Ане Франк
Задната къща (11) (Дневникови писма. 14 юни 1942 — 1 август 1944)

Четвъртък, 9 юли 1942 г.

Мила Кити,

И така ние вървяхме в проливния дъжд, татко, мама и аз, всеки с училищна или пазарска чанта, пълни догоре с най-разнообразни неща.

Работниците, които отиваха рано на работа, ни гледаха със съчувствие. По лицата им ясно можеше да се прочете съжаление, че не могат да ни предложат превоз с тях — жълтата звезда говореше сама за себе си.

Едва когато бяхме вече на улицата, татко и мама започнаха да ми разкриват малко по малко целия план за нашето укриване. От месеци насам те бяха изнасяли колкото може повече покъщнина и лични вещи от дома ни и всичко бе подготвено на 16 юли да отидем в скривалището. Заради призовката планът трябваше да се ускори с десет дни, така че се налагаше да се задоволим с не така добре подредени „апартаменти“. Самото скривалище се намираше в сградата, където работеше татко. За страничния човек е трудно да разбере това, но аз ще обясня подробно всичко. При татко не работеха много хора: господин Кралер, Копхаюс, Мип и Ели Фосен, двадесет и три годишната стенограф-машинописка; те всички знаеха за нашето скривалище. На работещите в склада господин Фосен, баща на Ели, и на двамата работници не бе казано нищо.

Сградата представлява следното: партерът е обширно помещение, което се използва като склад. До вратата на склада се намира обикновеният вход за къщата, след първата врата следва втора, водеща до стълбището. Горе стълбището стига до врата с матово стъкло, на което е написано с черни букви „Канцелария“. Това е голямата канцелария откъм фасадата, много просторна, много светла и много пълна. През деня в нея работят Ели, Мип и господин Копхаюс. През малка вътрешна стаичка с огнеупорна каса, гардероб и голям канцеларски шкаф се стига до малката, значително по-тъмна задна канцелария. В нея по-рано бяха господин Кралер и господин Ван Даан, сега е само господин Кралер. В канцеларията на Кралер може да се влезе направо и от коридора, но само през една стъклена врата, която се отваря лесно отвътре, но не така лесно отвън.

През канцеларията на Кралер, по дълъг, тесен коридор покрай въглищния склад, четири стъпала нагоре се намира най-представителната стая в цялата сграда — кабинетът. Изискани тъмни мебели, линолеум и килими на пода, радио, красив лампион, всичко най-първокласно. До кабинета има голяма, просторна кухня с газов бойлер и газова печка. До нея — тоалетна. Това е първият етаж.

Обикновено дървено стълбище води от долния коридор нагоре. В края има малко порталче, наричано още преддверие. Отдясно и отляво на преддверието се намира по една врата, лявата води към предната част на къщата със складовите помещения, предната мансарда и предния таван. От тази предна част на къщата, откъм другата страна, също се спуска дълга, крайно стръмна, истинска холандска стълба за изпочупване на крака, която води към втората външна врата.

Дясната врата води към Задната къща. Никой не би могъл да предположи, че зад тази проста, сиво боядисана врата се крият толкова много стаи. Пред вратата има стъпало и си вътре.

Вдясно от входната врата започва стръмна стълба, вляво малко коридорче води към стая, която ще бъде всекидневна и спалня на семейство Франк, до нея — по-малка стая: спалня и кабинет за двете млади госпожици франк. Надясно от стълбата — малко помещение без прозорци, с умивалник и отделена малка тоалетна, има врата към стаята на нас двете.

Ако се изкачиш нагоре по стълбището и отвориш вратата в горния край, ще се учудиш, че в тази стара къща край канала може да има такава голяма и светла стая. В нея (благодарение на това, че по-рано е била използвана за лаборатория) има газова печка и умивалник. Това сега е кухнята, а също и спалнята на семейство Ван Даан, но същевременно е обща всекидневна, трапезария и работен кабинет за всички.

Едно съвсем малко антренце ще бъде „апартаментът“ на Петер Ван Даан. След това, както и отпред, има мансарда и таван. Ето представих ти цялата наша чудесна Задна къща.