от толкова сериозност лицето ми ще се удължи и устата ми ще увисне. И останалите не са по-добре — всички мислят с тревожни предчувствия за голямата канара, изправена пред нас — зимата.

Още един факт, който никак не ободрява — складовият работник В. М. имал някакви подозрения относно Задната къща. Не би ни засягало какво си мисли В. М., ако не бе изключително любопитен човек, когото трудно можеш да пратиш за зелен хайвер. Отгоре на това и не вдъхва доверие.

Един ден Кралер в желанието си да бъде извънредно предпазлив облякъл в един без десет палтото си и отишъл до аптеката на ъгъла. Не минали и пет минути и се върнал, промъкнал се като крадец по стълбите, които водят направо горе и дойде при нас. В един и четвърт реши да си тръгва, но срещна Ели, която го предупреди, че В. М. бил в канцеларията. Кралер се върна отново и седя при нас до един и половина. След това взе обувките си в ръка, излезе през вратата на предната мансарда и слезе стъпка по стъпка по стълбите. След като петнадесет минути бе балансирал по стъпалата, за да не вдига никакъв шум, най-после успял да влезе в канцеларията откъм улицата.

Ели, освободена междувременно от присъствието на В. М., дойде да вземе господин Кралер. Той отдавна ни бе напуснал, но, изглежда, все още стоеше по чорапи на стълбището. Какво ли са си помислили хората по улицата, когато директорът си е обувал обувките отвън? „Ха, директорът е по чорапи!“

Твоя Ане